Никола Григоров
И днес българската история все още е пълна с фалшификации и опашати лъжи относно отношенията ни с Русия, Съветския съюз и пак с Русия.
Денят на Независимостта наистина досега е подценяван като празник и доскоро и в мен клокочеше негодувание от това. От няколко години обаче съвсем категорично считам, че 22 септември много отстъпва като значение за национален празник на нас, българите, пред 6 септември. Причината е, че един изключителен историк- документалист г- н Цочо Билярски откри съвсем случайно Таен руско-български договор, предхождащ обявяването на Независимостта, с който договор България става абсолютно зависима от Русия. Този договор все още е абсолютно неизвестен на учените и го няма в нито един учебник за средните и висши училища. И от който договор точка 10 казва ,че на България и се признава правото да си издейства независимостта от Турция. …Или с този договор България обявява независимост от Турция след като вече
доброволно е предала своята независимост на Русия
Ето какво четем в самия таен руско-български договор:
„Между Негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следната конвенция:
1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдеще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.
2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.
3. България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство.
4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии.
5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга.
6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургас под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти.
7. България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска.
8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна, Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа.
9. Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия.
10. На България се признава правото, да издействува независимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува одобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили.“
/Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2./
Този договор е типичен пример на приспиване на вниманието до настъпване на най-удобния момент за удар срещу България и българския народ. Русия винаги е работила за максимално ограбване и унищожаване на българския народ. Такава е нейната политика от векове, такава е тя и сега.