Полк. (о.з.) Владимир Миленски, член на УС на Атлантическия съвет на България,
експерт по отбранителна политика и национална сигурност
„...състоянието на отбранителните способностите не позволява ефективно противодействие на рисковете и заплахите пред сигурността на държавата.“
(Из политическите указания на министъра
на отбраната от февруари 2019 г.
и негова заповед за провеждане
на преглед на отбраната)
Указанията на министър Каракачанов по отбранителната политика, които могат да се видят на сайта на министерството на отбраната, съдържат откровения и оценки за състоянието на отбраната и на Българските въоръжени сили, които би трябвало сериозно да притеснят всеки нормален българин.
Отзвукът от тези указания се чува редовно в дискусиите в специализираните органи на Народното събрание, както и в изказвнията на министъра на отбраната и на началника на отбраната, когато от време на време успеят да пробият обсебените днес от пандемията медии. Без ни най-малко да омаловажаваме значението на кризата с коронавируса, не трябва да забравяме, че армията, отбраната и националната сигурност са фактори с далеч по-дългосрочен и по-широк хоризонт на значимост. Докато сме твърде заети с текущата криза, не бива изпускаме от вниманието си такъв фундаментален по значението си, дългосрочен в действието си и с огромни последствия за икономиката, демографията и ресурсите ни документ като очакваната „Прграма за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.“
Затова гледаме с големи надежди към сегашните усилия на министерството на отбраната и на въоръжените сили да проведат един
освободен от илюзии, откровен и реалистичен преглед
на отбраната, в пълно съответствие с критериите, както подробно и прецизно са описани във вече споменатите по-горе указания на министъра на отбраната. Внимателният прочит на тези критерии сочи, че те са базирани на поуките от досегашните стратегически и подобни (макар и под друго име или форма) прегледи на въоръжените сили, отбраната и сигурността като цяло.
Независимо от подробните и конкретни указания на министъра, притеснението ни е породено от два фактора:
На първо място, досегашният ни опит, включително и от работа вътре в администрацията на отбраната учи, че указанията по такива мащабни и комплексни, поради което и с трудни политически решения задачи като преглед на отбраната, много често в хода на самия преглед биват интерпретирани комуто както е удобно и често дори игнорирани, независимо колко висшестоящи подписи стоят под тях. Тук няма да анализираме причините за това, но ще кажем, че обикновено такова игнориране на указанията остава без последствия, което значи, че институцията свиква да счита това за нормално и приемливо и ние не знаем дали то не е отново факт и при сегашния преглед. А той е в ход вече почти две години и би трябвало да е към края си. Остава ни само да се надяваме това да не се е случило. Опитът ни подсказва да очакваме подобни надежди по-вероятно да бъдат излъгани, отколкото оправдани.
На второ място, министерството на отбраната няма разбирането, а поради това няма и традиция, да споделя редовно и на ранен етап – и така да получава навреме обратна връзка от заинтересованото и експертно гражданско общество – по детайлите на подготвяните от министерството решения от значителен мащаб и с дългосрочен ефект. Много от въпросните детайли, при тяхната последваща реализация се нуждаят от категорична и продължителна
политическа подкрепа,
което значи и осъзната и устойчива подкрепа и на гражданското общество. Без такава подкрепа тези решения са обречени на забрава и скорошна „смърт“, което разбира се незабавно се превръща в дълбоки проблеми и продължителни дефекти в националната отбрана и сигурност. Разбира се, тук става дума за детайли и подробности без никакво разкриване на военна и държавна тайна. Например, каква военна или държавна тайна би могло да има в една идея/намерение да се увеличи численият състав на въоръжените сили с десет хиляди човека на фона на стопяващата се и остаряваща българска нация? Нима икономическият, социалният и демографски реализъм на една такава идея не бива да бъде предварително обсъден с гражданското общество, с индустрията, с академичната и с по-широката експертна общност? Не само, че експертите в министерството ще получат ценна обратна връзка за правилността и реализма на своите идеи, но и ще спечелят незаменима подкрепа за приемането на решенията и още повече – за последващото им прилагане. Още повече, че такава предварителна комуникация не е нещо непознато за България, а в Европейския съюз дори е установена практика (комуникация, зелена книга, бяла книга и т.н.).
Във всеки случай, силно се надяваме със своята актуална комуникационна стратегия министерството на отбраната да прекрати лошата традиция да поставя обществото пред свършен факт по теми, които толкова дълбоко и всеобхватно го засягат. Стратегически документи като Програма 2032 се нуждаят от познаване и разбиране на тяхната логика и смисъл далеч извън тесните предели на държавната администрация, за да могат да разчитат на така необходимата подкрепа на гражданското общество за тяхната реализация, която винаги е трудна и продължителна. Обратното (с други думи досегашното) означава
незаинтересованост, безразличие и липса на подкрепа
от обществото за тези политики. Но тази незаинтересованост и липса на обществена подкрепа много лесно се превръща в открита неприязън и съпротива при най-елементарни популистки политически призиви и трикове. Така тази „секретност“ от страна на министерството на отбраната и отказ от ранна, предварителна и редовна комуникация с гражданското общество е една от главните причини досегашните подобни стратегии, прегледи, програми и планове толкова често да се оказват сбъркани, безрезултатни и даже контрапродуктивни.
Така беше (почти винаги) досега.
Дали министър Каракачанов ще бъде различен?
*Тази сума е оптимистично предположение за сумарния бюджет за отбрана до 2032 г., базирано на досегашния ни опит. Допускаме неточност от +/- 10%. Реалното експертно предположение предстои да видим в официалния документ, на чието скорошно публикуване искрено се надяваме.