Преди 30 години работех в Слънчев бряг и понякога след лекарско нощно дежурство отивах да поспя на плажа. Един юлски предобед бях събуден от силен руски говор в непосредствена близост. Съветски момък ухажваше източногерманска девойка. Общуването вървеше трудно, поради нищожните езикови познания на момичето, но в желанието си да я впечатли младежът упорито разказваше тривиални събития от биографията си на волейболист в някакъв студентски отбор. Разказът бе скучен, докато съвсем неочаквано той ѝ зададе въпроса: “А твоят баща служил ли е във Вермахта?”. Избухнах в смях, не можех да си представя по-нескопосан опит за плажна свалка и впоследствие разказах случката в компания на ресторантска маса. За мое учудване един от присъстващите, екскурзовод, не се разсмя и сподели, че съветските младежи предварително са инструктирани да не контактуват с “деца на фашисти”. В противен случай груповият отговорник (сътрудник на КГБ) ще напише донос, който ще се отрази на образователното и кариерното развитие на нарушилия инструкцията. Останах смаян. Горбачовата “перестройка” бе в разгара си. Масово купувахме сп. „Огонёк“ и в. „Литературная газета“, четяхме за комунистическите престъпления и очаквахме с нетърпение сриването на тираничния режим.
Започнах да си давам сметка, че мечтите за свобода и по-справедлив живот трудно ще се осъществят в разпадащата се империя на злото. Режимът бе нанесъл
жестоки увреждания на разума, формирал бе поколенческа робска психика
и бе създал устойчива парадигма – чужденците са врагове, техните деца – също. Този начин на мислене пагубно бе опорочил както политическите, така и човешките отношения, и така наречената свобода съвсем естествено дойде под контрола на КГБ, с упованието в самодържеца - “батюшка”, призван да пази народа от чужди попълзновения.
Издигнат до държавен приоритет с първостепенна важност спортът продължи да бъде не само национален символ на борбата с враговете, но и оръдие за постигане на имперски цели. През 2014 г. световният девиз “Спортът за един мирен свят” бе окончателно изхвърлен от обръщение и олимпиадата в Сочи бе превърната в политически камуфлаж за войната в Източна Украйна и окупацията на Крим.
На настоящия футболен мондиал мачовете на руския отбор се отъждествяваха с бойни сражения. Според редица медии Путин е обявил успеха срещу Испания за „най-голямата победа след 1945 г.“, т.е. след битката за Берлин!? След поражението от Хърватия говорителят на Кремъл Песков похвали руския отбор с епитети от военната риторика – “… за нас те са бойци. Те са герои. Те умряха на полето!”. Хърватският футболист Домагой Вида изрази радостта си от победата и същевременно общата европейска солидарност с украинския народ, с възгласа “Слава на Украйна!” и руските медии изригнаха. “Фашисти!”, “Усташи!”, “Убийци!”. Заклеймяването достигна кулминацията си във видеоклипа на психотичния путинов глашатай Жириновски: “Хърватите бяха фашисти, разстрелвали всички православни, всички руски военнопленници. Това са най-страшните фашисти на Балканите…”
Жириновски отново най-безцеремонно лъже, но в интерес на истината трябва да се отбележи, че хърватски части се сражават на страната на Райха през Втората световна война. Дават множество жертви, но се сражават храбро и боеспособността им е впечатляваща. От всички съюзнически сили (италиански, румънски, унгарски и др.) командването на Вермахта допуска единствено хърватският 369-ти пехотен полк да участва в завземането на Сталинград през 1942 г. С решителните действия на полка е овладяна стратегически важната сграда на металургичния завод “Червеният Октомври”.
От тези трагични събития изминаха 76 години но по всичко изглежда, че
за Русия Втората световна война още не е завършила
Насъсквани от управляващите кремълски кръгове, мнозинството руснаци възприемат футболния мач с младите хървати като продължение на сталинградската битка. И ако това ви изглежда твърде параноично, за да е вярно, уверявам ви – не е. Погледнете техните медии и социални мрежи, и ще се уверите, че моделът на мислене на онзи момък от плажа на Слънчев бряг продължава да доминира. Очаквам, към Модрич, Манджукич, Ракитич, Вида и компания, да бъде отправен въпросът: “А твоят дядо участвал ли е в превземането на “Червеният Октомври”?
Успех на финала шахматисти! Футболът не е война и героите никога не са уморени!