Огнян Минчев*
Има интересни и задълбочени визии на еволюционната психология, които даватг отговор на въпросите откъде възникват тези социално-културни категории на хората "от всякъде" и "от някъде". Типологията на спиралната динамика (Клеър Грейвс), възприета от интегралната теория (Кен Уилбър) разглежда поредица от "меми"(memes) - системни състояния на съзнанието, включващи ценностна идентичност, картина на света и личностен потенциал за реализация и развитие. Стълбицата започва с архаичното съзнание на праисторическия - първобитния човек, преминава през родово-магичното и племенно-митологичното съзнание, съзнанието на древните и средновековни "герои" - племенни водачи, рицари, харизматици, през съзнанието на традиционалисткия монотеизъм, обхващащо всички хора, изповядващи до-модерни картини на света като традиция, "естествен порядък", "Божи ред" и йерархия. Стигаме до модерния индивидуалист - контролиращ собствения си живот и ценящ
личната свобода повече от всичко,
а после - до пост-модерния комюнотарист - екологичен активист, феминист, мултикултуралист, чиято картина за света е глобална, но вътрешно напрегната и блокирана от субективизъм и релативизъм... На върха на йерархията стои интегралният "магьосник", призван да посредничи и съвместява всички "меми" под него самия. Политическият конфликт между "глобалисти" и "патриоти", традиционалисти и мултикултуралисти, който преживяваме е битка между две основни конфигурации. От едната страна е съюзът между пост-модерния комюнотарист и пазарния модерен индивидуалист, преследващи глобална общност на свободна търговия и мултикултурно равенство. Тези две съюзени "меми" целенасочено преследват отмирането на традиционните идентичности и маргинализирането на социалните им носители - по-консервативните социални съсловия както в първия, така и в третия свят. От другата страна е съюзът между консервативния традиционализъм на органичните общности и техните религии с тази част от модерния пазарен индивидуализъм, която живее в класическите измерения на националната идентичност, националния пазар, националната солидарност. През последните десетилетия глобалистите немилостиво настъпиха педала на своето нетърпение да осъществят до край своята
пазарно-мултикултурна утопия,
готови да прегазят всичко и всички по пътя си. Всеки, който не е с тях е против тях - в другия лагер, в лагера на deplorables, неспособни да оценят, приемат и споделят вдъхновяващите добродетели на глобалната утопия. Това, разбира се, ерозира системата на политическата демокрация, чиято основна характеристика е управление на мнозинството - или поне управление чрез съобразяване с мнозинството. За съжаление, както и Гудхарт подчертава, "хората от някъде" са около 50 на сто от населението - на Запад, другаде са много повече, а "хората от всякъде" са около 25 на сто - на Запад, другаде са много по-малко. За да се обезпечи победата на либералния глобализъм, демокрацията трябваше да отстъпи място на манипулацията и на корпоративния елитизъм - финансов, политически и културно-идеологически. В криза днес е именно този корпоративен елитизъм - в Европа, в Америка и другаде, а демокрацията се завръща в образа на гневния популизъм, от дясно и (по-малко) от ляво. Този гневен популизъм заплашва да разруши не само господството на глобалните корпоративни елити, но и да разруши до основи отслабената демократична система, заменяйки я с "нелиберална демокрация". Ще рече? "Суверенна", "ислямска", "национална"... Тази вечер Европа празнува победата на Еманюел Макрон, която най-малкото отлага по-нататъшния
възход на популизма
след като Брекзит и Тръмп изпратиха вятър в платната му. Радостта ни ще е преждевременна, ако не разберем, че добрият изход от войната между глобализъм и традиционализъм е опитът за помирение - поне тактическо, ако не стратегическо. Това помирение е цената, която трябва да платим за възстановяване на демокрацията. Която е достояние на всички, а не само на умните, красивите и успешните глобалисти и прогресисти. Това вече е разговорът на утрешния ден.
*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.