Преди много години научих от семейна двойка, приятели на моите родители, една страшна история, която никога няма да забравя.
Синът им се покатерил без всякакво обезопасяване на навеса на балкона в кооперацията да монтира телевизионна антена, подхлъзнал се и увиснал на ръце на парапета.
След мъчително дълги минути и безплодни опити на престарелите родители да го изтеглят обратно, младежът откопчил пръсти и се отпуснал в смъртоносната бездна с думите „Каква нелепа история......“
„Нелепа история“...
Защо ли от вчера все тези думи ми се въртят в главата?
Защото от десетилетия моята България не се е оказвала в по-нелепа ситуация от тази в понеделник сутринта.
Преобладаващото мнозинство на участвалите в изборите едва 30-40 % от имащите право на глас подкрепи партии на публично проявени лъжци, на очевидни празнослови, на реставратори на комунистическото минало, на разяждани от ненавист и отмъстителност демагози, на неграмотни виртуози и на
рубладжии без срам и съвест
Още по-нелепо - с двойно по-голям брой гласове от нейния пръв конкурент – президентският първи тур бе спечелен от обществено бламирана личност, плюла през последните години на всички писани и неписани правила на вътрешнополитическо поведение. Личност партийна, пристрастна, отмъстителна, интригантска, агресивно насъскваща публиката към метеж и закононарушения.
Гласувалите в своето мнозинство оказаха доверие на същия този квартирант на „Дондуков“ 2, който бе подслонил под покрива си руски агенти и от дълго време се профилира като верен симпатизант на Владимир Путин. Помним как канещият се да поеме втори мандат днешен президент се застъпваше при посещението си в Москва за „възстановяване на диалога на най-високо равнище“ и се жалваше, че било „трудно да говорим за доверие след три спрени мащабни проекта, в условия … на остро противопоставяне между ЕС и НАТО от една страна и Русия - от друга, в условията на санкции, на ограничителни режими, както и след недалновидно политическо говорене през последните години“.
Било на Шипка, било на молебни с изпълняващия ролята на руски патриарх Владимир Гундяев - църковен олигарх с многомилионно лично богатство, било на бизнес срещи българският президент не пропуска да заяви верността си на Москва и носталгията по „братството и дружбата“ с Русия.
Дълбоко съм убеден: тъкмо сега, когато се очертава правителство, плод на партийни инженери от днешното президентство на „Дондуков“ 2 един
втори мандат на този президент би бил фатален
Той би донесъл на България катастрофа незапомнена от момента на новото историческо летоброене през 1989 година! Ревизията на цивилизационния избор на България: все по-близо до Европа и западните ценности и възможно по-далеч от Русия и постсъветския авторитарен модел става съвсем реална.
Комбинацията от президент Радев и послушно нему парламентарно мнозинство ще има ясно очертани, предвидими последствия. Съсипването на обществената система ще продължи, обезверяването и лишаването на избирателното тяло от съпротивителни сили и готовност за политически ангажимент ще се задълбочи, отглеждани на завет зад стените на руското посолство нови „възрожденци“ ще бъдат спонсорирани все по-грижливо, избирателната активност ще бъде потискана все по-успешно докато всичко това не доведе де факто, а защо не и де юре до президентска република.
И то не каква да е, а от путински тип
Както знаем, у нас някогашни комунистически следователи и идеолози са отдавна активирани или в бойна готовност. Антизападни чувства, абсурдни конспиративни теории се подклаждат от безброй канали. Европейското семейство, а и НАТО са в момента в състояние и пред предизвикателства, които едва ли ще позволят концентрирано внимание върху проблемите на страна, която доброволно, без видимо противодействие поляга на сайванта редом с разпасващия рубашката и анцуга си евразийски бандит.
Ето защо идващият избор е тъй жизнено важен. Важен не толкова за нас, колкото за децата и внуците ни. Все още има време изпадналата в отчаяние, разочарование и вцепенение част от българите и от нашите сънародници турци (в страната и зад граница) да се сепнат. Все още може да се преодолеят обиди, обвинения възприемани като несправедливи, различия и противопоставяния – в името на спасението на страната.
Нека гласувалите напук, нека отказалите да дадат гласа си на проф. Герджиков преодолеят амбиции и засегнато его, нека останалите у дома, които предпочетоха да налагат миналата неделя кисело зеле, сега се сепнат и вместо това следващата неделя вкиснат живота и развалят триумфа на наемателя на „Дондуков“ 2, на дубайския изгнаник и на олигархичните чифлици!
Нека заменим последния нелеп понеделник с победа на здравия смисъл и истинския патриотизъм
Няма никакво преувеличение ако си кажем, че това ще е последният шанс. Пропуснем ли го, нов вече няма да има!
Молбата ми и призивът ми към всички е – направете го!
Нека извършим чудото, нека в края на краищата и в духа на дедите ни от 1885 до 1918 да удивим Европа с неочаквана от никого – но напълно възможна! - победа.