"Цялата БСП е изтъкана от обвързаности, които датират още от времената на комунистическата диктатура", пише германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". В обширната статия се говори и за "сумрачния концерн ТИМ", разкрива „Дойче Веле”.
"Гражданите срещу мафията" - под това заглавие германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" пише на цяла страница за протестите в България. Авторът Райнхард Везер пояснява в подзаглавието, че десетки хиляди демонстранти протестират срещу сумрачните структури, които са взели държавата на абордаж. В началото на статията се разказва предисторията на днешните протести: демонстрациите от февруари, оставката на правителството, предсрочните избори и инсталирането на новия кабинет. „Станишев се опита да го представи като кабинет от надпартийни експерти, но в същото време очевидно иска сам да дърпа конците”, пише авторът и продължава:
Със зъби и нокти
„Семейната история на Станишев е типична за голяма част от БСП. Той е роден през 1966 в Съветския съюз като син на висш партиен функционер. Цялата БСП е изтъкана от обвързаности, които датират още от времената на комунистическата диктатура. Влиятелни бизнесмени, които са свързани с партията, в много случаи идват от някогашната комунистическа ДС. Именно това е и връзката между БСП и организираната престъпност: част от ДС още в края на 80-те години, преди политическата промяна, въртеше бизнес за своя сметка. Тъкмо от тези кръгове през 90-те години възникнаха както концерните, работещи привидно в рамките на закона, така и мафиотските банди. Ето защо от 90-те години насам българските социалисти със зъби и нокти се бранят срещу отварянето на архивите на комунистическите тайни служби, които биха разкрили обвързаностите на политици, дипломати, съдии и прокурори. Така например един от първите актове на новото правителство беше да отмени решението на кабинета на ГЕРБ, с което се забраняваше на бивши сътрудници на ДС да стават посланици в чужбина. Реакцията на обществеността и съпротивата на президента Росен Плевнелиев осуетиха тези планове, при това още преди старта на протестите.
През зимата социалистите не успяха да извлекат полза от социалните протести. По същия начин днес Бойко Борисов и неговата партия нямат никакъв шанс да се превърнат в говорители на демонстрантите срещу новото правителство. Партията на Борисов се самонарича „дясна” и „консервативна”, но всъщност до голяма степен представлява същото (като БСП - бел. ред.) лишено от идеология формирование, което защитава единствено определени бизнес интереси. Самият Борисов в началото на 90-те години беше телохранител на сваления комунистически диктатор Тодор Живков. Твърди се, че след това е бил съдружник във фирми заедно с хора, които били свързани с най-важните по онова време полупрестъпни концерни. Неговият политически възход започна в Движението на бившия цар Симеон Втори, по време на чието управление от 2001 до 2005 отново се активираха онези стари обвързаности, които бяха загубили силите си под управлението на предишното правителство на антикомунистическите сили.
Часът на ТИМ
Преди изборната си победа Борисов обеща твърд курс срещу корупцията и организираната престъпност. Но тъкмо при неговото управление удари часът на сумрачния концерн ТИМ, който стана най-могъщият фактор в българската икономика. Той е от пристанищния град Варна и контролира голяма част от туризма там. Основателите на ТИМ са бивши служители на елитно военно подразделение и поддържат контакти с политици от всички партии. Във Варна доскоро управляваше един човек, когото смятат за проводник на интересите на ТИМ. На предишните избори Борисов и ГЕРБ все още го поддържаха. Чак по време на демонстрациите през февруари ГЕРБ се отказа от тази обвързаност.
В онези месеци протестите във Варна бяха масови, защото ставаше дума за местна тема. Там граждански инициативи от години се борят срещу опитите на фирми от кръга около ТИМ да приватизират паркове край морето и да строят хотели. Демонстрантите във Варна настояваха за оставката на кмета. През март той най-накрая се оттегли, след като един от активистите се самозапали в знак на протест срещу връзките между градската управа и ТИМ”, пише Райнхард Везер на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
След като описва накратко последните кметски избори във Варна, авторът продължава: „Протестите в София досега не са излъчили разпознаваеми говорители или организирани групи. Активистите, които взимат думата по медиите, подчертават, че не са говорители на демонстрантите и нямат мандат да говорят от името на цялото движение. Явно са принудени да изтъкват това, защото самите демонстранти реагират направо алергично срещу всеки опит да бъдат инструментализирани. Тази нагласа има свое рационално ядро. Февруарските протести също нямаха ръководство, вследствие на което видяхме опити за профилиране от страна на няколко групички, за които обаче с основание можем да подозираме, че в действителност играеха по свирката на утвърдените партии и на някои икономически образувания.
Аплодисменти за Плевнелиев
Единственият представител на политическия истаблишмънт, когото днешните демонстранти в София приемат, е президентът Росен Плевнелиев. Непосредствено след номинирането на Пеевски за шеф на ДАНС той каза, че правителството е изгубило неговото доверие. Оттогава насам Плевнелиев непрекъснато демонстрира симпатии към демонстрантите и обяснява колко е горд, че българските граждани протестират толкова мирно и цивилизовано. В обръщение към нацията миналата седмица Плевнелиев поиска оставката на правителството и нови избори. Демонстрантите, събрали се вечерта пред Президентството, му отвърнаха с аплодисменти. Открит обаче си остава въпросът кого биха избрали протестиращите на едни предсрочни избори”, пише в заключение Райнхард Везер.