След интервюто на Борисов пред влиятелна немска медия, което може да се определи като официалната му контрареакция на компроматната война, водена срещу него, се отприщи нова яростна вълна - този път на открити нападки в личен план. Най-изненадващото е, че атаката дойде от страна на десни лидери, като изцяло измести политическите им аргументи. Вместо това те започнаха да експонират спорни сюжети от личния живот на Борисов.
На фона на шока и кризата, предизвикани от вихрещата се пандемия, напълно погрешно е някой да се опитва да изплува в новините с жълти атаки. Безспорно днес политиката е изместена от проблематиката на Ковид 19, но едва ли има по-неподходящ социален контекст от заразата, за да бъдат тиражирани „сексуални сензации“.
Когато в битието на обществата
залогът е между живота и смъртта,
твърде неуместно, а и политически несъстоятелно е да се излиза с художествени разкази за интимния живот на опонента. По този начин, първо, изцяло оставаш извън сферата на професионалното експертно и критично говорене за властта и второ, излизаш от образа на политически лидер с визия за управлението в държавата и се превръщаш в атрактивен разказвач в предаване от типа „Горещо“
И двата варианта нямат нищо общо с дясна, градска и консервативна политика. Още по-малко са съвместими с политика на либерализъм при който
личните свободи са свещени
Подобен тип говорене, включващо сюжети от спалнята на Борисов, поставя лидерите на извънпарламентарната опозиция от градската десница в унизителна позиция. Явно някой ПР им е внушил, че „сексът продава“. В политическия маркетинг това е известна и често печеливша стратегия, стига да може да се приложи успешно. Да се раздухват обаче подобни скандали от първо лице, прави продукта непродаваем, а продавача жалък търговец.
Опитът на десните говорители да вкарат като основна критика срещу Борисов образ му на „ползвател на платена любов“ е необмислена глупост. Защото при Борисов „жените“ не са жертви, те заемат управленски позиции, не са пазени в тайна, а са публични личности. Но най-важното е, че през годините по редица социални и културни причини електоралната подкрепа на жените за Борисов е толкова отчетлива, колкото не е била за никой друг съвременен български политик.
За устойчивостта на едно общество е от значение реалното включването на жените в обществения живот и в политиката, а не будоарните сюжети, които са запазена територия за не дотам качествената политика и литература. В социално-политически план Борисов делегира власт на жени, а не се възползва от тях.
Но когато компроматът се превърне в основно оръжие на политиците, когато те започнат да вярват в твърденията на собствената си пропаганда, тогава започва
имитация на политика
Тук е моментът да се отбележи, че наследниците на БКП са ненадминати специалисти по пропаганда и компроматни разработки. Те умеят да печелят от инструментите на хибридната война. Но големият въпрос е какво и кой вкара ДБ в тресавището на компроматната война започната от БСП? По-широкият отговор се свежда до новия им неподходящ съюзник от ляво, а по-тесният – до собствената им политическа недалновидност .
Обслужвайки общи цели заедно с БСП и Радев (по техни думи), тези т.нар. представители на демократичната общност затъват все повече в езика и проблемите на компроматната война. Разбира се, те трябваше да предвидят, че когато поемат общ път с БСП срещу ГЕРБ,
битката на левите ще погълне десните им принципи
Урокът който не научиха демократите е, че политиката е публичен процес, в който целта почти никога не оправдава средствата. За българските социалисти властта е инструмент за контрол над икономиката и обществото, а под този контрол още сега започват да попадат и съюзниците им. При първа възможност завърналите се на власт червените олигарси първо биха унищожили дясната политическа култура. Включването на ДБ в обща компроматна война с БСП води до положение - с такъв съюзник враг не им е нужен!