„Ябълката на раздора“ Македония и „закъснелият акъл” на българите

Забавихме се с ветото, трябваше да „възпитаме” македонците много по-рано

От паметника на цар Самуил посоките на двамата премиери се разминаха

От паметника на цар Самуил посоките на двамата премиери се разминаха

Димитър Попов

Не одобрявам българското вето на преговорите с Македония, защото е много закъснял опит да им покажем,  че сме сериозно обезпокоени от антибългарския характер на държавата им. Много, много закъснял опит… Досега си играхме на езикови прения и исторически размисли, когато ножа опря до кокала се сетихме, че 

изпускаме  влака и трябва да дърпаме ръчната спирачка

  Е, влака спря, началникът пита какво ни е прихванало и ние се обясняваме, че се е качил един, с който ние брашно не мелим. Или той слиза от влака, или ние. А къде зяпахте досега и защо не си оправихте отношенията с този пътник, както направиха другите ви съседи, пита началникът, и ние мълчим и клепаме виновно, защото е прав човека – къде зяпахме!
Сега напразно обвиняваме Каракачанов и ВМРО за ветото, сякаш пак не разбираме колко дълбок е този проблем, наричан 

„балканска ябълка на раздора“

 Зер в Гърция и в Сърбия, че вече и в Македония също има националисти…и те също имат роля в драмата.
Вярно е, че Каракачанов постави ребром българския въпрос: „Какви македонци, какви пет лева…Ако не си признаят българския произход – никакъв ЕС и това е!“ Един вид ние имаме най-голямо историческо основание да слагаме вето, защото там живеят българи, които са длъжни да ни смятат за Големия батко, на когото се целува ръка пред европейската врата. И Каракачанов си утрои гласовете преди изборите с този апел, а непатриотите, къде мълком, къде с половин уста, одобриха ветото като официална позиция на държавата.
Ама в Гърция националистите да не би да спят! И там си имат трайните претенции за етническа и културна хегемония в Македония. В гръцките учебници по история пише, че македонците са славяноезични гърци, живели и възпитавани с елинските традиции, а българската наглост да ги нарича българи се дължи на невежеството на татарските орди.
В Сърбия пък един от видните националисти, бивш министър на информацията в правителството на диктатора Слободан Милошевич, сега е президент. Той и неговият ментор проглушаваха Запада, че македонците са етнически южни сърби, от което произлизало, че те говорят чист сръбски език и имат за бащица само Йосиф Брос Тито и никой друг. 
И за да стане още по-сложна тази националистическа плетеница, самите македонци внезапно откриха, че са наследници на Александър Велики, тоест нямат нищо общо с българи, гърци и сърби, а само с Адам и Ева, и то по пряка линия. 
Ето как се стигна до ветото, което България панически наложи, а Гърция и Сърбия приветстваха с най- топли чувства към Бойко Борисов. Страстите и глупостта взеха връх над разума, както обикновено става на Балканите. 
Естествено нашите европейски партньори, както често правят в такива случаи, 

