Вашингтон остава пасивен в така необходимата интервенция, която реално да подкопае режима на Путин
Януш Бугайски, TheHell
Кремъл очевидно се подготвя за трайна намеса в президентските избори през 2020 година в САЩ. В разследването на специалните адвокати от екипа на Робърт Мълър са предоставени убедителни доказателства, че руските разузнавателни служби са се намесили в президентските избори в САЩ през 2016 г. и са имали за цел да помогнат Доналд Тръмп да спечели. Сметките на Москва обаче сега може да са се променили по отношение на това кого да подкрепят на изборите през ноември 2020 година.
Докато президентът Владимир Путин е изправен пред все по-мащабни обществени протести в Русия, той ще се стреми да отклонява вниманието, катоподкопава американската демокрация и бламира политическите процеси
Белият дом греши, ако смята, че той отново ще работи в полза на Тръмп.
Управлението на Тръмп дълбоко разочарова Кремъл, тъй като Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) засили своите позиции в Европа. Целите на Москва - Украйна и Грузия - се оказаха вече по-добре въоръжени, а икономическите санкции срещу Москва са сериозно подсилени. Следователно Путин може да благоволи
да превърне в свой фаворит демократ, опозиционно настроен към Тръмп
Операциите за дезинформация и влияние на Москва ще имат две основни цели: да подпомагат и насърчават объркване и конфликти по време на предизборната кампания в САЩ, и да предотвратят избирането на бившия вицепрезидент Джо Байдън.
Байдън има дългогодишен опит в укрепването на НАТО, разбира степента на имперските амбиции на Русия и най-вероятно ще увеличи натиска на САЩ върху Москва, ако бъде избран.
Намесата на Кремъл в изборите през 2016 г. показа, че Америка е мека мишена за чуждестранна подривна дейност. Руските разузнавателни служби проучват американската политика в продължение на много години, като се стремят да осъществяват влияние или да получават разузнавателна информация за личности, политици и конкретни политики.
При режима на Путин обаче Кремъл стана по-амбициозен в намеренията си и по-способен в реализацията на своите операции.
Руските държавни служби са съсредоточили вниманието си върху поне пет опорни точки в американските избори: хакерство, измама, корупция, компромис и вмешателство (проникване).
Стратегията за хакерство се състои в прихващане, подмяна, подправяне и изпускане на лични съобщения, с цел да се дискредитират кандидатите за президент. Селектирани откраднати документи ще се предоставят на руски заместители, подобни на WikiLeaks, за общо разпространение в случаи, подходящи от политически гледна точка по време на предизборните кампании.
Стратегията за измами предвижда насаждане и разпространяване на фалшиви новини за политици и партии чрез традиционните медии и социалните платформи. Изфабрикуваните истории могат да бъдат положителни или отрицателни, но целта е да се разпространят слухове, които могат да ангажират ума на гласоподавателите, дори ако впоследствие те бъдат развенчани като фалшиви.
Дори разпространяването на неверни новини за тайни споразумения с Русия може да послужат за целите на Москва, като се неглижират определени политици и кампании, генерирайки политически спорове.
Корупционната стратегия включва примамване, манипулиране, подкупване или привличане на политически активисти, лобисти, журналисти и учени, които да тиражират конспиративните теории на Москва за заговор или да замазват нейните политики. Добре провереният от Кремъл европейски модел на финансова корупция най-вероятно ще се прилага особено мащабно в САЩ.
Стратегията на компромисите пък ще се фокусира върху събирането на скандална информация и нелицеприятни факти, които могат да бъдат използвани за шантаж и изнудване на политически лидери и оказване на въздействие върху американската политика. Ще бъде провал за руските служби, ако не могат да изпълнят задължението си да съберат "компромати" - т.е. компрометиращи материали - за всички значими американски политици и бизнесмени.
Кремъл може да запази този тип материали като резерв, който да бъде използван в случай, че трябва да бъдат предизвикани скандали, свързани с настоящия президент и подкопаване на водената от Белия дом политика.
Петият метод е стратегия на вмешателството (проникването). Подбраните от Кремъл хакери ще се стремят да получат достъп до избирателните списъци и системи за гласуване, и евентуално ще се опитат да променят информацията за гласоподавателите и да повлияят на изборите на местно и държавно равнище.
Въпреки че не е ясно какъв точно ефект може да има всичко това върху преброяването на гласовете, получената информация може да бъде използвана при следващите избори, за да се насочи към определени избиратели.
При прилагането и на петте метода за влияние върху резултата от изборите Москва разчитат на благоприятните политически условия в съвременна Америка. Поляризацията между двете основни партии е толкова дълбока, че чуждестранните играчи разполагат с достатъчно пространство, за да се внедрят сред тях и да предоставят на кандидата полезна помощ срещу някой местен противник.
Сектанските раздори се отразяват и в дълбоко разделения електорат, който е податлив на теории на конспирацията и негативна пропаганда срещу партията противник.
Разделената политическа среда също така насърчава проявите на безотговорност и наивност при вземането на решения относно стратегическите цели на Москва.
Утопичната идея, че Русия може да бъде стратегически партньор,
действаше успокояващо, приспивайки голяма част от политическия естаблишмънт, докато не се разгърна напъло намесата на Москва в изборите през 2016 година.
През последното десетилетие Америка се превърна в уязвимо общество с фалшиво чувство за сигурност. Въпреки че ФБР и други структури на правителството могат да се защитят срещу големи кибератаки, по-трудна се оказа защитата от пропагандата, дезинформацията и политическото вмешателство. Вашингтон остава в голяма степен пасивен в така необходимата интервенция, която реално да подкопае режима на Путин.
Предпочитаният от Путин кандидат на изборите през ноември 2020 г. вероятно ще бъде прогресивен демократ или демократ популист. Кремъл ще го прецени по няколко критерия:
- да има слабо влияние в НАТО и международната военна среда;
- да е изразявал по-рано симпатии към леви диктатури;
- който е по-склонен да осъществи нова „грандиозна сделка“ с Москва, която ще й позволи да разшири своята „сфера на влияние“.
Такъв кандидат би бил в състояние да изпълнява функцията, която Тръмп се оказа негоден да реализира.
Превод: Faktor.bg