По времето на „великият СССР“ или Сесесере, както го наричаше дядо ми Течо, съветските комунисти бяха издигнали за свое знаме борбата за мир. Неговата сянка маскираше успешно агресивните замисли и политики на „Империята на злото“, според знаменитото определение на американския президент Роналд Рейгън. Под това знаме СССР подпомогна източногерманските комунисти да потушат Берлинското въстание през 1953 г., да потушат Унгарската революция през 1956 г., да смажат Пражката пролет през 1968 г., да нахлуят в Афганистан през 1980 г., да заплашат Полша с инвазия по същото време и така да принудят генерал Ярузелски да грабне властта, за да парират с военно положение действията на набиращият сили независим, преминал в нелегалност, профсъюз „Солидарност“.
Русия на Путин продължи успешно същата политика с най-ярки примери нахлуването в Грузия и отцепването на Южна Осетия и Абхазия от нея през 2008 г., анексирането на Крим и войната в източна Украйна. Тази съветска и руска традиция възроди доказаното твърдение, че руснаците са готови да се борят за мир, ако ще камък върху камък да не останат по света.
БСП се оказа жилав пазител на руската традиция
и за пореден път се опитва да докопа властта, ако ще камък върху камък да не останат от държавата България. И за това има достатъчно доказателства, от които ще посоча две. Първото е фактическият фалит на НРБ в началото на 60-те години, когато диктаторът Живков продава тайно златният резерв на страната, (24 тона) на СССР. Второто доказателство е мораториумът наложен от Андрей Луканов върху плащанията по външния дълг от над 10,6 милиарда долара през 1990 г. Отново държавен фалит. Но има и трето доказателство, когато при управлението на Жан Виденов страната ни отново бе срината до основи след лавина от банкови фалити, разграбване на спестяванията на населението, гигантска инфлация и... трети държавен фалит.
Румен Гечев, икономически министър на премиера Виденов, днес е дясна ръка и икономически гуру на лидерът на БСП Корнелия Нинова. Вчера тя свика под червените знамена де що има разни партии, партийки и организации, които имат огромни мераци за властта, като средство за собствен просперитет, но и хал хабер си нямат извън популистките лозунги какви цели ще преследват и как биха управлявали за да ги постигнат. Отново сме на етапа „Дайте другари да дадем“ което в превод от позитански трябва да се чете:
Дайте другари да крадем!
БСП тръгва да щурмува властта в лошо избран момент, защото страната без да е излязла докрай от пандемичната криза навлиза в породената от нея икономическа депресия. В такъв момент всеки нормален човек разбира, че след спасяването на човешките животи най-важното нещо е запазването на стабилността и възстановяването на щетите в икономиката и социалната сфера. И тъй като редовните парламентарни избори са след девет месеца, а според всички проучвания БСП няма шанс да ги спечели в нормална обстановка, стремежът на Нинова и проруските партии и организации е кризата да се задълбочи. Под формата на „всенародно движение“ да се предизвикват скандал след скандал, правителството да се отслабва докато падне, президентът Радев да наложи обслужващ БСП служебен кабинет, пък тогава предсрочните избори биха изглеждали различно. Така също всички опити и надежди на България за приемане във валутния съюз и шенгенското пространство ще бъдат осуетени или поне забавени, което напълно устройва кукловодите от Кремъл.
И ако попитате защо всичко това се случва, въпреки реалният риск държавата отново да бъде фалирана и да загубим всичко, постигнато с колосален труд и благодарение на членството ни в ЕС и НАТО, то отговорът се крие в едни нови
над 13 милиарда евро!
Те изгряха през последния месец на хоризонта и щръклицата порази „Позитано 20“. Обърнете внимане на нездравия блясък в очите на лидерката и обкръжаващите я слагачи. Чуйте разхвърляните в мозъците им мисли, които безотговорно изричат. Вчера Корнелия Нинова заяви: „Ние, левите сили сме автентичните носители на борбата с неравенствата, на грижите за работещите, за националната икономика...“ Е как да не я наричат „госпожа лъжа“, след като точно БСП и ДС назначиха днешните измислени капиталисти, които ограбиха и държавата, и народа си. Точно тяхната „грижа“ за работещите доведе до крещящите неравенства. Точно тяхната „грижа“ за икономиката доведе държавата до три фалита, но собствената им алчност нарастна повече от три пъти.
Затова не е лошо да им се припомни, че когато за да задоволят алчността си отново са готови да не оставят камък върху камък от държавата, много вероятно е точно тези камъни да им строшат главите.
Поне така сочи историята.