Православният джихад на патриарха Гундяев

Русия като цяло, независимо дали е комунистическа или царска, е враг номер едно на българския и македонския народ и враг на значителния брой албанско население в Македония

Кирил Гундяев по време на скандалното му посещение в София

Кирил Гундяев по време на скандалното му посещение в София

Владимир Перев, Tribuna.mk

Всички сме равни пред Бога, биха казали вярващите от почти всички деноминации. Това е точно така и сега разбираме, че религиозните лидери се отнасят към вярващите по един и същ начин. Това по най-добрия начин го показа патриархът на "Москва и цяла Русия" Кирил със светската чекистка фамилия Гундяев. Той ни показа, че времето на Хомейни и неговия "свещен" джихад срещу Америка и целия западен свят, срещу ценностите на този свят и срещу демократичните постижения на западните общества не е приключило. Хомейни си „отиде“, но 

омразата към всичко напреднало и цивилизовано остава, 

независимо дали е от или към Запада или към което и да е общество.

Хомейни беше уникален, както религиозен, така и светски лидер. Днес той може да се види чрез фигурите на Владимир Путин, като световен лидер на постсъветска Русия, и чрез фигурата на патриарх Кирил, като духовен водач на неговото руско паство, по целия свят. 

Същият този, патриарх Кирил, главата на Руската православна църква, каза на своите последователи, че „жертвата при изпълнение на воинския дълг измива всички грехове“. Греши на воля, но дай живота си за "родината" и Раят ти е гарантиран, чака те пречистен и освободен от всички грехове…, този призив е разработен и осъвременен вариант на призивите на Хомейни. Хомейни защити исляма и неговите ценности, а Гундяев защити "родината", термин, който не е ясен за много руснаци (включително и за нас, македонците).
Лесно е да се каже, че руският патриарх говори глупости, трудно е да се видят и разберат последствията от това. Още по-трудно е за всички нас да намерим своето място в това военно време близо до нашите граници и домове. По кой път ще тръгне Македония?

Тук няма много настроение да се воюва, на нечия страна, за да се „измият греховете“. Ние не вярваме в греховете, ние вярваме в политиката. Тук има политически русофилски позиции, има русофили, убедени от собствения си опит, но и от семейните наследствени легенди. Когато става дума за някакво единство със сръбския и руския народ, тогава всеправославието е на висока цена и е приемливо, но когато става дума за единство с българския, гръцкия или албанския православен корпус, тогава то няма стойност. Мъртва дума. Да оставим настрана всички онези, които заради "рубля" съображения, тоест за рубли, пари, служат на всеправославието и русофилството като идея. Те лесно ще сменят страните.

Македонското православно общество в по-голямата си част е съставено от потомци на екзархистите и само малка част са на страната на патриаршистите. Това разделение е от "времето на пропагандите", но традициите продължават и до днес.

Ядрото на екзархийската идея 

е събрано около ваномихайловската група, както от техните потомци, така и от днешните членове на михайловистката идея. Това означава, че те принадлежат към западното общество, към парламентарните демокрации и към ценностите на западната демокрация. Такъв беше Ванчо Михайлов, такъв беше съставът на ръководството и членството в първите състави на ВМРО ДПМНЕ, но днес тази позиция внезапно се промени. Днешната ДПМНЕ застана на страната на деспотизма на азиатските лидери, популизма на сръбския съсед Александър Вучич и безплодието на квази-либералните течения в част от западните общества. Въпреки това, нито слабостта на ДПМНЕ, нито разхлабеното превъзходство на СДСМ, могат да окажат голямо влияние върху определянето на македонската политика.
Македонските българи/михайловисти са антикомунисти и антиболшевики и никога няма да гласуват за карикатурните политики на някакъв вид путинизъм. Русия като цяло, независимо дали е комунистическа или царска, е враг номер едно на българския и македонския народ и враг на значителния брой албанско население в Македония.

Погледът ни е обърнат към София и Тирана

Съдбата на народа на Македония и неговото бъдеще ще зависи от демократичния капацитет в тези страни. Там, в София и Тирана трябва да се извоюва свободата. Особено в православна София. Там руската агресия срещу Украйна трябва да бъде осъдена най-категорично и личността на Кирил/Гундяев да бъде отлъчена от публичното пространство, като следствие на най-черните шовинистични и нацистки страници от историята на Европа. Кирил/Гундяаев в Македония се възприема като последовател и пропагандатор на руския националистически империализъм, мракобесието и омразата към малките и малцинствени нации.

София не трябва да си позволява различно мнение. Бъдещето на българското племе в Македония, Западните покрайнини и в целия демократичен свят зависи от позицията на българското ръководство. За първи път след седемдесет години сме на една и съща страна на историята, на страната на правдата и просперитета . Това е времето, когато София трябва да пази и подхранва нашето единство.
В противен случай отново ще видим съветизирана и победена България, тероризирани македонски българи и безкрайно разединение в идеи, идеали и национално самоопознаване. Колко пъти ще си учим урока?!