Илиана Славова
Лидерът на създадената под кремълска опека "Донецка народна република" - Денис Пушилин, поиска международен трибунал да съди украинските защитници на „Азовстал“, като ги нарече „нацистки престъпници“. Разбира се, това противоречи на предварителното споразумение, според което украинските военни трябва да бъдат разменени за руски военнопленници, но
където властва Кремъл, всяко споразумение може да бъде нарушено
Думите на Пушилин не бива да се подминават поради две причини. Първата е, че хуманитарният коридор за евакуация на защитниците води именно към ДНР, където те биват третирани като военнопленници. Втората е, че Путин използва проксита за нещата, които не може да си позволи да изрече или да направи публично, а в случая Пушилин е идеалното прокси. Преди това почвата беше полята обилно с пропагандни излияния от депутатите в руската Дума, които смятат да гласуват резолюция, забраняваща размяната на „нацистки престъпници“ срещу военнопленници. Включително председателят Вячеслав Володин поде наратива, че защитниците от полка „Азов“ са „военнопрестъпници“. Т.е. водачът на непризнатата от международната общност „ДНР“ не говори самоволно, просто си позволява да каже повече. (Всъщност и двамата с Володин не са самостойни политически фигури, а изразители на волята на Путин.)
Защо му е на Путин да прави фарсов военен трибунал срещу „Азов“?
Едва ли руската върхушка е повярвала дотолкова в собствената си пропаганда, че да се надява такъв процес да има легитимност.
Защитниците от „Азов“ се изправиха в защита на своята родина, не са нападали руски градове и села.
Идеята за „трибунал“ е изкушаваща за Кремъл поради няколко причини. От една страна, така би могъл да имитира някаква победа – да държи в ръцете си съдбата на азовци, героите на Украйна, които удивиха света. От друга страна, подобен процес би бил изключително благоприятно поле за руската пропаганда. Понеже руските военни престъпления в Украйна не може да останат скрити, Москва се опитва да създаде алтернативна реалност, в която украинската страна да изглежда поне толкова виновна колкото е руската.
Но вероятно най-сериозната причина е в страха на Кремъл от неизбежния международен трибунал над виновните за геноцида срещу украинския народ. Може би кръгът на Путин се надява, че ако вмени на украинските защитници статут на осъдени „военни престъпници“, ще може да се откупи чрез тях, когато самият той бъде осъден от международен трибунал за престъпленията си. Това е много по-висок залог от размяната на „азовци“ срещу военнопленници. Съвсем в стила на кремълския цинизъм - размяна на воини, защитаващи страната си, срещу военни престъпници, измъчвали, насилвали и убивали невинни хора. И не случайно руската пропаганда така упорито внушава обратния прочит на събитията – защитниците са „военни престъпници“, а престъпниците са „освободители“. Досега размиването на понятията за добро и зло, агресор и жертва, работеше. Осем години след анексирането на Крим светът стоеше като парализиран. Но вече не, героизмът на украинците го извади от ступора. Затова Кремъл ще се опитва да използва всяка възможност, за да въздейства силово чрез заплахи, изнудване и оръжие. И със сигурност се изкушава да вдигне залога максимално, използвайки ситуацията със защитниците на „Азовстал“ и Мариупол.
Отделен въпрос е
дали на Путин ще му излезе пасиансът
Украинското министерство на отбраната заяви, че руското предложение да се забрани размяната на „азовци“ е пропаганда за вътрешна употреба. Действително, в случая са ангажирани ООН, Червеният кръст, световни лидери… А Путин вече знае, че е преминал отвъд прага на търпимост на международната общност. И зад гърба му в Русия зрее недоволство. Сигурно привижда отмъщение, трибунал. реванш… Но този път среща по-силен отпор от когато и да било.