Шърууд Еди е един от най-известните американски мисионери, а също така социалист-християнин. През 20-те и 30-те години той посещава над 10 пъти Съветския съюз. Той не е сляп за проблемите на СССР, но се чувства привлечен от него. Вместо продажни политикани, той вижда, както пише в една от книгите си, че "Сталин управлява със своята проницателност, честност, сурова решителност, несъкрушима воля и титанична енергия". И той смята, че руснаците работят заради радостта от самата работа.
Преди всичко, той е убеден, че е открил в Русия нещо, което не му достига в неговото собствено индивидуалистично общество: "единна философия за живота".
В Русия, както пише той, "целият живот е подчинен на една главна цел. Тя е насочена към такива висини и е вдъхновена от толкова мощен и възхитителен стремеж, че получава най-висш смисъл".
Всъщност Еди дълбоко се заблуждава в това, което смята, че е прозрял: Сталин е лъжец и масов убиец, а руснаците работят защото са гладни и принудени.
"Единната философия за живота" е химера, в реалността тя е тоталитарна държава, използваща терор и пропаганда, за да поддържа "единството".
Но Еди, както и неговите съвременници, били склонни да се възхищават на Съветския съюз именно защото са силно критични по отношение на икономиката и политиката на своята страна, Америка от времето на Голямата депресия.
И той не е сам в това.
В своята знакова книга от 1981 година "Политическите пилигрими: Пътуванията на западни интелектуалци в Съветския съюз, Китай и Куба" Пол Холандер описва гостоприемството оказвано на западните гости, симпатизиращи на комунизма: банкет в Москва в чест на Джордж Бърнард Шоу, както и тържество организирано за Мери Маккарти и Сюзън Зонтаг в Северен Виетнам.
Според него, не тези представления са ключа към разбирането
защо някои западни интелектуалци се "влюбват" в комунизма
Интелектуалците, критикуващи собственото си общество, се оказват твърде възприемчиви и податливи към твърденията на лидери и представители на обществата, които те изучават по време на пътуванията си.
Холандер пише за левите интелектуалци от ХХ век, но такива хора има все още, те ухажват левите диктатори на Венецуела или Боливия, които не харесват Америка.
В нашето общество, както и в много други, също има немалко хора, които заработват помагайки на враговете на Америка или разпространявайки тяхната пропаганда.
Така е било винаги.
Но в XXI век се сблъскваме с ново явление: десни интелектуалци, които безпощадно критикуват собственото си общество, започват да
ухажват десни диктатори, които не харесват Америка
И техните мотиви са добре известни.
Около себе си те виждат израждане, смесване на расите, демографски промени, "политкоректност", еднополови бракове, упадък на религията. Америка, в която те живеят, вече не прилича на бялата, англосаксонска, протестантска Америка, която те помнят или мислят, че помнят.
И затова започват да търсят в чужбина, опитвайки се да открият обединени духовно, етнически чисти нации, които, според тях, са морално по-силни, отколкото тяхната собствена.
Нации като Русия, например.
Пръв в това отношение е Патрик Бюканън, "кръстникът" на съвременните алтернативни десни, чиито чувства спрямо авторитарните държави започнаха да клонят вдясно, а той започна да пише книги със заглавия "Смъртта на Запада" и "Самоубийството на свръхдържавата".
Той презира съвременна Америка, място, което той характеризира с отвращение като "многокултурна, многорасова, многоезична универсална нация, чиито аватар е Барак Обама".
Америка на Бюканън е в демографски упадък, удавена е от хора със смугла кожа и е загубила своята сила.
Западът, пише той, не успява да устои пред "сексуалната революция, разгула на безразборните полови връзки, порнографията, феминизма, абортите, еднополовите бракове, евтаназията, изтласкването на християнските ценности от Холивуд".
Този дълъг списък с ужаси не се отличава силно от това, което може да се чуе вечер по "Фокс нюз", или да се прочете в сайтовете на защитниците на "превъзходството на бялата раса" или да се чуе в някои евангелски църкви.
Какво ужасно място описват тези хора. Кой би искал да живее в такава страна? Или, с други думи: кой не би симпатизирал на враговете на такава страна?
Както става ясно, мнозина правят точно това.
Руските кибератаки ежедневно подриват американските административни институции и електромрежа. Руските информационни намеси целят да деформират американските политически дебати.
Убийците, наети от руснаците,
убиват хора на улиците на западните страни. Срещу нас и нашите съюзници са насочени руските ядрени оръжия.
Въпреки това Бюканън се възхищава от руския президент, защото "той отстоява традиционните ценности, насочени против западните културни елити".
Впечатлен от начина, по който руският президент използва православните церемонии на публични събития, Бюканън даже смята, че "Путин се опитва да възстанови православната църква като морален компас на нацията, какъвто тя е била 1000 години преди Русия да стане заложник на атеистичната и езическа идеология на марксизма".
Той не е сам.
Вярата в това, че "Русия е на наша страна" във войната срещу секуларизма и сексуалната деградация, споделят мнозина от американските християнски лидери, както и техните крайно десни европейски колеги.
