Евгений Магда, Институт за световна политика, Киев*
Октомврийски тезиси за политическата ситуация в Украйна
Акциите „не на капитулацията“ не спират и стават все по-мощни, а имитирането на диалог между властта и участниците в тях не допринася за формирането на взаимно доверие. Защо се създаде тази ситуация? Каква е вероятността в новите реалности да има нов Майдан? Какво може да се случи с Украйна?
Факт е, че „идеалите на Майдана“ вече са отпаднали от украинския обществен дискурс. Повечето представители на украинската политика престанаха да ги харесват, въпреки че много граждани, участвали в масовите протести, още ги помнят. Новата политическа реалност, която се проектира в резултат на президентските и парламентарни избори през 2019 г., позволява на властта да не забелязва изявленията на хиляди хора, говорейки за „платени“ участници в настоящите протести. По-голямата част от екипа на Зеленски е далеч от Майдана, но чрез собствените си действия провокират повторението му. И между другото, много „герои от вчера“ допринасят за това, връщайки се в Украйна след смяната на властта, да си позволяват да намекват за евентуален
бъдещ реванш
Искам да подчертая, че трите революции (1990, 2004, 2013 - 2014) през тези 25 години съвсем не са постижения на украинската държава, макар и в условията на преходна демокрация. Подобна динамика показва, че демократичните институции в Украйна не работят както подобава, а високата степен на защита на бюлетините за гласуване и прозрачните урни в избирателните секции не бяха гаранции срещу злоупотреби и нарушения на различни нива по време на изборния процес. Сега има сериозно усложнение на ситуацията заради главозамайването от успеха на някои високопоставени представители в новото правителство. Те ревностно се опитват да представят обстановката в страната според своите виждания за обществено-политически процеси. Изглежда, обаче, пропускат да кажат, че независимо от резултатите на изборите, в цивилизованите страни се отстояват принципите да се водят дебати в парламента, там не променят наскоро избрания състав на Централната избирателна комисия и не включват „турбо режим“ в законодателния орган.
Критиците на Петро Порошенко, който трудно може да се нарече идеален президент, умишлено игнорират очевидното: от май 2014 г. Украйна премина пълен цикъл на избори, по време на които бяха избрани президент, парламент, местни съвети, избори бяха проведени и сред няколкостотин обединени териториални общности. Резултатите от волеизлеянието на хората бяха признати почти без забележки от международната общност. А изборите 2014 - 2015 поставиха основата на президентските и парламентарните кампании през 2019 г., които също безусловно бяха признати за демократични от международната общност. Изглежда, че самите ние не сме наясно, че през 2014 - 2019 г., по наша воля значително се
отдалечихме от „руския свят“
в посока към цивилизованите държави.
Създателите на „новите лица“ обаче, които не биха могли да бъдат критикувани заради липсата им на политически опит, днес имат други цели и задачи. Тяхната цел е постепенното възстановяване на икономическите контакти с Русия, чието ръководство по един хибриден начин е готово да постигне нормализиране на отношенията с Украйна. За местните олигарси е трудно да играят по правилата на Запада, ако не става въпрос за футбол. Процесът на реанимиране на контактите с Русия протича постепенно, достатъчно внимателно, за да не бъде предизвикана верижна реакция на Майдана (от украинска страна). От гледна точка на Русия ситуацията изглежда различна: там, напротив, са готови да използват възможността
да взривят Украйна отвътре
и да се опитат да докажат на света, че тя е провалена държава. Политическата конюнктура по тези въпроси сега работи в полза на Русия.
Украинското общество през 2019 г., както отбелязват социолозите, преживява мощна експлозия от социален оптимизъм. Има обаче един нюанс: ситуацията съвсем не е толкова предсказуема. Ако при Порошенко много украинци вярваха, че държавата се движи в грешна посока, то сегашната лоялност на едната половина от нашите съграждани хранят към екипа на Зеленски вяра и надежда. Обърнете внимание на промяната в информационната политика на водещите телевизионни канали, на значителното затишие около антикорупционната дейност на онези, които до скоро безпощадно критикуваха властта. Засега не се обръща особено внимание на „фактора радиатор“, въпреки че не може да се очаква значително намаляване на тарифите за жилищни и комунални услуги, тъй като украинската икономика просто няма ресурси. Всъщност много от инициативите на партията „Слуга на народа“ не са насочени срещу олигарсите, а срещу малкия и средния бизнес, който може да постави основите на икономическия растеж на страната.
В резултата на съвкупност от причини, основните от които са продължителното имитиране на бурна дейност от страна на политическата класа, промяната в числеността и политическото поведение на партиите, няколкото вълни на прочистване на бюрокрацията след президентските избори, Украйна изостана в своето политическо развитие 50-70 години след Запада. Човек все още би могъл да се примири с това, ако не е имало 15-20-годишно изоставане от съседите в Централна Европа и продължилата ситуация, в която ни бе поставила Русия - да бъдем като нея. В резултат на това Украйна се превърна в нещо средно между тренировъчна площадка за демократични трансформации и бъг за непослушни европейци. Не бива да се изненадваме от опитите да бъдем управлявани отвън - това се дължи на неефективните действия на националния елит за спасяване на държавата от външна заплаха. Украйна има мащаби и способности да отговори на множество предизвикателства, затова тя практически се превърна в
идеално поле за експерименти
Оставете илюзиите, тук не става въпрос за геополитическа благотворителност. Просто ЕС и САЩ, поне на експертно ниво, са осъзнали тежките геополитически последици както от възможната Украйна да загуби своята независимост, така и от заплахата от социална катастрофа в нашата страна, ако тя бъде подложена на пряко нападение от руските войски. В Русия това добре се разбира. Затова ритуалните танци около „формулата на Щайнмайер“ и перспективите за разрешаване на конфликта в Донбас целят да взривят отвътре Украйна и при благоприятни условия за Кремъл тя да се разпадне на няколко независими една от друга части, априори
неспособни да се конкурират с Руската федерация
Логиката на Путин по този въпрос е ясна: или той ще контролира Украйна, или никой друг.
Нека бъдем честни: парламентарно-президентската република в Украйна съществува изключително номинално, тук става дума повече за аматьорско-президентската република, в която високото ниво на доверие към президента и неговата партия се възприемат като някаква индулгенция. Това се улеснява поради ниското ниво на политическа култура на населението, милионите загубени граждани в борбата за икономическо оцеляване и провалът на властта в информационната политика. Възможният крах на екипа на Зеленски не е панацея, тъй като новият Майдан може да се превърне в прелюдия към значителни катаклизми за Украйна, при все че Русия не се е примирила със значителната загуба на влияние върху страната ни, която със сигурност ще се опита да си върне.
Трябва да се разбере, че неспособността на властта да осъществява диалог с държавата, която вече шеста година води хибридна война с един опасен враг, значително намалява броя на сценариите. За съжаление, отхвърляйки най-благоприятния, а не обратното. Масовите протести, които продължават през целия октомври, не са революционна ситуация, но са благоприятна среда, в която едно движение може да се окаже достатъчно, за да задълбочи политическата криза. Историята, която често е обвинявана за това, че на нищо не ни е научила, ни напомня, че революционните събития в Европа през XVIII- XX век често са провокирали интервенции, които почти никога не са минавали без участието на Русия. Независима Украйна, която живее заобиколена от държави, в които има все още рудименти с имперското мислене, трябва да е наясно с това.
*Анализът е предоставен за публикуване на Faktor.bg със съдействието на Атлантически съвет на България. Заглавието е на редакцията.
Превод: Faktor.bg