Игор Яковенко
Преди 30 години скоропостижно се спомина Съюзът на съветските социалистически републики и бе създаден СНД (Съюзът на независимите държави). Мнозинството руски граждани още тъгува по „великия“ СССР за разлика от украинците например. Балтийските държави се приютиха под крилото на ЕС и НАТО, пет бивши съветски републики от Средна Азия се присъединиха към "тюркската дъга" на Ердоган, а Путин се опитва около скелето на Руската федерация да съгради втори Съветски съюз.
На 8 декември 1991 г. в Беловежката гора руският президент Борис Елцин, украинският му колега Леонид Кравчук и председателят на Върховния съвет на Белорусия Станислав Шушкевич подписаха Беловежското споразумение за разпускане на СССР и за създаване на Съюза на независимите държави.
Огромната формация, възпяна в химна на Сергей Михалков като "Союз нерушимый республик свободных", умря в леглото си кротко и безметежно, въпреки воплите на стари чекисти и на млади комунисти, че покойникът бил поразен от насилствена смърт.
Последните опити
да бъде възкресен мъртвецът СССР
предприе юристът от гр. Толиати Дмитрий Третяков, внесъл през 2014 г. съдебен иск, чрез който настояваше разпускането на Съветския съюз да бъде обявено за незаконно.
Три десетилетия след погребението на ленинското творение пейзажът върху бившето съветско пространство изглежда доста шарен и трудно сравним с близкото минало. Трите балтийски държави намериха пътя си в Европейския съюз и НАТО, от което изпитват дълбоко удовлетворение.
Азербайджан, Казахстан, Киргизия и Узбекистан се върнаха към корените си и влязоха в Организацията на тюркските държави под егидата на Турция, а Туркмения се задоволи с мястото на наблюдател.
Преди броени месеци приключи поредната война между Азербайджан и Армения. Русия окупира украински, грузински и молдовски територии и вече осма година води агресивна война срещу Украйна. Как ли щяха да постъпят преди 30 години президентите Елцин и Кравчук, ако преди подписването на Беловежкото споразумение някой им бе подшушнал, че след три десетилетия президентът на САЩ ще води преговори с руския държавен глава, за да предотврати широкомащабно нахлуване на руски войски в Украйна? Дали щяха да подпишат историческия документ? Смятам, че все пак щяха да сложат подписите си.
В сталинските лагери от системата на ГУЛаг криминалните престъпници са били смятани за "социално близки елементи" до болшевишката власт, докато политическите затворници и лагеристи са квалифицирани като СОЕ (социално опасни елементи). През целия период на властването си Сталин се е чувствал като главатар на разбойническа банда, докопала се до държавното кормило.
Днешният Путин се смята за
наследник по кръв и по дух на „бащата на народите“
и постоянно се опитва да подражава на политическия си предтеча. Стилистиката на путинизма представлява еклектична смес между чекисткия бюрократичен език и криминалния жаргон.
Не случайно Върховният съд на Руската федерация отказа да разсекрети архивните данни за служителите на НКВД, които са участвали в престъпленията, обобщени под названието Големия терор. Висшият съдебен орган взе страната на ФСБ/КГБ, според която отварянето на чекистките архиви щяло да представлява „удар върху отбранителните способности“ на руската държава.
Но специалистът-изследовател Сергей Прудовский твърди, че подобно решение противоречи на Закона за държавната тайна, който забранява престъпленията на държавни органи да бъдат смятани за държавна тайна.
Ала в Путинова Русия интересите на криминално-чекистската мафия стоят над правото и споровете с ФСБ са напълно безсмислени и безнадеждни. Поради което имената на сталинските палачи от НКВД остават строгосекретна тайна и който ги рови и разгласява, нанася удар върху отбраната на РФ.
Точно за такова „подкопаване на отбранителните способности“ бе осъден историкът Юрий Дмитриев от сдружение „Мемориал“, публикувал имената на хиляди избити човешки същества и обстоятелствата около масовите разстрели по време на Големия терор. Затова Юрий Дмитриев бе осъден на 13 години затвор, а в момента тече процедура присъдата му да бъде удължена с още две години.
Карелският учен Юрий Дмитриев ще остане в историята с думите, че «Човек не може да изчезне без следа, защото за разлика от пеперудите хората притежават памет». След тези слова още по-разбираеми стават усилията на съдебната и на изпълнителната власт в Русия да заличат от общественото пространство неправителствена организация като „Мемориал“.
Все по-малко остават държавите, с които руската власт може да кореспондира на езика на Сталин и на палачите от НКВД. В Европа подобни режими съществуват само в Беларус и в Сърбия.
През май сръбските тайни служби предадоха на секретаря на Съвета за сигурност на РФ Николай Патрушев записи от семинар, организиран в Белград от руските опозиционери Владимир Кара-Мурза и Андрей Пивоваров. Записът бил направен от сръбската Агенция за сигурност и информация. Вследствие на „приятелската“ операция на сръбското контраразузнаване на 31 май в Санкт Петербург Андрей Пивоваров е бил арестуван и даден под съд.
Според скорошно допитване на социологическия център "Левада",
75% руснаци смятат съветската епоха за най-благодатния период от историята на страната си
Несъгласните с посочената теза са само 18% от анкетираните. 65% от руснаците искрено съжаляват за разпада на СССР и смятат, че подобно „бедствие“ е могло да бъде избегнато. От носталгиращите руски граждани 52% съжаляват за загубата си да живеят във „велика държава“; 49% тъгуват за краха на единната икономическа система и за разпада на „необятния“ съветски пазар, а 37% са притеснени от порасналите взаимно недоверие и етническа неприязън.
На другия полюс са чувствата и отношението на украинците. Според социологическата агенция "Рейтинг",
61 % от украинските граждани одобряват разпада на СССР
докато 32% още съжаляват за „нерушимото“ тоталитарно чудовище, а 7% отказват да изразят становище.
Историческият експеримент, започнал преди 104 години в Русия, засега продължава само в РФ и в Беларус. Като при режима на Лукашенко констатираме особено жестоки и варварски подходи.
Въоръжени конфликти на територията на бившия СССР
До 1991 г. съветските граждани бяха измъчвани и умъртвявани от тоталитарния вариант, наричан „комунизъм“ или по-точно от популярната му разновидност, която нямаше нищо общо с теоретичните постулати на Карл Маркс. През последните 20 години руските граждани са жертва на бацил-убиец, който е по-близък до фашизма.
В резултат на двата периода и на двата вида болестотворни бацили бе селектиран нов вид примат, наречен "Хомо советикус". Повече подробности за новия вид човешка деградация станаха известни след изследване на учени от Харвардския университет, които са анкетирали около 2 000 души, емигрирали в САЩ след Втората световна война или след разпада на СССР.
Още е рано да прогнозираме какъв ще бъде крайният резултат от новата фаза в изследванията на „Хомо советикус“. Да се надяваме, че колкото и да е скромен броят на оцелелите екземпляри от експерименталния вид, част от тях ще оцелее и през следващите десетилетия.
Поне в интересс на обществените науки.
Превод: Faktor.bg