Харесвам протестите, граждани. Принципно, те са един от най-любимите ми базисни атрибути на демокрацията.
В протестът като такъв има нещо благородно, рицарско дори – виждаш управленска несправедливост или управленска идиотщина и веднага се изправяш срещу нея с поглед, стратегически впит в бъдещето, без да се страхуваш от някои лоши тактически последствия, които това може да има лично за теб. Например - да те бие полицията. Или да се наложи да спиш ден-два на дивана в хола, ако жената е на противоположното мнение и не допуска в леглото си разни протестъри, които рушат нейната кауза.
Така или иначе, именно чрез подобни прояви на индивидуална самоотверженост хората отколе подпомагат възстановяването на справедливостта в обществото или връщането му
в правилния коловоз на движение
Протестите в тази красива форма, обикновено свързвана с принципите на демокрацията, са доказателство също за наличието у людете на такива важни ценностни съставки като истинска човечност, чувство за общност, гражданска отговорност, здрав разум, способност за мислене и диалог, тоест, показват, че са налице инструментите, чрез които се търси и постига баланс в името на общественото оцеляване и развитие.
За съжаление обаче, не ми се вижда протестите, които вървят сега в България, да имат много общо с описаните дотук истински демократични практики. Тези ми приличат по-скоро на хаотични протести, които – да, показват натрупано някъде в обществото недоволство, но нищо повече.
Поради факта, че нямат единна и ясна цел, нямат организатор, който да представи разумни искания и да води диалог с властите, те нямат и собствена физиономия, по която да ги разпознаем. А като не разпознаваш дори лицето на някого, как да подкрепиш каузата му, питам аз.
Да припомня например протестите срещу комунистическия кабинет на Жан Виденов през 1997 година. Те започнаха предното лято като демонстрации срещу липсата на хляб и брашно по магазините, тоест, бяха хлебни протести.
Както знаем, комунистите винаги, щом се докопат до властта, успешно докарват страната до катастрофа, често свързана с най-елементарни неща. При Живков например имаше жесток режим на тока, защото червените идиоти изнасяха електричество, за да получават долари, а не безполезните хартиени левчета. За сметка на това, в магазините пък нямаше кибрит, свещи и тоалетна хартия, защото кой управляващ комунист ще ти харчи долари, за да внася от чужбина подобни глезотии за народа, вместо да задоволява висшите капризи на другарите от Политбюро и техните отрочета.
Не толкова отдавнашните протести срещу Орешарски пък бяха всъщност срещу тези комунистически отрочета. С дейността си по време на прехода именно те създадоха онова сдружение на зли сили, което завинаги ще остане в българската политическа история като
„моделът КОЙ”
Но кое е лицето на сегашните протести? Защо те се случват и какво искат участниците в тях?
Не е ясно. Лозунгите им вече станаха толкова много и разнообразни, че всяка логика се губи. Нещо повече, губи се възможността властта да реагира, като направи нещо, за да отговори положително на исканията.
В София например искат оставка на правителството. Във Велико Търново са срещу бедността и високите цени на горивата. Във Варна искат смяна на системата и реформи във всички сфери. Между това има искания за социални промени - защита на болните деца, повече пенсии за пенсионерите и прочие.
Един от лайтмотивите на протеста навсякъде в страната, който води и до страховито, поне от моя гледна точка, противоречие, е този срещу високите цени на горивата и изобщо срещу всякакви идеи за ред и закони, свързани с автомобилите.
Обаче! В същото време основна форма на протеста е да се обикалят градовете с автомобили и по този начин практически да се подкрепят високите цени на горивата. И също да се нарушават всякакви пътни и други закони, като се пречи на всички останали граждани да си вършат работата или да си живеят живота.
Удивен съм – защо на никой от протестиращите не му хрумна, че добрият вариант в случая е да се излезе с призив хората за една седмица например да не налеят и капка бензин в колите си, да не купуват коли, да не ходят с коли на работа и т.н. Сигурен съм, че това би имало много по-силен ефект и би подтикнало властта да се замисли и да се задейства много по-ефективно, отколкото тъпото надуване на клаксони, развяването на знамена и придвижването в автомобилен свински тръс по българските улици.
