С указ президентът Румен Радев определи преди ден заместник-началника на Националната служба за охрана полковник Емил Тонев, да изпълнява правомощията на началник на НСО, считано от 31 юли 2020 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Малката държава в държавата НСО,
която се ръководи основно от вътрешните си правилници, има нов вожд, но това никак не я променя.
Приятел ли е или враг Националната служба за охрана на охраняваното лице? Този нелеп на пръв поглед въпрос ме накара да си задам един бивш украински президент. Ще стигнем и до него.
НСО по своя генезис е соц отроче, свидна рожба на отминалите времена, фиданка, избуяла от съветската система и това се усеща дори във въздуха около нея.
Служителите там попаднаха отново във фокуса на общественото внимание след
снимките от спалнята на премиера,
Увериха ни, че нямат нищо общо с това, те техните си задължения били изпълнили перфектно. Преди това ни разнообразяваха живота с множество инциденти, сред които този с Десислава Радева, онзи с „покушението“ срещу Ахмед Доган, помня и една драма с царя-премиер, когато си изкараха гнева върху собственик на заведение но проблемите на службата очевидно са с много дълбоки корени, почти исторически. Това за Сокола, ДПС и охраната пък е цяла отделна тема, която е пряко свързана с настоящата.
Споменатите корени са в едни уж отишли си времена, които някои на всяка цена искат да върнат. С всички средства…
От НСО не са единствени, разбира се,
сталинската парадигма
е все така крепка в много наши институции като дори деполитизираната армия не прави изключение, напротив. Болшинството от кадрите там са с манталитета и мирозрението на съветски офицери, доколкото имам наблюдения. Плод на едно негласно, но систематично „каляване на стоманата“ и идеологическа работа с младите кадри още от зората на демокрацията. Не в нейна полза… Та сега си имаме ново поколение лампазлии, на стария акъл. Генерали и полковници с навици на слънчогледи, които чакат слънцето да изгрее от Изток.
А това е много страшно, предвид какъв голям брой офицери са поразени от този синдром. За какво изобщо ни е армия при това положение? Министърът също е на подобен акъл.
За проявата на въпросния феномен в полицията дори не ми се говори…засега. А го има и в преподавателското тяло на университетите дори…
Сякаш е „1984“
И в буквален, и в Оруелов смисъл.
Бившият шеф на ВВС Румен Радев, че и този, който го наследи там, също носят „следи по челото“, както е очевидно. Държавният глава е кристален пример за манталитета на т.нар. ни офицерство..
Но да се върнем към държавните охранители, на които президентът Радев е началник.
Почти всеки журналист се е сблъсквал с нахъсаните и изживяващи се не само като преторианска гвардия, но и като някакъв
особен спартански елит сред морето от илоти,
подобните на трикрили гардероби мъже от НСО. Те се носят като някаква ангелска армия над мъглите и облачетата на закона, стъпвайки чат-пат на вътрешните си разпоредби. А и много редови граждани са имали „нещастието“ да застанат на пътя им, като са си патили жестоко, апропо. Обикновено виновни са тези, които са се изпречили пред преторианците и са били пометени, изхвърлени избутани от пътя или нещо подобно. Няма да забравя как респектираха един баща, който им се развика, че са щели да убият детето му, което трепереше в колата…
Службата, чиито служители често дава нареждания на полицията, без да имат основание за това, не беше ограничена по никакъв начин, а законово правомощията им неотдавна дори се увеличиха.
Служител на Националната служба за охрана пък, между другото, беше задържан и обвинен за организатор на поръчково убийство ... Дело съвсем естествено, ако се чувстваш недосегаем, тогава това за теб е просто
мъжки бизнес
А за колко ли неща не подозираме? Докъде може да са стигнали е страховит въпрос.
Наскоро първият президент на Украйна Леонид Кравчук призна в интервю за журналиста Дмитрий Гордон, че като държавен глава най-много се страхувал от службите за сигурност и…охраната си. Че е изпитвал истински ужас от хората, отговарящи пряко за сигурността му признал пред него и Леонид Кучма, който го наследи като държавен глава.
„Те донасят всичко. Питаш се:
„Вербован ли е той или не?
Приятел ли е или враг? Служи ли на Украйна? А може да е агент на Москва? И сега никой не знае точно…“, казва Кравчук за охраната по времето на президентството си.
Гордон го попита дали и Борис Елцин се е боял от охраната си. Кравчук отговори така:
„Всички се бояха. Всеки, които знае как се строеше тази система, той знае, че трябва да се бои и да бъде много внимателен. Аз се боях по-малко от Кучма, но аз по природа съм много „осторожен“.
Спомня си за едни изтекли записи от дома на Кучма.
Тогава му казал: „Слушай, Льоня, дори в постелята не говори с жена си за нещо, което може да ги интересува. Най-добре е да говорите за секс“.
Просто няма какво да се добави.
А нашите системи са близнецы-братья, както се изразяваше Маяковски. И това води до много-много страховити въпроси. Дано има поне един овластен, който търси отговорите им.