Крайно време е след направените разкрития, че Кремъл е финансирал убийството на американски войници в Афганистан, Вашингтон да преоцени стратегията си спрямо Русия. Такъв преглед на политиката трябва да включва по-ясно разбиране на антиамериканските цели на президента Владимир Путин и по-ефективен подход за
задушаване и възпрепятстване амбициите на Кремъл
Стратегическата цел на Москва е да демонтира и рути Запада, преобръщайки с главата надолу случилата се трансформация в годините след Студената война, по време на която Русия загуби своите съветски владения и сателити. Опитите за изграждане на евразийски „полюс на властта “ са насочени да гарантират господството на Русия над съседите си и да отслабят единството на Запада. Основен компонент на тази политика е антиамериканската офанзива за премахване на военното присъствие на САЩ и подбиване на политическото им влияние. И за да компенсира военната и икономическа немощ на Русия по отношение на Запада, Москва използва набор от политически, финансови, кибер и информационни инструменти за постигане на целите си.
Вашингтон не може да остане пасивен или просто да реагира на атаките на Путин, тъй като това единствено го насърчава да се активизира, да бъде агресивен и да не спира да твърди, че Америка не иска да предизвиква Русия от страх. Като допълнение към укрепването на американската отбрана, консолидирането на нашите политически и военни съюзи, и подпомагането на партньори от НАТО като Украйна и Грузия, които са пряко атакувани, Вашингтон трябва да предприеме политическа и информационна офанзива.
Успешната политика на САЩ към съветския блок по времето на Роналд Рейгън може да послужи като рамка за възобновяване на основните принципи в диалога с путинова Русия. Тя трябва да се придържа към принципите за насърчаване на политическия плурализъм, демокрацията, правата на човека, децентрализацията и истинския федерализъм. Без политическа трансформация
Русия ще се изроди в провалена държава
Нейните слабости много явно проличаха при възникването едновременно на няколко кризи, включващи драстичното падане цените на петрола, сриващата се икономика, разрастващата се пандемия, намаляващата обществена подкрепа за Путин и ескалиращите регионални брожения. Русия е засегната от много повече икономически, социални, политически, етнически, религиозни и регионални зарази, отколкото западните демокрации.
Растящият авторитаризъм на Кремъл е несравним с комунистическата бруталност и разрастващата се съпротива ще доведат до раздробяването на страната. Множеството националности и различни региони се поставени в капана на една особена структура, полза от която има един ограничен елит от служители по сигурността, бюрократи и олигарси. С нарастващите регионални икономически различия, оскъдните инвестиции от Москва и липсата на автономност ще направят все по-трудно управлението на федералната структура.
По време на Студената война Рейгън подкрепя размяната на информация с окупираните държави, за да се противопостави на упоритите, но неприемливи фалшификации на СССР. Сега Вашингтон може да подкрепи усилията на
руското общество да бъде информирано за провалите и измамите на Кремъл
Западът притежава киберексперти, дигитални инструменти и геополитически императиви за да осъществява трайно информационно настъпление и въз основа на факти да изобличава кои са истинските виновници за израждането, корумпирането на Русия. Множество медийни и социални платформи могат да разпространяват разтърсващи данни, които държавните медии в Русия съзнателно премълчават, данни, отразяващи нарастващата бедност, обезлюдяването на селските райони, рушащата се инфраструктура, екологичните бедствия, корупцията в правителството, демографския срив и разрастването на общественото недоволство в различни региони.
Точно както Москва загуби пропагандната си война през съветско време, сегашната западна информационна офанзива трябва да бъде насочена към овластяване на нациите и обществата, които да заменят путиновата система. Западните медии, неправителствените организации и различни информационни платформи могат да се насочат към младите хора, студенти и работници, етнически и религиозни общности, и други потърпевши и разочаровани групи от населението, за да подпомогнат появата на алтернативни движения. Русия също не е имунизирана от антисистемния популизма, който е обхванал Европа и САЩ.
Друг ключов компонент на западната офанзива е
разпространяването на компрометиращи материали за Путин
и неговото най-близко обкръжение. Налагането само на финансови санкции заради извършени атаки срещу Запада съвсем не е недостатъчно, ако не бъдат информирани руските граждани, че те също са жертви на Путин. Западните разузнавателни служби със сигурност притежават по-изчерпателна информация от активиста на опозицията Алексей Навален за случващите се кражби от бюджета на Русия, извършвани от служители и олигарси.
Разкритията за алчността и задкулисните игри на управляващия елит също могат да породят несигурност и съмнения сред правителствените кръгове и да разобличат политическите слабости на режима. Подозрението и недоверието ще генерират безпокойство от евентуални политически чистки или държавна експроприация за олигарсите, които биха могло да изострят сблъсъка между отделните фракции. Всички тези фактори могат да подкопаят антиамериканската кампания на Кремъл. И в крайна сметка, Вашингтон ще трябва да бъде подготвен за различни сценарии, като не бъдат изключени и международните последствия от евентуален разпад на Русия, който потенциално е възможен.