Като си мисля по-издълбоко за ситуацията, давам си сметка, граждани, че аз лично бих се включил точно в тези протести с величествения лозунг:
”Долу несправедливата Вселена!”
Така, де, там е истинският корен на проблема, защото представете си – ако Вселената беше само два пъти по-справедлива, цели два пъти по-справедлива можеше да бъде и властта в България. Коя да е власт имам предвид, дори комунистическата. Ама - нъц!
Още по-нелепи от идеята ми да се протестира срещу Вселената обаче са исканията, поставени от някакви пишман комити, които всеотдайно думкат тъпана насред сегашните протести, без някой да им забърше два шамара. Или да ги прибере където трябва – било в кауша, било в психиатрията.
Имам предвид тъй наречените БНО „Шипка” и Войнски съюз „Васил Левски”, които излязоха с цял ферман свои искания. От тях се разбира, че президентът трябва да въведе извънредно положение в страната, да се забранят всички партии, да се създадат по места комитети за национално спасение и прочие идиотщини. С други думи, исканията им са за това здравите сили да вземат най-после властта и да я употребят по предназначение – саморазправи с неудобните, убийства наред и други подобни гадости, в които вече сме живели и знаем, че не носят нищо добро на никого.
Всичко това ме кара да мисля, че протестите, които вървят в момента, не са насочени реално към ремонт на някакви счупени обществени механизми, а по-скоро към дочупване на обществената каруца. Така че дори те да постигнат нещо, например – оставка на правителството, това, в края на краищата, няма да доведе до нищо добро.
Е, да, веднага чувам обвиненията – че съм „гербаджия”, че подкрепям Борисов и прочие нелепости.
Само че такива обвинители не се сещат, че онова, което съм писал през годините по темата, е налично и виси в Мрежата. Там може да се види как в началото съвсем ясно предупреждавам за популизма и другите негативни качества на ГЕРБ, които са вредни за развитието на политическата и обществената ситуация в България.
Как после настоявам и ясно излагам причините – защо тъй наречените „традиционни десни партии” не трябва да правят кабинет с Борисов. А още по-после – как, пак аргументирано, настоявам пък ГЕРБ да не прави кабинет с тъй наречените „патриоти”.
Няма да се връщам назад в годините и да преповтарям всичко – втръснало ми е да меля едно и също и никой да не чува.
Защото е ясно, че през цялото това време сегашните „обвинители” или са лапали мухи по кръчмите, или директно са подкрепяли ГЕРБ. И то в добрия случай. Защото голяма част от тях са подкрепяли абсолютно несветата троица Сидеров-Симеонов-Каракачанов или червената Мадона, мадам Нинова, което е друг начин да се каже, че с избора си са засрали всичко, тоест, задълбочавали са проблемите, а не са ги решавали. И точно заради безобразните мисли и дела на разните обвинители, представящи се – а често и прикриващи се – като „народ”, цялостната политическа ситуация в момента е
напълно безалтернативна, а обществената – напълно безнадеждна
Така че - тц, не е вярно, че съм „гербаджия”! Просто си давам сметка, че, каквито и критики да търпи ГЕРБ, а те търпят страшно много критики, предпочитам Борисов пред Нинова, намирам го за по-малкото зло.
Опитах се да подскажа истинския проблем чрез лозунга ми срещу Вселената, който означава - ти си протестирай, тя си знае нейното и не се променя.
Същото е и с българската политика. Може много да искаш да се случат много работи, но няма да стане, защото бъдещият управляващ, с когото ще замениш сегашния няма да бъде по-добър. Просто други няма в политиката и затова простата подмяна по върховете на властта не води до решение на проблемите.
Необходима е сложна промяна, но явно в България вече никой не знае как да я реализира.