За стигмата КОВИД и избора как да умреш – като човек или като пернат дивеч

Строителите на “бъдещето” и борци за “човека” са на път да унищожат самото Човечество, за да го “спасят” с античовешки средства от самото него

Любомир Канов

Любомир Канов

Д-р Любомир Канов

Добре го докараха със стигмата( Не че е непознато от случаят с психиатричните болести). Днес, уж “заболял” от Ковид, тоест човек с позитивен тест, става “зара̀зен”, опасен, нещо като човек със СПИН, нещо като прокажен, нещо като чумав. Следва да бъде отбягван, изолиран, карантиран, маскиран, да се пазим от него и от други такива позитивни, да наденем непроницаеми прегради, да не се ръкуваме или да търсим допир с тях посредством задника си с движения тип кунг-фу дансинг или с карикатурни лакътни поздрави. 

СЗО, според мен, вредна и глобалистка организация, под началството на Гейбрейсус, етиопски комунист, именуван д-р без нужната експертиза, бърза да призове света към

затваряне отново

 Тоест към икономическа гибел. Съюзник на разюздаването на световния Страх, както винаги в последните 60 години са левите медии, глобалисткият елит и подчинените им медии, особено телевизията. 

Първосигналният масов човек се плаши лесно, като пъдпъдък, трудно му е да мисли абстрактно и не разбира числата. В целият чудовищно голям свят досега са умрели 1 мил. души, предполагаемо от Ковид. Много е, разбира се. Но само от отвратителният геноцид срещу арменците през 1913 година са загинали 1.5 милиона арменци, които днес отново воюват безнадеждно. Около 1/4 от целият им народ са били избити. Тогава те са били повече от хиляда пъти по-малко от днешният седем-милиарден свят. 

За беломорските българи и техният геноцид няма кой да заплаче,

 това е ясно, кой ли помни тези неща.
Някой нещо? 

By the way, наистина почти никой вече не знае, че комунизма пряко е унищожил 100,000,000 човека в тяхната единствена и неповторима младост и в най-продуктивната им възраст, като жертвите са били вероятно най-талантливите и способните от тяхното поколение? Няма кой да им каже.
Ехо? 

Образователните системи, професурите, биха ли могли да се сепнат от унеса си към Дерида, Хорксхсймер, Сартр и от дълбокият си псевдоинтелектуален сън и да заговорят искрено за тези неща, за истинската история, вместо да я релативизират и свеждат до анализа на нацизма? Да започнат да конструират този дълбок и важен сюжет, този разказ, преди да деконструират всичко до което се докопат и да се опият от семантичните левичарски еквилибристики на Ноам Чомски? Това ли е учеността, която цари в хуманитаристиката и това ли са “интелектуалците” днес, зарибени от западното левичарство? Просвещават в толерантност и в любов към “различните”, но са храбро въоръжени с маски и са безмилостно строги към онези, които не споделят тяхната догматика спрямо реалността на един нов вирус. Строителите на “бъдещето”, вечните “идеалисти” и борци за “човека”, за “доброто” му, са на път 

да унищожат самото Човечество,

 за да го “спасят” с античовешки средства от самото него. От свободата му. Добре познат метод откакто лявото човеколюбие се появи на този свят. 

Хората със сигурност ще преживеят и този вирус, ще се справят, ако им позволят, но с атаката на “спасителите” срещу самата същност на човешката природа под преткста, че се грижат за спасението ѝ, изглежда на разумните хора предстои тежка битка. 

Пъдпъдъкът е тежко подплашен. Пъдпъдъкът се е маскирал в папура и чака спасение. За съжаление ще го застрелят с дребни съчми, ако не разбере, че всеки един от нас в крайна сметка може и да умре. По-скоро да, отколкото не. Но все пак по-добре да умре като човек, отколкото като пернат дивеч.