Приспаната национална памет на Радев, за 9 септември

Президентът може да вдига юмрук за революция, но няма сили да сведе глава за поклон пред най-скъпите жертви на нацията

Цветанка Андреева

Цветанка Андреева

Цветанка Андреева 

Една от най-драматичните дати, белязала радикален поврат в историята на България, отново не попадна във вниманието на българския президент.
Забрава или умишлено политическо смълчаване на държавния глава?
И двата варианти са лоши, и двата отговора в случая на Радев са верни.
Радев може да вдига юмрук за революция, но да сведе глава за поклон пред най-скъпите жертви на нацията дадени след комунистическия преврат, явно му се струва излишно.
Радев не може да си позволи лукса да коментира датата 9 септември 1944 г. поради два аспекта на неговите 

политически зависимости във властта:

Първо, външно-политически той ще излезе от контекста на днешната кремълска доктрина, ако почете паметта на жертвите на червения режим насилствено наложен от СССР. Съвсем неслучайно Радев говори патриотично само на исторически дати с доказано руско участие. Радев се покланя пред руския патриарх и лобира за падане на санкциите срещу режима на Путин. Затова и днес му е 

невъзможно  да представлява българския патриотизъм

 срещу най-кървавия и най-антибългарския режим, насилствено наложен ни от червената армия.
Второ, вътрешно-политически, иначе българският пилот и натовски генерал Радев, ако спомене жертвите на комунизма ще изгуби политическата подкрепа на българските социалисти, на вицепрезидента им и на широк кръг от стари и нови прокремълски левичари.
Радев е радикален ляв политик, а не български президент. Той заменя българската политическа памет и националното достойнство на поколения български антикомунисти срещу меката си политика към Путин.
Девети септември не е просто  дата от политическата ни история, тя е поврат в българската държавност и общество. Тоталитаризмът отне на  България свободата и независимостта. Фалира икономиката и разкъса социума.
Репресиите и убийствата на собствените граждани бяха официална политика на комунистическата власт и службите й.
Затова, десетилетия по-късно 

българският национализъм означава откъсване от руското влияние и осъждане на комунистическия режим,

 като уважение към българската политическа памет.
Липсата на ясна позиция към случилото се на 9 септември позволява безнаказано да се завръщат практиките на бившия комунистически режим. Корупцията и олигархията са наследство от разпадналия се тоталитаризъм, а политическите му наследници са стожерите на пленената държава сега.
Това обяснява днес отсъствието на позиция от държавния глава.