Голямата драма на Кремъл и Путин – няма руска нация

Десетилетия строяха комунизъм, за интернационализъм бълнуваха, а накрая излезе, че капитализмът ги е победил, а национализмът е завладял умовете им

Александър Йорданов

Александър Йорданов

Александър Йорданов

 „Трагедията на Русия и на руския народ – пише Пол Гобъл, е в това, че руската държава се превърна в империя преди руснаците да станат нация.”
Вярно наблюдение. Русия не става национална държава, както нормалните държави на Запад. Или както България, например. Тя няма свое национално възраждане. Тя продължава да съществува като ДЪРЖАВНА НАЦИЯ, изградена отгоре надолу. Руснаците продължават да възприемат себе си като поданици, а не като граждани. Всички империи преживяват периоди на разцвет и упадък. „Разцветът” на Руската империя отне свободата на много народи, затова и разпадането ѝ срещна всеобщо одобрение. И докато Волен Сидеров напразно чака да се разпадне ЕС и НАТО, то бяхме живи да видим как се разпадна Съветския съюз. И аз и Сидеров ще си отидем от този свят, но ЕС и НАТО ще си останат. Защо? Защото ЕС и НАТО не са империи. Само че аз разбирам това, а Сидеров – не схваща. И вярва в приказките на Путин, който иска Русия да си върне съветското и имперското „величие”, без да разбира, че точно този ѝ мерак е 

най-прекият път към нейната гибел

След закономерен упадък империи като Испанската, Австрийската и Османската родиха своите нации върху сравнително неголеми територии. Болшевишкият преврат от 1917 г. спря възможността да се формира руска нация. СССР продължи имперската традиция. Днес върху територията на Руската федерация живеят десетки различни народи, но те не формират единна нация. Съветската власт, въпреки масовите репресии, асимилация и агитация, не успя да превърне тези народи в нация. В резултат от комунистическото безумие голяма част от населението на СССР загуби своята народностна и етническа идентичност. Тогава бе измислен т. нар. „съветски човек”. Но що за птица бе той и къде изчезна? Български човек обаче си има, нали? Както си ни е имало и когато и ние сме били империя, и когато сме нямали своя държава Защо ни има? Защото сме станали нация. Защото сме имали национално Възраждане!

Днес в Руската федерация има много етноси. Но няма нация. Затова и се появи и понятието заместител – „руска цивилизация”. Чрез него се прави смешен опит Русия да се сравнява не с отделни държави, а с цялата западна цивилизация. Едва в края на 2016 г. президентът Владимир Путин разпореди да се напише „Закон за руската нация”. През март миналата година ръководителят на работната група акад. Тишков заяви, че „обществото ни не е подготвено за възприемането на такова понятие като единна нация, обединяваща всички националности”. Като резултат наименованието на закона бе изменено по следния начин: „За единството на руската нация и управлението на междунационалните отношения”.
Днес 

има руски национализъм, но няма руска нация

 Има партия „Единна Русия”, но няма единна руска нация. Национализмът в Русия се спуска като партийна директива от Кремъл, налага се чрез пропагандата, чрез „закон” и чрез образователната система. Той сее омраза към други държави и народи – главно към успелите държави и народи. Руснакът ги мрази, защото сам не може да успее, не може да се ориентира. А и руските политици се грижат да е в постоянно ошашавено положение.Така от лятото на 1939 г. до лятото на 1941 г. „съветският човек” е трябвало да прави мили очи на Адолф Хитлер и германците, а от лятото на 1941 г. до лятото на 1945 г. да мрази същия Хитлер и германците. След войната Сталин реши да си „произведе” свои германци и създаде цяла държава–лаборатория за тази цел –ГДР. Провалът бе неизбежен. Обединението на Германия съвпадна с разединението на Съветския съюз.
Днес от Кремъл казват да се „фили” Ердоган, макар руснакът цял живот да е учил, че Турция е основен негов враг, защото е завладяла изхода към „топлите морета” и така е затапила в сняг, студ и мраз Русия. Но Ердоган също е маниак. И на него империя му се привижда. Отстрани двамата с Путин изглеждат като в приказката за гърнето и похлупака. До оня ден Кремъл втълпяваше, че Тръмп е „наш човек”, а днес обратното – Тръмп стана враг и руснакът трябва да го мрази. И защо да го мрази? Всъщност 

руснакът мрази собствената си нестаналост – и като нация и като стандарт на живот

 Но не смее да каже това открито. Затова плюе Тръмп, който пък се усмихва и си драска на воля в Туитър. И като свободен човек прие в обятията си Меркел и Макрон, прати „умните ракети” да изтеглят ушите на Асад и дори сви набързо като „тофу бал” Ким Чен Ун. („Тофу бал” е севернокорейско народно ястие –тофу пълнено с ориз. Продава се и на улицата.)
Руснаците са ошашавени. Десетилетия строяха комунизъм и за интернационализъм бълнуваха, а накрая излезе, че капитализмът ги е победил, а национализмът е завладял умовете им. Руснаците мразят САЩ и Европа, но отвори ли им се парашута – бягат в САЩ и Европа. Казват, че не им пукало от санкциите, но изпаднаха дотам, че да курдисат Румен Радев да говори за свалянето им. Ето и сега го викат в Москва на инструктаж..Чудят се къде да дянат Башар Асад. Широка е Русия – има къде. И тръпнат в очакване дали Тръмп ще здрависа някога техния Путин на килимчето пред Белия дом. Но така е. Като няма нация е така.