Маргарита Асенова, polygraph.info
В интервю от 30 май в българското издание "Международни отношения"- списание на руското външно министерство, външният министър на Русия Сергей Лавров излезе с обяснението на Кремъл колко важен е "Турски поток" - новият газопровод за износ на газ, който "Газпром" строи под Черно море до Западна Турция.
"Планираният газопровод "Турски поток" отваря широки възможности за общите ни усилия", казва Лавров . "След като тръбопроводът мине през територията на България, ще бъде повишена енергийната сигурност на вашата страна."
Твърдението на Лавров е
дълбоко невярно
"Турски поток" ще доставя повече руски природен газ в страна, която вече зависи изключително много от руския газ. Този нов тръбопровод няма да спомогне за диверсификация на енергийните източници, което е ключов фактор за подобряване на енергийната сигурност на България и на Балканите.
Освен това "Турски поток" е разпределителен тръбопровод, който само ще пренасочва обемите от газ, който понастоящем минават през Трансбалканския тръбопровод от Украйна към България, Гърция и Турция. Освен това, "Газпром" иска да използва Трансбалканския тръбопровод в обратна посока за нуждите на втория клон на "Турски поток", по който руският природен газ да стига през Турция до Югоизточна Европа, заобикаляйки Украйна.
По този начин "Турски поток" няма как да подобри енергийната сигурност на България или тази на Балканите. Вместо това той ще задълбочи зависимостта им от руския газ и по този начин ще подкопае енергийната сигурност на региона.
Турски поток
Енергийна сигурност
Ключова концепция в стратегията за енергийна сигурност на Европейския съюз е диверсификацията на енергийните източници - т.е. да се гарантира, че всяка държава-членка има алтернативни източници на енергия и следователно не зависи изключително само от нито един единствен източник.
България зависи изключително от доставките на руски газ: 98,3% от необходимия на страната природен газ се доставя от Русия.
България остава най -уязвима в случай, че бъдат спрени доставките на руски газ към ЕС: тя зависи изключително от доставките на руски газ по един маршрут, има ограничена свързаност със съседните държави и няма достатъчно възможности за съхранение на синьото гориво.
Въпреки поуките от газовата криза през 2006 и 2009 г., когато Русия спря газовите потоци през Украйна, България все още няма алтернативни източници за доставка на газ.
Това ще се промени, след като Южният газов коридор от Азербайджан бъде завършен през 2020 г. и когато бъде изградено съоръжение за дегазификация в пристанището на Александрупулос, Гърция, което ще гарантира наличието на по-големи обеми втечнен природен газ (LNG) в региона.
Новият руски черноморски маршрут
Москва изгражда "Турски поток" главно, за да отклони транзита на руски природен газ от Украйна и да се конкурира с южния газов коридор. Веднъж въведен в експлоатация, руският черноморски тръбопровод ще направи Трансбалканския тръбопровод излишен. В момента Трансбалканският тръбопровод транспортира около 16 милиарда кубически метра годишно (bcm / y) руски газ през Украйна и Румъния за България и Турция.
"Турски поток" реално ще замени "Южен поток", който трябваше да пренася 63 милиарда куб.м. газа на година, след като проектът се провали поради нарушаване правилата на ЕС за конкуренцията, а впоследствие бе спрян от руския президент Владимир Путин през декември 2014 г.
Морският участък на "Турски поток" бе завършен през ноември 2018 г. и се очаква тръбопроводът да започне да функционира до края на 2019 година.
Според "Газпром" първата секция на газопровода ще доставя природен газ на турските потребители, докато втората (Tурски поток - 2) ще доставя газ за Южна и Югоизточна Европа. Всяка секция ще има пропускателен капацитет от 15.75 милиарда куб. м годишно (bcm / y).
Миналия ноември "Газпром" реши да разшири "Турски поток-2", включвайки България, Сърбия, Унгария, Словакия и Австрия. Избраният маршрут до голяма степен възпроизвежда пътя на неуспешния проект "Южен поток“, но с по-малък капацитет, заради което е наречен "South Stream Lite".
