​De Profundis: Лицето Гоце-и-Първанов – живот за наша сметка и в наша вреда

Като народ да отмием поне малко от срама, натрупан заради безмозъчна и безгръбначна позиция спрямо Русия и руските агенти в България

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Да живее Гоце! Да живее Първанов! И двамата да живеят!

Иначе кой ще ни забавлява толкова в политиката – шегите на Неволния руски ездач се изчерпаха, а Миков, откак стана Председател, е жалък, не забавен.

Фактически обаче Гоце и Първанов не са две отделни персони, а една цяла. Или поне се опитват да бъдат – макар, за разлика от някои по-широчки кревати, трудно го докарват дори до половин персона общо. Все пак, за по-прегледно, можем да ги изпишем по испански маниер като Гоце-и-Първанов. Да ме прости Ортега-и-Гасет, ама това е само звукова аналогия, не смислова.

Та въпросната сдвоена половин персона напоследък е зяпнала да дава акъл, да се тръшка и да иска да стане на нейното, сякаш е цяла. След като Гоце-и-Първанов по магически начин се върна на трона в АБВ, който всъщност никога не бе напускал – и след като премина кратък курс за опресняване на опорните точки в Москва по време на някаква си отбранителна конференция - той захвана да вика пред българската публика с нови сили. 

И основно зяпа за три неща

Първото е да се повърнем назад и да се захванем отново да строим „Белене”, защото само така можем да постигнем много добри ефекти едновременно.

Можем например да се превърнем в най-напредничавата балканска нация, която ще научи всички други да плуват „гемеджийската”; можем да се опрем здраво на Европа-та, както ни съветваше руският посланик Исаков, като смело изкрещим в лицето и заветното „булгар, булгар” и се тупнем няколко пъти по косматите гърди; можем да учудим света с великото противоречие между нашия разум, който постоянно ни казва да не правим глупости и нашата воля, която постоянно ни тика в обратното.

Или пък само така можем да угодим на руснаците. Или пък само така можем да замътим още повече водата в българския политически и обществен живот, та да могат руснаците по-лесно да си наловят още шарани тук.

Не разбрах Гоце-и-Първанов кое от всичките тези неща иска най-вече да се случи, ама май иска всичките. Отделно дето мечтае най-после, след толкова чакане, да получи и своя дял от кинтите, скрити в „Белене”.

Много странна е тази работа, не сте ли забелязали? Той във всичките си изяви никога не иска или най-много с половин уста говори за възстановяване на „Южен поток” или „Бургас-Александруполис”, но постоянно повтаря „Белене”, та „Белене”. Очевидно там са неговите възможности за усвояване на парични потоци. В това направление работят неговите хора. Докато кинтите, които текат през крачолите Газ и Нефт, явно са за други наши момчета.

Поне така изглежда отстрани, де, като проследи човек вайканията гоце-и-първанови по темата.

Втората посока, по която бившият президент е зяпнал да вика напоследък, е свързана с 

гадния военен министър Николай Ненчев

Как смее този човек да си изпълнява съвестно задълженията и да държи на клетвата пред народа си, като следва изцяло про-натовската линия на България. Направо е възмутително, та нали това безобразно много противоречи на истинските руски интереси…..

Ами че тя България е в НАТО само номинално, иначе не е в НАТО.

Кой да ти знае това по-добре от Гоце-и-Първанов, нали той беше президент, когато влязохме в Пакта.

Е, в интерес на истината, тогава той говореше съвършено друго. Ето например едно негово изказване от края на май 2002 година пред Парламентарната асамблея на НАТО: „С приемането в НАТО свободата и демокрацията ще възтържествуват необратимо в България и Румъния.” По-нататък същият този полуиндивид заявява, че „България ще бъде съюзник, способен да засили НАТО в политически, отбранителен и стратегически смисъл.”

А най-интересното, което според мен казва, е следното: „Няма парламентарно представена политическа сила, която да поставя под въпрос членството на страната в Северноатлантическия договор. Нещо повече - всеки документ, засягащ българското членство, се приема с пълно съгласие в българския парламент".

Това обаче е преди 13 години. И тогава наистина никой не поставяше членството в НАТО под съмнение, а сега има поне три партии, които го правят съвсем открито – АБВ, БСП и Атака. Не в този ред – първа беше Атака, а другите се присрамиха по-късно. Но пък за сметка на това сега са дори по-гръмогласни, за да спечелят високото благоволение на Кремъл.

Затова напоследък и Гоце-и-Първанов, седне-стане, постоянно повтаря – Ненчев такъв, Ненчев онакъв.

