Саша Сотник, onpress.info
Нека читателите да ми простят фриволните метафори, но днес Кремъл наподобява хронично импотентен мъж с краставица в гащите, заплашващ, че ще изнасили човечеството на планетата. Разбира се, нашият бесен „старик Козлодоев“ подобно нещо не е в състояние да направи заради своята физическа немощ, но все пък уплаши цивилизования свят: "Появи се един гражданин, извади нещо от крачола си – наподобяващо оръжие, което даже може да се окаже ядрено?“
Но няма да се окаже. Токова просто няма. Всичко, което остана като съветско наследство, е твърде остаряло и вече не работи, а военните комюникетата на тема "нови мащабни пробиви" – не са нищо повече от една фалшива Любянка, информационен шум, параван, който прикрива физическата немощ.
Както многократно съм писал, Путинова Русия е страна, изядена отвътре от корупционни термити. Тя е една
зловеща фасада - не е гледка за хора със слаби сърца,
но разчитаща на външния психологически ефект. Разглезените западни политици постоянно търсят становището на не по-малко мекушавия електорат, страхувайки се до смърт да преосмислят отношенията с Кремъл. Да вбесиш пациента КГБ е лесно, но да го вразумиш - е трудно. Това показват и събитията в Крим, и "приключението в Донбас", и сирийската авантюра. Нито един психиатър в света не би могъл да каже, какво се мъти в тази загадъчна плешива глава и до каква степен е в състояние да повиши степента на опасност. Защото едно е да трепериш при вероятността да бъдат използвани ядрени бойни глави като конвенционално оръжие, друго е да вземеш решение да бъде извършен атентат.
Имали у Путин подобна решителност? В крайна сметка, дори и да няма - не е повод за успокоени за западните политици, които подценяват степента на невменяемост на руския президент. И тогава – простете, кабинети, форуми, въобще – власт, понеже на Запад обществото, за разлика от Русия, съществува, то е способно да излезе на улицата с огромен брой условия и искания.
В Русия, обаче, ситуацията се развива в точно противоположна посока. Готова е
да приеме всички нови репресивни закони
В Държавната дума вече е договорено , че трябва да се върне "смъртно наказание за терористи." Но ако терористите сами се определят като камикадзета, които говорят за "джихад" и са готови доброволно да се откаже от живота си, ликвидирането им изглежда абсолютно нелогично и безсмислено. В края на краищата, със стрелба по потенциален атентатор самоубиец може просто да го изпратите в така бленувания от него рай. Ясно е, че когато спец-депутати започнат да говорят за "тероризъм" – това означава, че се готвят масови репресии и те съвсем не са насочени срещу ислямските атентатори. В такива случаи чекистите могат да обвинят в склонност към тероризъм когото си поискат, но на първо място това засяга ядрото на малобройната, събрана в една шепа, руска опозиция, която и без това е раздробена, разцепена, намираща се винаги под ударите и похлупака на спецслужбите.
За екстремист може да бъде посочен всеки, който те поискат - например, подхвърляйки по време на обиск патрон или граната. И ето „Делото“ вече е скалъпено, попадайки под ударите на "най-хуманния съд в света."
Разбира се да сплашат и да стрелят по хората в Русия за чекистките издънки на КГБ е много по-лесно, отколкото да изнудват и шантажират международната общност в рамките на ООН.
Ето защо те ще започнат да реализират "теорията за личната вендета" с нарастваща сила, надхвърляйки границите на Русия. По силата на "секретни указания на съда" ще бъдат унищожени и "предателите на родината", успели да избягат в чужбина, а историята за убийството на Литвиненко ще има своето продължение. Основавайки се единствено на обяснения за стари "грешки и пропуски", в безкрайни вариации.
