Д-р Любомир Канов
И какво сега? Със стиснато юмруче народът бе поведен към светлото бъдеще от вожд. Вожд, чието презиме спокойно може да бъде произнасяно като Радешетников, а личното име да бъде заменено с името Владимир, с цел да съчетае в себе си
всичко, което в момента той олицетворява:
Владимир Илич;
Вовата Путин;
Володя Живков (физиогномично).
А след народният водач с вувузели и тъпани са протестиращите маси, състоящи се от меншевики, есери, троцкисти, западни неомарксисти, зелени либерали и хора на дъгата. И разбира се, от аморфно недоволните и по същество почтени хора с дефицити в дълготрайната памет, разгневени от несгодите на вируси и карантини. Както толкова често се случва в България, те са размесени с неизбежните разбойници от агитките, с платените черепи и лесно възбудимите улични дебили. Когато новият Илич победи, тези последните, с ножовете и бомбите, ще станат първите, които ще се разправят с меншевиките и с останалите. Това е неизбежно, щом и ако тези биячи и блатни характери станат част от утрешната гвардия на наказателните отряди, под командата на истински мафиозни убийци.
Някога нарекоха “органите” осъществяващи политиката на революционната марксистка справедливост “юмрукът” на класата хегемон. Лумпените от дъното са най-подготвени за тази роля. И те са онези, които ще съставят
новите репресивни отряди
Юмручето вече е размахано. Наивните, които не проумяват името Владимир в неговата глъбинна политическа история като “да владееш света”, като своеобразна алегория на жаждата за власт с руско-съветски произход, нека се вгледат в този живковски профил, нека се обърнат назад към метежите и превратите на болшевиките и нека тръгнат отново в поредния поход на полезните глупаци, носейки въженцето, с което точно мутрите, десарите и криминалите олигарси ще им покажат какво значи власт, диктатура и евразийски ред. За пореден път.