О, Музо, възпей оня гибелен гняв на „богатира“ Ерменков
Светослав Пинтев
Какво нещо са асоциациите, като се замислиш.
„О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Таско Ерменков“.
Тези думи нелепо кънтяха в главата ми, когато гледах срамното видео, обезсмъртило нападението на народни представители от БСП срещу журналист в Деня на победата, който партията честваше така вдъхновено. А ме връхлетяха и думите: „Вие сте позор, оставка и затвор! Не, че Таско е цар Агамемнон или Ахила Пелеев, разбира се. Той е само ахилесова пета. И то каква…
И не, че „колегата“ е точно журналист
Но пък поне имаме повод да си припомним хем думите на безсмъртния Омир, хем скандиранията срещу скандалния кабинет „Орешарски“ и цялата клика, която неистово го поддържаше, защото беше толкова необходим на Кремъл за „Южен поток“ . Включая Корнелия Нинова и сие.
„Вие сте позор, оставка и затвор!“, викаха хиляди тогава, побеснели от неокомунистическия плам на управляващите и неумението им да го скрият дори.
Оставката дойде след година и кусур бурни протести, след магарешко инатене и вълчи хъс да не се пуска кокала. И то кокал, който беше важен за повелителите им.
Тогава София беше брутално окована в железни заграждения, претъпкана с жандармерия и полиция, насъсквани по една рецепта, за която специално ще ви разказвам някой път.
Добре поне, че на Ахмед Доган, такъв, онакъв, здрав разум никак не му липсва. И чудесно знае
кога не можеш да не отстъпиш
Та ги принуди да отстъпят, само миг преди да е станало прекалено късно. Това беше гросмайсторски ход, трябва да се признае.
Поне по 20-30 000 протестиращи дневно през юни и юли 2013 г. бяха обявявани от полицията за „около 1000 души“. С безпримерна наглост…
На 1-ви май тази година около 1000 души социалисти от цялата страна бяха „преброени“ от Корнелия Нинова като 15 000. Няма лошо да надписваш сметката, ама бие на очи.
Валерия Велева дори заяви, че „площадната им мощ стреснала“ не знам кого си. Жива да не бях, дето викаше циганката, която ги хвалеше.
В затвора никой от кукловодите на Орешарски не влезе, даже и марионетките се отърваха, което само по себе си е позор за Темида. Именно затова днес Делян Пеевски прави закон за медиите и КТБ, подкрепен от депутати от различни цветове, Волен Сидеров е във властта, а червените депутати агресивно налетяха да блъскат и дърпат журналист навръх 9 май, не другаде , а пред Паметника на Съветската армия.
Мястото на срещата не е случайно, то е символ
Вярно, че „колегата“ е от хората на Волен Сидеров, путинист и пропагандист на неовизантизма, проповядван от съвременните юродиви около руския лидер, който всъщност си е опакован в ждановски клишета неокомунизъм с ярки елементи на неонацизъм
Въпреки това, гилдията трябваше да „разкъса“ безумно наглите червени политици, които така и не разбраха, че пред журналист се стои мирно. Какъвто и да е. Ако не ги накараме да го разберат, ако пък ни бият и блъскат, сами сме си виновни.
Гледах с истинско отвращение видеото от случката с репортера на АЛФА Николай Караколев и ми се стори, че не е 9 май 2018 г., а е 9 септември1944 г., че другарите отново са готови да колят и бесят журналисти и всякакви други „врагове на народа“. Включително и
съидейници по путинска линия
Толкова необуздана и дълго сдържана агресия, толкова злоба излъчваха, че асоциацията беше неизбежна.
Стори ми се, че вдъхновени от Паметника на съветската армия народните представители Таско Ерменков и Славчо Велков само за секунди си върнаха вълчите кожи на „народни“ комисари, водещи хора към мястото за разстрел. Просто асоциации.
„Полиция, полиция! Къде е полицията? Бият ме! Взимат ми микрофона“, вика репортерът на АЛФА Николай Караколев, притиснат от „богатирите“ Велков и Паргов. Милицията, разбира се, не се намесва. Пардон, полицията. Там си имат заповеди, имат си и неизкореними соц архетипи в главите..
Чух, че ген. Леонид Решетников стегнал здраво редиците и сега червени атакисти се борят за благоговението на барина и за гласовете на путинистите. Това изобщо не ме интересува. Интересува ме това, че за пореден път прекрачиха границата. Направиха го брутално и ултра нагло.
Едно ще ви кажа: „Корнелия, Таско, Славчо, вие сте позор, оставка и затвор!“ Напуснете партията, ако искате да я има. За България ще говорим отделно. И това ще е важен разговор.