сложиха маската на двуликия Янус 

веднага. Направиха се, че не разбират защо налагаме вето и защо Гърция, която уж е фен на македонското членство и подписа договор в Преспа, така пламенно ни защити. Не е лесно за разбиране наистина, ако не знаеш цялата балканска история от последните 1000 години. Само че те я знаят. Нали в Германия бяха измислени крилатите фрази – „македонска ябълка на раздора“ и „барутен погреб на Европа“. Наясно са, че България и Гърция няма да признаят европейски статут на държава, чиято територия още си представят като изгубени собствени земи, а част от собственото им население се нарича македонци. При това имат скритата подкрепа на Белград който не иска да види Македония в ЕС, защото ще изпусне завинаги своята част от баницата. 
В Европа знаят също, че елита в Северна Македония напира да влезе в съюза, за да си осигури подкрепата на Германия и европейския парламент за признаване на македонски малцинства в България и Гърция, което пък изостря още повече страховете в двете държави, защото в бъдеще ще имат враждебен съсед, който не могат да контролират. Не ми се вярва в ЕС да се залъгват за сложното ни минало и интересите, които ни мотивират – наясно са, че Македония е жива рана, заради която са водени много войни. Остава искрено да са повярвали, че след демократичните промени на Балканите, след разпадането на Югославия и след приемането на повечето държави в НАТО и ЕС, балканското минало на барутен погреб е приключено и ние тук сме плеснали с ръце и си стоим прегърнати като в детската градина. 
Българският национализъм е мъртъв, беше им казал Иван Костов след като подписа Конвенцията за малцинствата. 
Наистина България изглеждаше отличник в неговото умъртвяване. След 1991 година ние първи признахме независима македонска държава, движени от мотива, че сме братя и си помагаме в трудна ситуация, при това споделяйки либералните европейски ценности за самоопределение на народите и за братска любов между държавите. 
Геополитическите реалности обаче бяха други – създаде се една 

враждебна на България държава, с антибългарска държавна идеология,

 която има претенции за македонско малцинство у нас. И се оказа, че бързото признаване на държавата, без предварителни условия, е било стратегическа грешка. Виж гърците пет пари не даваха за европейските и либерални ценности. Те поставиха условия за името и отказаха да признаят Македония без компромис по този въпрос. Така е в геополитиката – новите държави плашат с неясното си бъдеще, а старите гледат да ги смажат още в зародиш. Зарадва ли се Турция например, че създават кюрдска държава до нейната граница с Ирак? И Франция доволна ли беше от евентуална държава на баските в Испания? То си е таралеж в гащите, образно казано. 
Та след като признахме държавата Македония, Иван Костов отчете реалностите и формулата се промени – признаваме държавата Македония, то е свършен факт, но не признаваме македонски етнос и македонски език. Тоест признаваме цялото, но не признаваме неговите части. Тази объркана и неразбираема формула е резултат от грешките на една дългосрочна некадърно водена, необмислена и непоследователна политика на Българската държава по македонския въпрос. Защото и преди 1991 година има много грешки, даже престъпления. През 1941 година България окупира Македония в опит да си върне изгубените територии и там българските войски далеч не са посрещнати с хляб и сол, както пише в нашите учебници. След 1945 година България се договори със Сърбия не само да признае македонско малцинство в Пиринско, но и да присъедини целия Пирински край към новата югославска република Македония, като така обрече част от българите на трагичен обрат в тяхното житие и битие. Да припомним, че през 70-те години Тито поиска от Живков обещания от Георги Димитров Пирински край и двете държави почти стигнахме до война заради отказа на България да се върне към старата политика от 1945 година.
Ето защо ветото за преговорите със Северна Македония не е дело на Каракачанов и на ВМРО. То е продукт на българската склонност да ни идва късно акъла,  и на травмираното самосъзнание на балканските народи, които все още 

живеят в света на страховете си, а не в реалностите

 Върху тези страхове успешно паразитират всички балкански националисти. За щастие НАТО и ЕС са сериозна спирачка пред техния шовинизъм. Освен това предлагат алтернатива и инструменти за решаване на проблемите от миналото без дрънкане на оръжие, а с договаряне, компромиси и общо съгласие. Стига да се отчетат не балканските мании за величие, а реалностите естествено.
Та сега влакът е спрял на македонската гара, пътниците се почесват нервно и чакат да вдигнем спирачката. От Вашингтон вече се обади „началника” с изявление, че конфликтите между държавите на Балканите трябва да се решават извън преговорите за членство в ЕС, а Македония е направила достатъчно, за да бъде приета заедно с Албания. Иначе казано, ако не се разберем тука по нашенски, ще има наливане на акъл с други средства. Може да е цинизъм, но на Балканите често става така– ние не си признаваме езиците, а големият батко накрая диктува решенията на неговия си език. Само си спомнете колко войни водихме за Македония и как беше поделена на три части накрая...