Ами нали точно декларираното на най-високо ниво през 2002 Ненчев се опитва да реализира в момента. Опитва се да каже истината за очевадната руска заплаха и хибридната война, която се води срещу България. Опитва се да приведе българската армия поне в минимална готовност за сътрудничество с партньорите ни от Алианса. Опитва се да прекъсне грабежа на и без това оскъдните средства за армията, извършван от разни бандити, бивши ченгета и приятелчета на Първанов. Какво се е променило принципно?

Всъщност нищо не се е променило. Просто светът около Гоце-и-Първанов е направил пълен оборот, та човекът пак е в положение да води демонстрации, по партизански да размахва юмруци и да се зъби на тирана от НАТО, както и на всички онези, които са за НАТО в България.

Така правеше той през 97-99-та, така прави и сега.

Тогава руските интереси бяха засегнати в Ирак, а и в бивша Югославия, с въздушните удари на НАТО срещу режима на Милошевич. По този повод чешкият президент Вацлав Хавел каза, че подкрепя намесата на международната общност, въпреки че е пацифист по убеждение, защото „не можем да оставим тираните да си правят каквото си искат и ние просто да ги гледаме”.

А Гоце-и-Първанов от гнездото си тогава на опозиционен лидер твърдеше, че 

демократичният свят е тиранин, а НАТО е неговият лош пророк,

докато в същото време пишеше любовни писма на истинския тиранин Милошевич, за да угоди на Кремъл.

След известно време на обрат и мазнене пред НАТО, сега руските интереси отново включват идеята за твърдо противопоставяне на Алианса – и ето ти го нашият човек, отново е начело в борбата за кремълските интереси. Само че този път не е в опозиция, а в управлението и заплашва – ако не бъде освободен от поста гадният военен министър, той, Гоце-и-Първанов, ще напусне управляващата коалиция, тогава ще видят те, демократи с демократи и натовисти такива.

Какво да очакваш от такъв екземпляр?

Той видимо е загубил всякакво чувство за мярка, за приличие, забравил е в какво на два пъти се е клел като български президент, зарязал е страха от Бога под миндера в село Сирищник, смята се за напълно недосегаем и безнаказан, затова се е проснал като едра въшка на челото на България – хем я хапе, хем вопие за още кръв, хем твърди, че е ангел небесен.

Третата посока на атаката гоце-и-първанова в този сюблимен момент е отправена на друг адрес - външния министър Даниел Митов. Адресът е друг, но отзад стои все тая защита на /везде/същите руски интереси в България.

Макар младо момче, Митов е прекалено много европеец, прекалено много атлантик, прекалено много министър, който подкрепя санкциите срещу Русия, а и прекалено нормален човек – е, как да не му извиеш врата на такъв.

И ако можеше физически да го извие, бъдете сигурни, че Гоце-и-Първанов наистина щеше.

Добре, че не може. И добре, че все повече общественото мнение в тази страна разбира за какво иде реч и се обръща. Силно се надявам, че такива като този бивш президент вече няма да имат никога шанс да се окажат на върха на политиката. А дори и в подстъпите към върха, както е Гоце-и-Първанов в момента. Надявам се, защото тогава не само белите, които ще направят, ще бъдат огромни – а може би и непоправими. Надявам се, защото е време ние като народ да отмием поне малко от срама, който е натрупан по лицето ни заради десетилетната ни безмозъчна и безгръбначна позиция спрямо Русия и руските агенти в България.

Украйна например вече въведе мерки за пълна декомунизация – мерки, които ние още има да сънуваме. Балтийските страни предприемат стъпки за справяне с масираната и отровна руска пропаганда. Чешкият сенат заговори за импийчмънт на президента Милош Земан, който реши, напук на всички прилични европейци, вместо на 9 май да чества Денят на Европа, да отиде в Москва да се мазни на Путин.

Нашият случай е обратен

Ние тук нямаме декомунизация, напротив, комунистите - настоящи, бивши и всякакви, продължават да ни дават тон в живота. Вместо да се борят срещу руската пропаганда, българските медии все повече се превръщат в нейни слуги. Да, позицията на президента по темата ни е донякъде ОК, но разни гоцета, волени и миковци плачат за импийчмънт. Те са политически прекалено незначителни, за да бъдат импийчнати, но трябва просто да бъдат разследвани за антидържавна дейност. И да се разбере не само откъде идва финансирането им, а и какви указания за нови проруски и антибългарски действия получиха при последните си полутайни, добре организирани и последователно реализирани посещения в Москва.

Иначе и Гоцето ще продължи да си живее, и Първанов, както досега – напълно за наша сметка и напълно в наша вреда.