Външната експанзия е нормалния модус на съществуване на руската държава. В този смисъл, прави са руските имперски теоретици, които твърдят, че империята е нормалната форма на реализация на руската държава. Периодите, в които Русия не може да експанзира, в които е принудена да се върне назад към свои стари граници вследствие на поражение или слабост са
периоди на дълбока криза
на тази имперска по дух и форма държавност. Такъв период бе последното десетоилетие на 20 век. То се свързва с безпорядък, причинен от хаотичното управление на Борис Елцин. Но по същество това бе десетилетие на декомпозиция - идейна, институционална и психологическа, последвала рухването на съветския имперски проект. Хаотичната приватизация, разграбването на богатствата на останалото от империята, относително конструктивната спрямо Запада външна политика бяха следствия - ефекти на тази дълбока криза, а не причини за нея.
Идването на Путин на власт ознаменува възраждането, преструктурирането и мобилизацията на единия от "трите кита" на съветската властова инфраструктура - на КГБ и на специалните служби като цяло. Комунистическата партия с нейният апарат бе "кит", който бе унищожен безвъзвратно. Армията - третият "кит" бе в дълбока криза и полуразпад, обект на разграбване като всичко останало. Възраждането на руската държавност протече през първото десетилетие и половина на нашия век в поредица от властови инициативи, които реконструираха психологията и институциите на обичайната великодържавна структура - агресивен имперски проект, мобилизирал всички обществени ресурси за целите на централизираната и агресивна държава. Бяха отменени атрибутите на федерацията - с де факто назначаването на губернаторите. Изградена бе "вертикала на властта", в която държавната йерархия припокри и до голяма степен подчини олигархията от 90-те години. Възроден бе великодържавният дух, първо с втората война в Чечения, а впоследствоие - с все по-арогантните агресии в постсъветското пространство - в Грузия и Украйна.
Режимът на Путин утвърди понятия като "естествена сфера на влияние", с които потърси нова имперска легитимност за възстановяване старите граници на Руската империя - в постсъветското пространство и в Централна и Източна Европа. Хибридната война, разгърнала се след 2012 година (с преизбирането на Путин на президентския пост) преследваше - преследва и досега ясно очертана цел - дълбока и дългосрочна
дестабилизация на обществата от постсъветското пространство
и бившите европейски сателити на Съветския съюз, които са вече членове на НАТО и ЕС. Москва до този момент не притежава пълноценна имперска сила да ги откъсне и присъедини отново към имперския си проект, поради което се ориентира към формрането на кризисен пояс - буфер между своята територия и европейския Запад. Днес наблюдаваме елементи на нарастващо нетърпение и опити за преминаване към офанзивна имперска стратегия в редица кризисни точки на руската периферия на юг и на изток - Украйна, Сирия, вече Либия, все повече на Балканите.
Възгледите на части от западните елити за възможно "споразумяване" с Москва чрез де факто признаване на придобивките от новоимперската й агресия - в постсъветското пространство и другаде - са единствено покана към Кремъл да продължава с твърдата експанзионистична имперска външна политика и със стратегията за създаване на "нови реалности" - от типа на марионетните квазидържавни образувания в Кавказ и в Украйна. Западните призиви за конструктивно сътрудничество с Москва по обичайните правила на международните отношения са по същество покани към Москва да се завърне в кризисния си модус на съществуване. Криза за Русия означава състояние, в което тя не може да експанзира, да осъществява агресия, да "ощастливява" съседни народи със своето брутално имперско управление.
България не е пряко заплашена от такъв тип агресия защото е част от ЕС и НАТО, но най-вече защото от такава агресия спрямо нас няма нужда. Руската пета колона у нас е толкова многобройна, вкоренена в управляващите елити, в стопанството, институциите и медиите, че в Москва спокойно могат да разчитат на късмета "да им паднем в ръцете" при една криза на западните институции и стратегии за сигурност и развитие. Хибридната война се води включително и с цел подготовка и оползотворяване на една подобна възможна криза.