Преди месец споделих с вас, че с поведението си около изборите на 11 ноември Демократична България ще осигури не само втори мандат на президента Радев, но и завръщане през задния вход на БСП във властта. Искрено се надявах да сгреша, но уви, прогнозата ми се сбъдна едно към едно. Сега, след като съдът забави решението си по казуса с Кирил Петков, имам други опасения. Все по-вероятно става премиерът Янев да запази поста си, но вече като министър - председател на редовно правителство. Дали Кирил Петков ще се оттегли сам или „ще го оттеглят“ не е важно. Така независимо в каква пропорция ще бъдат разпределени министерските кресла между партиите, президентът придобива огромен, макар и формално ограничен от конституцията контрол над изпълнителната власт.
Енигмата около Корнелия Нинова
До нея неминуемо ще стигнем, ако лидерът в оставка на БСП бъде избран за председател на Народното събрание, без значение дали на ротационен принцип или за постоянно. Тогава първото, което ще се изясни е дали конфликтът и с президента Радев е бил реален или е бил част от политическата игра на левицата. Във всеки случай изваждането на показ по време на преговорите на старите муцуни Румен Овчаров, Румен Гечев, Таско Ерменков и Емилия Масларова, едни от тях разследвани и съдени, други обвързани с комунистическата ДС, е по-скоро провокация с неясна за мен засега насоченост, отколкото реабилитация и заявка за връщането им на властови позиции. Склонен съм да приема, че целта на Нинова всъщност е през януари да се завърне на бял кон като лидер на БСП от позицията на председател на парламента.
Енигмата между Радев и Петков
Тя се крие в решението кои министри от служебния кабинет да намерят място в редовния и как ще мине процедурата през парламента. За Стефан Янев е ясно. Той е и ще продължи да бъде ръката – робот на Радев. За Николай Денков, също. Освен че е световно известен учен, той е един от фаворитите на Петков. Проблемът е в Бойко Рашков. Ако той запази поста си, Радев дава категоричен знак, че иска да продължи и да доведе войната си срещу Бойко Борисов, ГЕРБ и главния прокурор Гешев до победен край. Но в дясното пространство Рашков е възприеман като болшевик, неразделна част от комунистическите служби, компрометиран с разследването срещу режисьора Евгений Михайлов за „танковата касета“ и падането на Петър Младенов.
Дали Кирил Петков, като премиер, би бил щастлив с такъв министър на вътрешните работи? По-скоро не, което също предполага, че по- вероятно е бъдещият премиер да бъде Стефан Янев. Защото Петков търси легитимация сред десните избиратели чрез Демократична България, а просто не мога да си представя как макар и малкото депутати на ДСБ биха подкрепили такава кандидатура. Да не говорим за ГЕРБ и ДПС, които имат с Рашков стари сметки за уреждане.
Нерадостна перспектива
Една от промените, които очаквам в поведението на президента през втория му мандат ще бъде демонстрация на стремеж да се върне към конституционното си задължение да олицетворява единството на нацията.
Подчертавам „стремеж“, защото не виждам как това може да се осъществи. Веднъж, защото още при встъпването си в длъжност като държавен глава той беше предупреден от собственото си „вице“, че всяка крачка встрани от политиката на БСП ще бъде санкционирана и втори път, защото при мимикрията му от партийна подкрепа към издигане от инициативен комитет, той пропусна факта, че в този комитет има цели 27 представители на комунистическите служби за сигурност. Като прибавим „колегите“ им от собствения му екип става ясно, че ако не е избраник на БСП, то той е и ще бъде безспорен фаворит на ДС.
А вие, уважаеми читатели си отговорете сами на въпроса, как се нарича управление на двама военни генерали – президент и премиер в условията на парламентарна демокрация при председател на парламента от БСП.
Отговорът е даден в подзаглавието и отново се надявам да греша. Безгрешно е само машинното гласуване! Вече доказано.