Южен поток vs Турски поток
Изборът на "Газпром" за транзитен маршрут на газ през България (вместо през Гърция) даде тласък на плана на София за изграждане на Балкански газов хъб, който ще разчита главно на руски газ от Турция. Обемите на втечнен природен газ, доставен на Гърция, ще бъдат незначителни за един по-дълъг период от време. Досега България е подписала договор с Азербайджан за доставка на 1 милиард куб.м природен газ, който ще се доставя по южния газов коридор.
Но проектът за изграждането на Балкански газов хъб е изправен пред предизвикателството, че трябва да получи одобрение от Европейската комисия. Ако Брюксел даде зелена светлина на този проект, "Турски поток-2" ще замени Трансбалканския тръбопровод при доставката на руски природен газ за Балканите през Украйна. В този случай Трансбалканският тръбопровод от Украйна ще бъде затворен и използван в обратна посока - от юг на север, за да се транспортира газ от Турски поток. Близо до град Варна тръбопроводът ще бъде разширен на запад - към Сърбия, Унгария, Словакия и накрая Австрия.
Балкански газов хъб
Истинската алтернатива
Московският "Турски поток" ще се конкурира с Южния газов коридор, който ще доставя неруски газ за региона. Коридорът се състои от три тръбопровода: Юженокавказки газопровод (ЮКГ) - през Азербайджан и Грузия, Трансанатолски газопровод (ТАнатГ)- през Турция, които вече функционират, и Трансадриатически газопровод (TAдрГ) през Гърция и Албания за Италия, който ще бъде завършен до 2020 г.
Южният газов коридор
Южният газов коридор ще доведе до диверсификация на доставките на газ за Балканите за първи път в историята на износа на газ. Това ще бъде единственият тръбопровод до региона, пренасящ природен газ от алтернативен източник, Азербайджан. Този газопровод ще бъде свързан с газопреносната мрежа на България чрез планираната междусистемна връзка Гърция-България, чието изграждане започна преди година.
По-нататъшното развитие на Южния газов коридор би могло да включва разширяването на мрежата от енергийната инфраструктура, свързваща Европа, Южен Кавказ, Централна Азия и Персийския залив, но без Русия.
Докато се материализира подобно развитие, което вероятно ще отнеме години, достигането на 1 милиард куб.м азербайджански газ, предназначен за България, който представлява почти 1/3 от сегашното потребление на газ в страната, значително ще увеличи нейната енергийна сигурност. Присъствието на алтернативен доставчик не само ще спомогне за намаляване на зависимостта на България от един единствен източник на енергия, но и ще служи като лост за договаряне на по-добра цена с "Газпром". България все още плаща за газа най-високата цена в Европа. Цените, договорени през 2012 г., не са били предоговорени дори след като Европейската комисия завърши проучването си на руския газов гигант миналата година и разпореди да се спазват правилата на ЕС в дългосрочните договори.
Московският проект "Турски поток" се конкурира с Южния газов коридор и за това, че и двете тръби са насочени към клиенти в Турция и на Балканите. За разлика от Южния газов коридор, който е стратегически приоритет на Европейския съюз, "Турски поток" не е получил благословията на Брюксел.
Сега Москва притиска София да и съдейства при получаването на „гаранции“ от Европейската комисия за "Турски поток".
В интервю Лавров заяви: "Като се има предвид злополучния опит с проекта "Южен поток ", е необходимо да се получат солидни гаранции от Европейската комисия, че арбитражното решение на Брюксел няма да подкопае настоящите ни планове."
И все пак, ако България не успее да обезпечи получаването на нужните количества газ от три различни източника за своя Балкански газов хъб, и проектът за хаба, и този за "Турски поток-2" могат да имат съдбата на проекта „Южен поток“. Още повече, че Брюксел изисква също нито един от трите източника на газ да не доминира над другите, за да бъде подобрена енергийната сигурност на региона.
Превод: Faktor.bg