Денко Малески, Plusinfo.mk
Предупреждавайки за опасността от българско вето написах статията "Някога сме били един народ".
Това, което последва, не може да се опише като критика от общественото мнение, фраза, която се използва, за да се опише реакцията на обществото на написаното и казаното, а като истерия, поведение, което не решава проблемите и ни дисквалифицира като европейска демокрация.
А всичко започна като опит
да дам своя принос в процеса на помирение между двата народа,
със същото всеотдайност, с която през изминалите десетилетия работих за помирението със сърбите, албанците или гърците.
Точката на това помирение, гледано от македонска страна, я намерих в частта от историята на двата народа, която е наистина обща.
Вярвах и все още вярвам, че това е истинският подход в решаването на историческите неразбирателства, подход, на който либералните хора в България ще отговорят с текстове, които биха могли да се озаглавят:
"Днес сме два различни народа"
И отговориха точно така, с уважение към нашата уникалност.
Либералната интелигенция от двете страни на границата знае, че до истинско помирение между македонци и българи ще се стигне, когато ние започнем да празнуваме общата ни история, а те -нашата уникалност, защото всичко друго за нас би било нонсенс.
И макар че тези хора не печелят избори и не формулират държавната политика, те има важна задача в двете общества: да работят за създаването на психологическа рамка, която ще помогне на политиците от двете страни да преодолеят историческите пропасти на неразбирането в нашите умове, създадени от страх, омраза, нетолерантност, предразсъдъци и желание за надмощие над някого.