Повлиян от високия резултат, който се регистрира за „Има такъв народ“, естествено анализът за следващата възможна управленска коалиция включваше прогнозите за политическия избор и поведение на парламентарната група на Трифонов. Големият въпрос беше
ляво или дясно ориентиран е Слави
Ето че той самият даде публичен отговор. В парламента се виждал в коалиция с Манолова и ДБ, които седят по-близо до БСП, а в широк политически смисъл обяви подкрепа за президента.
Очевидно под стреса на тежестта, която му отреждаха, Трифонов призна, че ще участва в проляво управление. Фрапиращо, но отрезвяващо беше да се чуе, че Бунтар № 1 се нарежда под юмрука на Радев. С цялата условност на идеологическите си принципи Трифонов се очерта като оръжие на лявата вълна, а не като стратег или нов политически технолог.
След като се разбра, че не може да овладее популизма като говорене, а национализмът като идеология е вече зает, за Трифонов остана политическата форма на бунта. Оказа се, че точно тази роля обаче го прави несигурен. Обграждайки се с експерти и деклариращ, че няма да прави шоу в парламента,
Слави се превръща в конвенционално политическо оръжие
на КОЙ точно ще се разбере скоро. Опасенията, че ще бъде вкаран в Народното събрание на вълната на протестен вот, но цялата му креативност ще се изчерпи до вратите на парламента се оправдават.
На Трифонов тепърва ще му е трудно. Само след седмици ще му се наложи да излезе от зоната на комфорт на собствената си телевизия и сценаристи, работещи за него и партията му. Студиото на уютната му медия, в която е неоспорван господар ще се смени с трибуната на конфликтен парламент. Средата му за дебат няма да са подчинените му колеги и телевизионни фенове, а яростна опозиция и центрове на власт, които ще искат лично да плати всяка стотинка от безумната цената на шоуто, което го внедри в политиката.
Трифонов ще се окаже лидер на разнородна парламентарна група, в която механизмът за контрол очевидно не е ясен и за него самия. Когато една партия няма автентична йерархия, структури, дисциплина и идеологически рамки, очертаващи възможните компромиси и възпиращи безпринципни колаборации, тогава единствената надежда за единство остава да си вкарал само ангели в парламентарната си група, а ти самият да си Бог.
И най-накрая, Слави ще научи по трудния начин, че за да правиш политика не е достатъчно да слушат песните и сатирата ти. Да оглавяваш парламентарна група означава, че първо ще участваш в гласуването на министър-председател и правителство. Тогава Трифонов ще дължи
публично обяснение защо подкрепя конкретна коалиция и човек
за поста или защо е против. Отговорът и изборът ще бъдат част от скорошната съдба на България и Слави ще носи публична отговорност за решението си. И тук приключва профанният конформизъм на дивата в собственото му студио, в което със срамно невежество, но с високо самочувствие обясняваше, че министър-председателят в България не се избирал, а се назначавал („Разговор между Слави и хората“ от 20 март по 7/8 TV).
Всичко, което предстои за Слави Трифонов няма нищо общо с лесната пропаганда на референдумите. Той ще попадне в сърцето на държавните институции отговорни пред народ, изтощен от бедствието на пандемията.
Слави има 11 дни да прочете Конституцията на РБ, защото след 4 април ще носи отговорност пред нея и суверена, който толкова много ласкае, но който се оказва безмилостно неблагодарен към лошите политици.