Столична община поддържа всички руски и съветски паметници, а гробът на Димитър Петков тъне в плевели и забрава

Буренясалия гроб на родолюбеца

Буренясалия гроб на родолюбеца

Никола Григоров

И гробът на големия родолюбец Димитър Петков, който се намира в Софийски централни гробища е потънал в плевели и забрава.

Преди дни разказах за гроба на Стефан Стамболов, който беше изчистен срещу 45,60 лв. от администрацията на парка, след подаден сигнал. Мястото, където почиват тленните останки на Димитър Петков се оказа още по-запуснато, превърнато е в змиярник. Скандално е, че гробищните паркове са на подчинение към Столична община, а екипът на Йорданка Фандъкова не е намерил за необходимо да се погрижи за гроба на най-успешния кмет на София. Възможно е това пренебрежително отношение да е и заради факта, че Петков е бил непримирим към враговете на българщината, предвождани от Русия. За сметка на това обаче Столична община се грижи и поддържа всички руски и съветски паметници с пари на данъкоплатците.

d_petkov_grob.jpg

Димитър Николов Петков е български революционер, опълченец, политик, лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907). Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. Умира прострелян от ръката на терорист.

Димитър Петков, като главен редактор на официоза „Свобода“ издава сборник с оригинални руски документи, разкриващи антибългарските замисли и действия на руската дипломация! Изданието започва с подробен и пространен предговор на Димитър Петков, в който той разказва за придобиването на оригиналните руски документи от редакцията, които са получени от бившия руски драгоман в Руското консулство в Русе и в посолството в Букурещ Якобсон.

След направените от Петков разкрития, руската страна е в безсилие да отговори в печата, но се старае по всякакъв начин да омаловажи нанесения й удар. 

Освен сериозният анализ на включените в сборника документи, Димитър Петков отделя значително място на руското участие в детронирането на княз Александър Батенберг, русофилските бунтове, заговори, подкупи и атентати.

Жалко е, че и до днес документалният сборник за руския окупационен фонд все още не е намерил своето място сред най-важните документи за новата българска история и сложните българо-руски отношения.