Имаме новина! Даже няколко – като гледам как текат една през друга…..
Тъй като знаят, че съм горещ почитател на другаря Ким Чен Ун и неговата мирна политика за въдворяване на справедлив световен ред, колегите от Северно-корейската централна телеграфна агенция ми проводиха депеша с текст:
„Храбрите ядрени войски на Северна Корея удариха остров Гуам. Американският агресор е напълно унищожен. Великият вожд, другарят Ким, сам натисна червения бутон и подскочи от радост няколко пъти трупешката, пляскайки възторжено. Целият велик корейски народ направи същото като един.
Ядреният удар е в отговор на гнусните декларации на ООН, които осъдиха досегашната ни мирна политика на постоянни заплахи. И в отговор на факта, че американците си имат всичко за ядене, а не ни го дават безплатно. Както и в отговор на каквото и да било друго, за което се сетите.
Да живее славното учение Чучхе по всички земни кълбета!”
Но това беше…..ами, беше добрата новина.
А ето и още по-добрата, пардон, лошата. Прихванах я от китайската агенция Синхуа и текстът звучи малко панически: „Абе, идиоти, Гуанджоу ударихте, не Гуам – Гуанджоу!”
Последва мълчание и после - леко засрамен корейски отговор: „У-у-упс! Отклонението е заради грешка в руските електронни компоненти, made in China, които
все бият на Запад
Вече ще си крадем електрониката за насочващите механизми от американците, както си му е ред, а няма да чакаме подаръци от Пекин и Москва”.
Тук внезапно се включиха и колегите от ТАСС. „Руският президент Владимир Путин току-що отрече съобщенията, че руският град Грозни случайно е ударен от северно-корейска ядрена ракета, тъй като Северна Корея е мирна страна и не притежава ядрени оръжия. Гаранция. Тя не ги притежава. Те са си напълно наши, само сме им ги дали за временно ползване”.
В съобщението на ТАСС се допълва, че все пак ядрен удар има. Уцелен е някакъв град на име Крисиви, но той, както личи дори само от името му, не се намира и няма как да се намира в Русия.
Агенцията отрича също Красиви да е пострадал заради грешка на руския оператор, изчислил траекторията на севернокорейската ядрена ракета. „При всички приятелски ядрени режими по света, като започнеш от Техеран и стигнеш до Пхенян, руските оператори вървят по двама, за в случай, че единият случайно се напие” – допълват колегите в прилив на /вероятно пиянско/ откровение.
Но ето ти пак Пхенян: „Извиняваме се на жителите на град Красиви, независимо къде се намира той, за причиненото ядрено неудобство.
Целта всъщност беше София,
задето българските власти не просто осъдиха нашия последен мирен опит с водородна бомба, но го осъдиха „остро” и го нарекоха „тежка провокация”. Другарят Ким е чувствителен човек и не иска утре сутрин да бъде отвлечен от български командоси, на бърза ръка обвинен за престъпления срещу човечеството от компетентната българска прокуратура и осъден от справедливия български съд…..Или точно това искаше, та да очисти най-после невинното си име пред света…..Чакай да питаме!”
На фона на тази усилена размяна на новини, добре ми дойде анализа на колегата Петер Рашони в „Нойе Цюрихер цайтунг”. Много успокоително ми прозвуча - все едно ме хвана за ръчичка човекът, заведе ме в едно прекрасно амстердамско кафене и плати масрафа да се одимя едно хубавичко. А може и сам той да се е одимил преди да пише, кой знае.
Та тоз световен мислител Рашони споделя: „Съвършенството на севернокорейската пропаганда показва какво всъщност цели Ким. Това не е начало на ядрена война, а възпиране от всеки опит за елиминиране със сила на неговия откровено терористичен режим.
Изпитването на бомба…..прави военната намеса…..по-малко вероятна. Това гарантира властта на режима на Ким в Северна Корея. Ето защо последният тест на атомна бомба не е причина да се страхуваме от предстояща ядрена война”.
Искате ли да започнем от „съвършенството на севернокорейската пропаганда”? Не, прекалено тъпо е изобщо да го коментираме.
Или да минем веднага на прозрението, че ядреното оръжие „гарантира властта на режима на Ким”. Гаче ли някой изобщо е решил да му я взима тази власт.
Ако имаше такъв отвън, той досега щеше да го направи. Само че никой не иска. А и да иска - не може, защото
Китай и Русия пазят като зеницата на очите си терористичния и антихуманен режим на другаря Ким,
имам предвид - все едно кой точно от цялата редица другари Ким.
А пък ако идеята на Рашони е, че някой отвътре ще вземе въпросната власт – ядец, Ким не си я дава, пази я добре и без ядрено оръжие. Няма нужда от чак толкова високи технологии, за да избива гражданите си по най-жесток начин, а хората от близкото си обкръжение – по още по-жесток. Достатъчни са му глутница гладни кучета, ако си спомняте историята с чичо му.
От което следва, че съкровената мисъл на Петер Рашони как корейската атомна бомба „не е причина да се страхуваме от предстояща ядрена война”, е абсолютно нелепа. На мен лично тя ми прилича на космат арабски шейх, който изнася реч в ООН, облечен в розова балеринска пачка и балетни пантофки.
Не знам, на колегата Рашони май му липсват първите стотина години упражнения в мисленето. Или поне първите 25-30 в журналистиката. С какъв акъл обаче този уж авторитетен цюрихски вестник публикува подобни съчинения на ниво детска градина, убийте ме, не разбирам.
Поне някой редактор трябваше да схване, че тезата на Рашони се вписва напълно в хибридната война, която покрай агресивността на Северна Корея в момента Китай и Русия водят не само срещу САЩ, срещу свободния и демократичен свят, но и срещу ООН.
Справка едно – изказване на Путин от началото на септември: „Погрешно и безперспективно е виждането, че само чрез натиск могат да бъдат спрени ракетно-ядрените програми на Пхенян”.
Айде, бе, а чрез какво – чрез мили думи. Или чрез гъделичкане под мишницата?
Справка две – изказване на Жен Го Цян, прессекретар на китайското Министерство на отбраната от същия ден: „Китай се надява мирът и стабилността на полуострова да бъдат достигнати, а ядреният проблем да се реши чрез диалог и преговори”.
Тоя току-що откри Америка. В смисъл – светът вече десетилетия „се надява” за мир на полуострова, а той сега започва с надеждите. Светът от десетилетия с добро увещава Ким да не създава ядрен проблем, Ким отказва и ескалира напрежението с постоянни нови ракетни изпитания и ядрени опити. Но другарят Жен смята, че диалогът тепърва предстои. Обаче не обяснява как ще се вразуми някой, който няма разум, след като няма разум.
Да пита другарят Жен южнокорейците и японците дали са съгласни над главите им постоянно да хвърчат севернокорейски ракети, а те само молитвено да подканят другаря Ким – диалог, диалог. Да пита, ама не пита – гледа си интереса.
Русия и Китай създадоха изчадието Северна Корея
като буфер между себе си и свободния, демократичен свят. Те поддържаха и поддържат на власт в Пхенян цялата поредица безчовечни тирани, на име Ким. Те носят отговорност пред света, хуманизма и Вселената за всяка дума и действие на своето годзилско отроче.
Ядреното оръжие е като театралната пушка на стената – оставено в ръцете на луд и извратен тип, то задължително ще гръмне.
А кого ще уцели е въпрос. Защото хилядите километри океан между Гуам и Гунджоу наистина лесно могат да се изпарят заради обикновена грешка в глупавата техника. Или заради случайното пиянство на двама умни руски оператори.