Терорът на издънките на КГБ - спец-чекистите е последното убежище на Кремъл. И докато по най-високите политически и дипломатически етажи на властта се раздават медени питки на лобистите и корумпираните политици,
"на земята" ще ескалира репресивната истерия
Хората - уплашени и превърнати в послушна маса – отново ще започнат да аплодират успеха на "Великия кормчия" и да приемат „унищожението на предателите, разстрелвани като бесни кучета", без да мислят, че утре може да се окажат под светлината на лампата на обезумял "следовател".
Ето, вече се виждат очертанията на чудовището от Кремъл, готово да направи последен отчаян опит да се „хвърли на врага." Това нищожество съвсем няма намерение да се оттегли в единочка, да остане сам. Икономическият срив, който вече се вижда на хоризонта - е лъч "зелена светлина", маяк за планирания удар. Предстоящият бунт на гражданите в Русия – е само началото на заключителния "кървав пир" на Любянка. Техният принц жадува планини от човешка плът и реки от кръв, защото предпочита да умре от дива лакомия, а не от старост в единочка в строг тъмничен затвор в някаква си Хага. Масата му още е сложена, приборите също са наредени, остава само да уточни менюто и да направи първата поръчка на „шеф-готвача".
Обреченото на заколение население се крие в ъгъла, където страховито боботи някакъв телевизор. То все още не осъзнава, че се явява основната цел на смъртоносната лакомия на вечно гладната кремълска публика. С какво нетърпение чука с вилицата по празното блюдо министърът на финансите Siluanov, как се облизва правителствената гранд-дама , предвкусвайки питателната храна и как нетърпеливо тъпче от крак на крак новоизлюпилият се Медведев.
И още на първото щракване с пръсти на “великия жрец“, под бурни аплодисменти, отиват
на заколение „гадните предатели, гадовете от петата колона“
Но това е най-малкото – само за аперитив. След тях във фурната попадат пенсионери и държавни служители, чиновници: апетитът на жреците расте, а след топлата кръв канибалът винаги иска нещо още по-горещо. Какво още включва менюто – то е богато, разнообразно, което позволява след държавните служители (като започнем от учителите, взели участие в общата измамата, та чак до лекарите, които безропотно и последователно заработваха мизерните си заплати) да напълни търбуха и с малко от събратята чиновници. Те и без това са все така объркани, протягайки хилава ръчичка изпод масата за държавна милостиня и подаяние – нима един толкова породист канибал се засища от подобни незначителни зверове - мъничета…Следва третото блюдо – местно: опечени на шиш изпаднали в немилост губернатори. Техните вътрешности – са истински деликатес, с вкус на здравословен гъши дроб…После следват огромни пържоли от месото на олигарси. И чак тогава идва ред на истинското гурме: първият министър, вторият, третият; "Филе диктатор", "прокурорски врат по Кримски", "желе прес-секретарка", "език на Жириновски", "черен дроб на Бортников", "Патриаршеско сърце по манастирски" ...
Те ще се хранят и ще плюят, и в своето опиянение не ще забележат, че залата вече е празна, а сервитьорите са се разбягали, готвачът вече се е обесил, и редиците на жреците са оредели – едни от тях изядени, а други – предали богу дух, заради лошо храносмилане или от преяждане.
Само височайшият ще настоява да продължи този пир – толкова дълго, докато някой от най-близките му канибали не пререже гърлото му, но само ако посмее…И след тези последни безумия… ще гледат света с широко затворени очи. Ще слушат, ще предават, ще топят палците си в уиски и ще шепнат ужасени:
Руснаците напълно са превъртели…
Дори Йеронимус Бош не би могъл да нарисува ужасните събития, които са надвиснали над Русия. Нито Гогол може да ги опише. И когато издъхне и последният жрец и димът от този кървав пир се разсее - светът ще може да оцени мащабите на зверствата, извършени през последното столетие на територията на 1/7 част от земята. Извършено и то с негово съгласие, заради неговата боязлива нерешителност и пълно мълчание на дипломацията.
Превод: Faktor.bg