Когато преди 3 години за пръв път животът ми се пренесе в Швеция, къде на шега, къде съвсем сериозно един от съседи в Стокхолм ми каза: „Ако искаш по-лесно да се разбираш с нас, шведите, следвай тези правила - Златан Ибрахимович е по-добър от Марадона. И за всичко са виновни датчаните!”
Като балканско чедо приех на драго сърце правилото за Златан. Но като журналист ми бе трудно да приема „на доверие” тая работа с датчаните. Поразрових се в шведската история. От учебниците става ясно, че положението между Швеция и Дания в едни далечни времена определено не е било пример за „добросъседски отношения”, така да се каже... И няма противоречиви исторически оценки по темата – открай време шведите учат едно и също. В някои моменти, в които са яли най-здрав пердах от комшиите си, са ги оттървавали французи, англичани... Но никой в Швеция не счита англичани и французи за „спасители” или „освободители”, такива определения няма и в учебниците.
„Франция и Англия просто са си гледали личния интерес и техните си заяждания с Русия и Прусия в нашия регион. Никоя държава не помага на друга, ако не си е правила някаква собсвена сметка”, сви лаконично рамене съседът Йохан. Така е учел историята той преди години, така са я учили баба му и дядо му, така я учат и внуците му..
После дойде ред и аз да им обяснявам важни моменти от българската история и националните ни празници. И се видях в чудо! Защото в България по-добре празник да не идва! Освен Баба Марта и 24 май, май нямаме други празници, на които
да не се караме,
да не се веят различни теории, да се разказват различни истории, а стари и нови историци постоянно да дописват и пренаписват нещо.
Наложи ми се да почна с 3 март - Ден на Освобождението на България. Когато обясняваш на чужденец такъв празник, трябва да му кажеш от какво се е осводобила България. Естествено, казах „от турско робство”. После се сетих, че настоящите историци воюват срещу този термин и системно се опитват да ме убедят, че робство не е имало, а само „османско присъствие”. Същото смята и една неизменно присъстваща в българския парламент партия, която счита тезата за „робството” за „расизъм” и „нетолерантност”. Дори вече се махат от учебниците и много произведения, възприемани като свидетелство за това робство. Така че стана малко сложно да обяснявам от какво точно се е освободила България.. Добре, че е онзи текст за Баташкото клане, написан от Джанюриъс Макгахан, които съм публикувала във фейсбук много пъти в оригинал на английски, та чужденците да добият сами представа имало ли е или не имало робство по българските земи по османско време. Някои от тях съвсем сериозно ме питаха българските историци чели ли са този текст...
После се наложи да обяснявам защо на Деня на Освобождението на България „от нещо си” се веят почти толкова руски знамена, колкото и български. Започнах с това, че от малки българите учат, че Русия е освободила България от турското „нещо”. Шведите, които, както стана ясно са били донякъде в такъв „филм” с англичаните и франзуците, ме попитаха какъв интерес е гонила Русия. Тук се наложи да обяснявам, че поколения българи учат в учебниците по история, че Русия съвсем безкористно, просто ей така, от едната добра славянска душа, е дошла да освобождава България. На това дори внукът-петокласник на съседа Йохан погледна скептично... Когато вече стигнахме до Берлинския договор, който разпокъсва България, но пък Русия получава османски територии в района на Кавказ, както и румънската до тогава Южна Бесарабия, шведите съвсем сериозно ме попитаха
какви историци пишат историята на България
Само от едното патриотично чувство се спрях да не кажа „малоумни”.
Наложи се да обяснявам и защо не всички българи празнуват 8 март и 1 май, а именно – защото от историците им е внушено, че това са само и единствено комунистически празници. Това наистина трудно можеш да го обясниш на европеец. Защото на 8 март в Швеция никой не говори за Клара Цеткин – тази там не са я чували толкова, колкото не са чували и за Корнелия Нинова... На този ден се говори за равенство между половете, дават се примери с живота на имените шведки, променили по един или друг начин историята. На 1 май пък никой не говори за Карл Маркс, а се говори за права на трудещите си, правят се дискусии за нови социални придобивки. Задължително кметът на Стокхолм участва в шествие, а Министърът на финансите прави приветствие към работниците.