Сред тях, има активисти на Световния конгрес на семейството (WCF), американската евангелистска правозащитна анти-гей организация, която Бюканън често хвали.
Един от бившите лидери на WCF, Лари Джейкъбс, например, твърди, че "руснаците са християнските спасители на света".
WCF има даже руски филиал, който се ръководи от Алексей Комов, свързан с Константин Малофеев, руски олигарх, организиращ срещи на крайнодесните в цяла Европа.
На последната такава среща във Верона представители на висшето руско духовенство бяха свързани с лидери на крайнодесните италианци, крайнодесни австрийци и техните съюзници от САЩ.
Вслушайте се в това, което говори водещия Тъкър Карлсън, той отделя много ефирно време на Fox news, за да говори за това как "имигрантите разграбват Америка, благодарение на декадентските и самовлюбени политици, които отказват да защитят нацията".
Подобно на снимката, на която Джейн Фонда позира със северновиетнамско зенитно оръдие "само заради провокацията" и Карлсън, само "заради провокацията" представя пред зрителите възгледите си за Русия:
"Мисля, че ако се наложи да избираме между Украйна и Русия, трябва да застанем на страната на Русия".
По ирония на съдбата, по времето на президента Рейгън, Карлсън ръководеше радио Voice of America, която разпространяваше американските ценности в СССР. Или, може би, това не е ирония, а по-скоро обяснение.
В книгата си Холандер описва престижа, с който се е ползвал албанският комунизъм в Швеция и Норвегия. Съвсем малко скандинавци са били там, но това нямало значение: "Албания е избрана просто защото прилича на сопа, в която е забит много остър гвоздей и която бие по собственото си общество, собствените традиции, собствените си родители".
Сега Карлсън ползва Русия, за да "пребива" своето общество и своите традиции.
За щастие, на тези критици, не им се налага да прекарват много време в страната, на която се възхищават, защото
няма по-голяма фантазия от идеята, че Русия е страна на християнските ценности
Всъщност Русия е с един от най-високите показатели на абортите в света, почти два пъти повече отколкото в САЩ.
Нивото на посещаемост на църквите е крайно ниско, не на последно място заради това, че всяка форма на християнство извън контролираната от държавата Православна църква, се смята за ерес.
Допитване от 2012 година показва, че религията играе важна роля в живота на едва 15% от руснаците, а само 5% са чели Библията.
Белите американски националисти също биха се разочаровали от Русия на Владимир Путин. Карлсън често размишлява за расовия състав на Америка, но в Русия той би изпаднал в затруднение: Около 20% от руските граждани дори не се идентифицират с руснаците, а казват, че принадлежат на различни националности — от татари и азербайджани до украинци и молдавани; над 6% от руснаците са мюсюлмани, а в САЩ това е едва 1,1% от населението.
Тази цифра може би е твърде снижена, доколкото в накои части на страната мюсюлманите са недостъпни за изследователите. Спомняте ли си всички онези фалшиви истории за шведски и британски квартали, които били "забранени зони" управлявани от законите на шариата?
Руската Чечня официално се подчинява на законите на шариата. Местният режим разрешава многоженството, задължава жените да носят хиджаб на обществени места и преследва и инквизира мъжете-хомосексуалисти. Чечня е "забранена зона" на територията на Русия.
Що се отнася до самия Путин, няма никакви доказателства, че бившият КГБ-ист действително е приел християнството, но има множество доказателства, че публичните прояви на неговата "религиозност" са също толкова цинични, колкото възхваляваната любов на Сталин към работническата класа.
Освен всичко друго, те са полезни именно, за да бъдат излъгани наивните чужденци.
Ето какво каза младият руснак Егор Жуков, когото съдят заради публикувано видео с критика към режима. В речта си пред съдиите той защити "семейната институция", за която Путин често говори и представи реалността:
"Нашето общество е разделено на две нива с непроницаема бариера. Всички пари са концентрирани на върха, отдолу остава единствено безизходност. Разбирайки, че колкото и да се стараят, няма да могат да осигурят щастлив живот нито на себе си, нито на семействата си, руските мъже или си изкарват злобата върху жените си, или се пропиват, или се бесят.
Русия е на второ място в света по самоубийства на мъже
В резултат на всичко това една трета от семействата в Русия са самотни майки с деца. Така ли защитаваме "традиционната семейна институция", попита Жуков.
Но реалността в Русия, както и реалността на сталинизма, не е интересувала нито Шърууд Еди, нито Джордж Бърнард Шоу.
Американските интелектуалци, които се чувстват отчуждени от страната си, изобщо не се интересуват от реалността.
Те се интересуват от измислена нация, различна от тяхната. Америка с нейната сложна социална, политическа и етническа конструкция, с нейната Конституция, която ни гарантира, че никога няма да бъдем принуждавани да почувстваме, че "целият живот е подчинен на една цел" — тази Америка вече не предизвиква симпатия у тях.
Мнозинството от тях знае, че този измислен народ, на който се възхищават, се стреми да сложи край на всичко американско, на американската демокрация, да американското влияние в света.
И в това е целият смисъл.