Владимир Абаринов
Последната пълноценна руско-американска среща на върха с участието на Владимир Путин беше през юли 2007 година, когато президент още беше Джордж Буш. С Барак Обама Путин се срещаше ту "на крак", ту в паузите на общи срещи. При президента Д. Медведев беше обявено "презареждане", но Путин, встъпвайки в третия си мандат го закри.
Новото "замразяване" започна не заради Украйна, Сноудън или НАТО.
Антиамериканизмът, антизападнячеството бяха съставна част от безумния национален евразийски проект. А непосредствен тласък на този процес дадоха масовите протести против фалшифицирането на изборите в Москва. По своето възпитание, образование и професионален опит Путин просто не в състояние да повярва в самостоятелността на руската опозиция. Той
вярва само в шпиони,
агенти на влияние и световно задкулисие.
Окончателният срив стана през лятото на 2012 година, когато в американския Конгрес беше внесен, с активното участие на лидерите на руската опозиция, "Законът Магнитски", който трябваше да замени изгубилата политическа актуалност поправка Джексън-Ваник.
Тогава, честно казано, не вярвах, че законът ще бъде приет. И не само аз. Срещу него се обявиха и бизнес-лобитата, и администрацията на Обама. Но историята на убийството на Сергей Магнитски получи толкова широк отзвук, че президентът беше принуден да подпише закона.
След това, руската държавна пропаганда изгуби самоконтрол и се развихри. Телевизионният ефир и останалите медии се напълниха с груби нападки, разпасана демагогия и лични нападки към Обама на най-ниско, граничещо с непристойност ниво. В предишните времена такива публикации ставаха повод за дипломатическа нота. Сега никой не пише ноти, защото всички знаят отговора: не знаем как е при вас, но при нас има свобода на словото.
Защо изведнъж Путин реши да се появи в ООН? Защото търси начин да излезе от международната изолация. Но той не знае какво е игра на ненулев резултат. В неговото съзнание,
печалбата на единия играч означава загуба за другия
Той искаше да пристигне в Новия свят като господар на положението. А почитаемият Владимир Путин рискуваше да получи виза с радиус на действие 40 километра, както е в Устава на ООН, и, каквато беше издадена на Валентина Матвиенко. Такава виза получават лидерите на неприятелски на САЩ режими. Такова унижение Кремъл не можеше да допусне. Нужно им беше да принудят Белия дом на всяка цена да се съгласи на среща.
Сирийската криза и проблемът "Ислямска държава" станаха навреме появил се повод. Веднъж вече Путин разигра сирийската карта - в своя и на Башар Асад полза. Преди две години, когато Асад използва химическо оръжие срещу собствения си народ, Барак Обама имаше намерение да нанесе удар срещу Сирия, но реши да получи санкция от Конгреса, макар че президентските правомощия му позволяват да използва сила и без разрешение. Но в Конгреса резолюцията можеше да се провали. И в този момент Москва предложи своето посредничество в преговорите с Дамаск и така спаси президента на САЩ от поражение в Конгреса, а Асад - от военен разгром.
Появата в Сирия на "зелени човечета" и прехвърлянето там на големи партиди руско оръжие подготвиха почвата за "съдбоносната" визита.
Но най-сериозният аргумент стана мащабното стратегическо учение "Център-2015", на което бяха поканени военните аташета на 40 държава, включително членове на НАТО, на заключителния етап присъстваше Путин.
Сценарият,
разигран по време на учението напълно подхожда за организиране на действия по унищожаването на многобройните и добре въоръжени формирования на ИД, атакуващи позициите на сирийската армия.
Всъщност, в хибридната война, която води ИД, такъв масиран удар е безсмислен. Тук е необходима съвсем друга тактика, и не става дума само за военни мерки. Дълбоко неправилно е определението на "Ислямска държава" като терористична организация, определение, което Путин настоятелно натрапва на целия свят. Между ИД и "Ал-Кайда" съществуват принципни разногласия и вражда, те имат съвършено различни цели. Бойците на ИД нямат намерение да се завръщат в своите страни и да организират там терор, както предполага Путин.
Но никой не се занимава с тези детайли сега. Медиите са пълни със заглавия, че Путин е "надцакал" Обама, отнел му е инициативата, че е разиграл успешен гамбит и въвлича САЩ в някакъв сирийски план. Да-да, "по редиците на зрителите премина шепот: Гросмайсторът разигра е2 - е4". В тази ситуация Обама би останал неразбран, ако беше избегнал срещата с Путин.
Веднага след пристигането на Путин в Ню Йорк стана ясно, че Русия няма намерение да воюва в Сирия.
"Русия няма да участва в никакви военни операции на територията на Сирия или в други страни, във всеки случай, в настоящия момент не планираме това ", заяви Путин в интервю за Чарли Роуз.
А след неговата реч пред Общото събрание на ООН се оказа, че няма и никакъв "план на Путин". Целият план се състои в това, "да бъде създадена наистина широка международна антитурористична коалиция" и да бъде включен в нея режимът на Асад.
Но коалицията от 62 страни вече съществува. Целият въпрос е какво трябва да прави тя.
"Иска ми се да попитам тези, които създадоха тази ситуация-поне разбирате ли какво направихте?"
Това, струва ми се, е най-добрият цитат от речта на Путин пред ООН. С такъв лозунг може да се излезе и на Блатния площад.
Излагайки своята интерпретация на случващото се с "Ислямска държава", той не забелязва, че този въпрос напълно подхожда на случващото се в Източна Украйна.
Защо на Киев се отказва правото на чуждестранна военна помощ, след като Дамаск е достоен за нея?
Ролята на "сватбен генерал" Путин изпълни, сега да видим как ще се държат младоженците, след като свърши банкета?
http://grani.ru/opinion/abarinov/
Превод: Faktor.bg