„Ако сте подарили защитата на правата на жените и борбата за права на работниците на комунистите, тогава не се чудете защо комунизмът почва да изглежа привлекателен за младите българи”, каза ми преди време експертка от шведското министерство на труда, с която споделих тревогата си за вървящата рекомунизация в България.
Абсолютно невъзможно ми бе да обяснявам, че част от българите не празнува Свети Валентин, защото на този ден се чества и български светец на виното, който иначе си има и друг ден за честване. „Не можете ли едновременно да правите любов и да пиете?!”, попита ме изумен асистент в Стокхолмския университет. И допълни, че в онзи северен район на Швеция, от който е родом, любов се прави най-добре, след като хората порядъчно си пийнат..
Същата работа и с 9 май. От целия Европейски съюз, само и единствено в България се спори дали това е Ден на победата или Ден на Европа. За европейците е напълно нормално Русия да празнува на този ден Ден на победата. Дали са 20 милиона жертви руснаците, понесли са много, тяхна си работа какво празнуват - не са членове на Европейския съюз. Защо обаче и България, която е член на ЕС, се бута да празнува Ден на победата на 9 май е въпрос без отговор! Отново се видях в чудо да обяснявам, че България е била на страната на фашистка Германия през Втората световна война, но на 9-ти май част от българите искат да празнуват Ден на победата, въпреки че страната им е била сред победените!... И има куп мастити български историци, които смятат, че точно това трябва да празнува България на този ден.
Тъй като в провинцията все още могат да се видят прекалено много следи от онези 45 години „светло бъдеще” в България, трябваше да обяснявам и за плакатите с надпис 9 септември, защо тази дата е била национален празник и има хора, които още държат да си я празнуват. Тук пак стана сложно, като обясних, че това е дата, на която според историците Съветската армия е освободила България от хитлеро-фашизма. И пак се почнаха въпроси: нали България е била на страната на Германия и в Първата, и във Втората световна война? Нали германците не са били окупатори на България, а съюзници? Нали България е една от най-малко пострадалите икономически страни през Втората световна война и благодарение на Германия си връща територии, заграбени от Ньойнския договор? Нали България до такава степен е имала влияние пред немците, че не е пуснала и евреите си в лагери и Хитлер е трябвало да преглътне това? Тогава
от какво точно е „освободила” Съветската армия България
И така хубаво звучащият Ден на Независимостта на България също не се приема еднозначно от българите. (Да не говорим, че голяма част одори не са наясно какво точно се е случило тогава). С него България отхвърля васалната зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор. Но всичко се случва с благословията на княз Фердинанд. А пък него част от българите смятат за „предател” и точка – няма да празнуват „празника му”!
Не можеше да подминем и денят на столицата – Денята на Света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. И него не празнуваме единни – католически бил, езически. И статуята на Света София в столицата, която забелязва всеки турист у нас, също не била съвсем по канона на църквата, не трябвало да я има.
А като говорим за статуии, най-трудно ми беше да обясня защо срещу Народното събрание на България, до Българската академия на науките и до най-титулования бълграски университет стои статуя на руски цар, а не на български. И защо българите приемат това за нормално. Както и защо един от най-внушителните монументи в България е на несъществуващата Съветска армия, която, както стана ясно от фактите, няма начин да е осбодила България...
Така, след „разходка” по най-важните национални празници на България, моито чуждестранни приятели вече се убедиха, че България е страната с най-много празници в ЕС, но с най-малко истински празнуващи. Защото
и в делник, и в празник, българите са все воюващи
Не с някои друг, а помежду си. Воюващи с миналото и с настоящето си. А какво ни чака в бъдеще?
Последният път, докато чаках полета за София на летището в Стокхолм, около мен българи разглеждаха някакви разхвърляни рекламни брошури. Естествено, почти на всяка страница имаше ликът на Златан Ибрахимович. Коментарите и на жените, и на мъжете бяха: „Малии, тоя къв е грозен, баш кат наш циганин е, ама е голем. Кефи!”, „В главата е ужас, ама какво тяло... Взимам го, кака..” „Див като петел, ама много добър”.
Замислих се – дали пък да не обявим рождения ден на Златан Ибрахимович за национален празник на България?
А после може да почнем да обвиняваме и датчаните за всичко...