Българският културен клуб в Скопие пита: Защо промените в конституцията изключват македонските българи от македонския народ?

Докато държавата разделя своите граждани, утвърждаването на модерна македонска нация няма как да се случи

Николай Василев*

„В продължение на 29 години Република Македония не успя да намери своето достойно място в света. Водим трудни спорове със съседните страни, докато хората все повече се разделят“, се казва в обръщение на Българският културен клуб в Скопие (БККС) към председателят на македонското Собрание Талат Джафери. 
„Тази тенденция трябва да спре. Промяната на конституционното име ни беше наложена след като Гърция блокира интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. Но проблемът не е в името, а в съдържанието, което се влага в него. Промяната на името можеше да бъде избегната, ако бяхме преживели катарзис и се бяхме 

освободили от лъжите и фалшификатите на тоталитарния режим

Трябва да преживеем този катарзис, не за да угодим на някого, а да преоткрием себе си“ – се казва в откритото писмо.
БККС е организация на македонски граждани, които са запазили своето българско самосъзнание. Днес тя предлага на Собранието на Република Македония интелигентни решения за изменение за промяна на Конституцията.
Според тях съветско-югославската идея, че не държавите, а народите са субекти на международната сцена е довела до реки от кръв при разпада на Югославската федерация. Затова те настояват Република Македония, която според конституцията е държава на: „македонския народ, както и на гражданите, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненският народ и другите" да бъде променен и да гласи: „"Гражданите на Република Северна Македония, независимо от техния произход, вероизповедание или самопознание".
По този начин БККС предлага Македония да се конституира като модерна гражданска нация. 
„Не можем да приемем, че части от други нации живеят на нашата територия“ – пише в обръщението. И наистина, може ли някой да си представи в конституцията на Германия, Франция, Италия и която и да било демократична европейска страна, да се заявява, че част от гражданите принадлежат на друг народ? Но това не е всичко. Днешната македонска конституция внушава, че части от македонския народ живеят извън границите на Македония. Това няма как да не бъде разглеждано от съседите като претенция!
С призива си БККС настояват Македония да се откаже от правителствения проект за промяна в Конституцията, според който:
1. Републиката защитава, гарантира и подхранва историческото и културно наследство на македонския народ".
2. Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина, и насърчава връзките им с родината.
3. Републиката се грижи за членовете на македонския народ, живеещ в чужбина.
БККС настоява този текст да се замени с:
1. Републиката защитава, гарантира и подхранва историческото и културното наследство на всички македонски граждани.
2. Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина, и насърчавайки връзките им с родината.
3. Републиката няма да се намесва в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи. 
Нормално е Република Македония да защитава интересите на всички свои граждани. Нормално е тя да защитава своето културно наследство. Но е очевидно, че в страната живеят хора от различни етноси, с различна културна история. Ако Македония желае да се утвърди като модерна нация, всички те трябва да принадлежат към нея. Уви, като наследство от Югославия, сегашната конституция определя като членове на македонския народ само тези, които вярват в теорията на съществувала през вековете македонска културна самобитност. Според член 36 „Републиката гарантира специални социални права на бойците от Антифашистката война и от всички националноосвободителни войни на Македония, военноинвалидите, 

преследваните и лишените от свобода

 за идеите за самобитност на македонския народ и на неговата държавност, както и членовете на техните семейства“.
Според БККС този текст изключва македонските българи от македонския народ! Това според тях е недопустими!
"Проблемът е, че теорията за историческата самобитност на македонския народ е била защитавана само от едната страна на Македонската гражданска война. която разделя нашето общество след Първата световна война. Зад нея застават само онези политически сили, които търсят компромис с Югославия. Има много бойци за свободата и независимостта на Македония, които видяха страната като "Швейцария на Балканите" пише в призива.
Това е парадоксът на македонската история от междувоенния период и Втората световна война. Тези, които се борят открито за независима Македония, не крият, че за тях 

мнозинството в Македония е българско

 Онези, които приемат компромис с Югославия, са готови да се откажат от българщината, ако престанат да бъдат силово сърбизирани. Те лансират тезата за самобитността на македонския народ. Тази теза е вградена в Конституциите както на Югославска, така и на независима Македония. Тя разделя вярващите в самобитността, които според нея са истински македонци и македонските българи, които са разглеждани като предатели! Докато държавата по този начин разделя своите граждани, утвърждаването на модерна македонска нация няма как да се случи. Няма как да се стигне до пълноправно членство в ЕС и НАТО.
В днешната конституция на Македония държавата се основава на „Крушевската република и решенията на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) и референдума от 8 септември 1991 г.“
Проблемът е, че АСНОМ трудно може да се определи като продължител на Крушевската република. Синът на Питу Гули, Стерю Гулев, е сътрудник на българската полиция в Крушево и се самоубива след слизането на партизаните в града през есента на 1944 година. Петър Карев - брат на президента на Крушевската република – през 1944 година е съден от новите комунистически власти в Югославия. Умира през в затвора Идризово...
Без колебания АСНОМ може да бъде разглеждан като метафизично отрицание на идеалите на Крушевската република. И все пак, от БККС оценяват, че днешна Македония се нуждае от своето национално помирение.

Затова те предлагат в Преамбюла, като основи на македонската държава да се впише:
"в съответствие с идеите на Българските Македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), прераснали в ТМООР, ВМОРО), за политическата автономия на нашите територии, обещана на Берлинския конгрес през 1878 г., с идеалите на Република Крушево, с целите на ВМРО - която след 1919 г. бе обявена за независима македонска държава, прокламацията АСНОМ, Референдум от 8 септември 1991 г. и Охридското рамково споразумение и думите "решили да" се заличават. Така в основния закон ще бъдат вписани и българките корени. 

В БККС очевидно си дават сметка, за жестоката подялба разкъсала македонското общество през първата половина на 20 век!

След поражението в Първата световна война страната е върната на Сърбия, която я вкарва в Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). Когато това се случва, македонците – дотогава единни в българската си идентичност, се поделят! За тези, за които запазването на българщината е най-важно, Югославия трябва да бъде разрушена. Но те нямат други съюзници освен с така наречените фашисти, а по-късно и нацисти. Тези, които са готови на компромис с Югославия около идеята за отделен македонски народ, получават подкрепа от Коминтерна. В БККС очевидно разбират, че Македонската гражданска война няма как да завърши с окончателната победа на едната гледна точка и тоталното поражение на другата. 

Фантазиите за „самобитността“ родиха чудовището на „антиквизацията“

 и отклониха Македония от нейния европейски път на развитие...
Националното помирение вероятно ще породи една нова, модерна инклузивна македонска идентичност. Тя ще приеме историята каквато е била и няма да изключва македонските българи от македонския народ! Само тогава Македония ще спре да води глупави спорове с всички свои съседи и ще намери достойното си място в света!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".