Един ден, разказва апокрифната история, император Акбар помолил Бирбал да му намери най-големия глупак в града. Същата вечер Бирбал излязъл на разходка. В една обществена градина той срещнал човек, който търсел нещо на лунната светлина. След като го попитал, разбрал, че мъжът е изгубил пръстена си. "Тук ли го загубихте?" Бирбал попитал, което изглеждало като очевиден въпрос. "Не, господине, загубих го там", казал мъжът, посочвайки към един далечен, уединен ъгъл, "но светлината е по-добра на това място и затова търся тук".
В днешно време Русия е удобния традиционен враг, както е било лунното място за мъжа, търсещ пръстена, но
зловредният потенциал на Китай не трябва да се подценява нито за миг. И докато войната в Украйна бушува, а Америка се подготвя за политическо съжителство което ще бъде в ущърб на президента Байдън след повече от вероятната победа на републиканците на междинните избори следващия месец, друго събитие заслужава още по-голямо внимание тази седмица.
Китай се подготвя за власт без край
на своя президент Си Дзинпин. През последните години лидерът на държавата и на партията успя да наложи пълното си господство над страната. Тази седмица той се подготвя за трети мандат, даден му от 20-ия конгрес на комунистическата партия, който се откри в неделя.
Онези, които изтъкват трудностите на страната - все по-оспорваната политика на нулев КОВИД, младежката безработица, проектът "Пътят на коприната" в застой, както и големите икономически, демографски и екологични предизвикателства и трудности - като причини да се гледа по-благосклонно към Китай, грешат. Истината е, че няма никакви национални или международни лостове за противодействие на агресивната експанзия на Китай.
Оттук и значението на това, което ще се случи в Пекин през следващите няколко дни. Още отсега може да се анализира, че конгресът ще даде възможност на Си да укрепи още повече властта си и да се обгради в партийното ръководство само с хора, които са му лично предани. Критиката ще стане невъзможна, а това не вещае нищо добро. През последните години ръководството на партията вече премина от колективно ръководство към всевластен лидер и от ограничена във времето власт към пожизнено президентство.
Националистическите тенденции на китайското ръководство вече не са прикривани нито в страната, нито извън нея. Атакуван като доказан източник на КОВИД-19, Китай, който се беше отворил към света, се затвори в себе си както по идеологически, така и по санитарни съображения. В същото време отношенията със САЩ придобиха
привкус на Студена война,
след като Китай предпочете да играе в антизападен съюз с Русия. Тази антизападна ориентация би трябвало да разтревожи немалко хора в западните канцеларии. Нищо подобно. Вниманието на лидерите е погълнато от войната в Украйна и това е изцяло в полза на китайците, които ще бъдат големите печеливши от тази война, заедно със САЩ.
По време на конгреса за утвърждаване на мандата му президентът Си Дзинпин може да бъде спокоен и уверен. Откакто дойде на власт преди десет години, през ноември 2012 г., той изпълни основната си мисия - да сложи ред в партията си и да направи Китай два пъти по-богат през 2021 г., отколкото беше през 2010 г.
По паритет на покупателната способност през 2014 г. Китай изпревари САЩ като най-крупната икономика, което от историческа гледна точка може да се сравни единствено с това, че през 1872 г. САЩ изпреварват Великобритания по реален БВП. Към средата на 2016 г. реалният БВП на Китай вече е с 12% по-висок от този на САЩ. В края на 2015 г. общата производствена продукция на Китай представляваше 150% от тази на САЩ или беше равна на общата сума на САЩ и Япония, което представляваше безпрецедентен рекорд в китайската история. Ако след кризата на КОВИД-19 Китай възвърне предишните си нива и темпове на растеж, след 10 години фабричната продукция на Китай ще бъде еквивалентна на тази на САЩ, Япония и Европа взети заедно.
В същото време, контраразузнаването и икономическият шпионаж, осъществявани от правителството на Китай в стремежа си да се превърне в
най-голямата суперсила в света,
представляват сериозна заплаха за икономическото благосъстояние и демократичните ценности на свободния свят.
Усилията на Китай за световно господството са насочени към бизнеса, академичните институции, изследователите, законодателите и широката общественост във всички страни, в които Китай смята, че има интереси и потенциални ползи. Малко държави разполагат индивидуално с необходимите ресурси, за да се противопоставят на този систематичен и дългосрочен експанзионизъм. Оттук и необходимостта от съгласувани и мотивирани усилия на всички заинтересовани страни. Но песимизмът ми в това отношение остава силен, тъй като е добре известно, че хората и народите постъпват мъдро единствено след като са изчерпали всички други възможни опции.
*Авторът е бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки.