Ретрокомунизмът в България е безпогрешен в едно единствено нещо: разчита на безпаметността на населението. Победител е в царството на онези, които не знаят много, не се интересуват, но искат незабавно, тука и сега, всичко, което им се струва несправедливо притежавано от “другите”. Искат преразпределение на чуждото, искат “справедливост”. Но тези не помнят, че комунистите отнеха собствеността на онези, които някога я бяха произвели, в името на “справедливостта”. След това отнеха живота им, семействата им, религията им, възможността да се образоват и дори да имат поколение. Всъщност затриха страната си и тя е днес на дъното на Европа. Геноцидът свърши огромна работа и затова
днес най-гласовити са потомците на успешно размножилите се партийни секретари,
следователи, надзиратели, охранители и, разбира се идеологически слуги от интелектуалната обслужваща класа.
Хубаво, оказахме се негодни като народ да разпознаем и да заклеймим това токсично семе, този слой от нацията, която винаги ще ни влече към дъното. Отказахме се от лустрация. Може би лустриращите щяха да се окажат 1:10 спрямо колаборационистите и агентите на комунизма. Или по-лошо, доносниците бяха все пак стотици хиляди. Но
основната тъга остава в амнезията и в бездарната учебна система,
която ще ни умилява и наставлява за чужди жертви на тоталитаризми, ще ни разказва сърцераздирателни приказки за Ани Франк, но никога за нашите собствени български жертви. И поради това младите хора никога няма да научат цялата истина за борците срещу фалшивата идеология на марксизма, а ще скандират общолиберални лозунги, лишени от знание за истинската болка на хора, живели съвсем неотдавна, които са изтърпели комунизма и сега трябва да живеят при условията на неразобличеният неокомунистически световен ред.
Ретрокомунистът е отново тук, прероден като неомарксист и глобалист, като путинист или дори като банална чегавара. Той
бие с бича на мултикултурализма и климатизма, на антикапитализма,
безпощадно съди политически некоректните и регулира човешката реч и правото на свободно мислене. И всичко това, поради какво? Заради слабата памет на онези, които са готови да загубят свободата си, защото не помнят колко трудно се извоюва и колко е лесно да бъде загубена.