Моята битка с „теча“ в НАП! А ако я подемат 3000?

Урок за тези, които биха се изкушили, по финансови, политически причини или пък его да се гаврят със закона и обществото

Станислав Станев

Станислав Станев

Адвокат Станислав Станев

Личните ни данни, намиращи се в масивите на НАП „изтекоха“.  Вече няколко дни живеем със скандала и почти „му свикнахме“, но … „данъчните“ пуснаха приложение, в което можем 

да проверим дали сме „докоснати“

Макар да нямах съмнение, официалното потвърждение ме ядоса.

Ядосах се не толкова, че някой някъде има личните ми данни или че знае колко данъци съм платил.  Вбесих се, че някой се мисли за особено важен и може да „размята“ профила ми (и на други хора), за да докаже собственото си могъщество.

Има много дебати кой как и колко е виновен. Особено актуално е да се говори, че виновна е НАП – теза, която е меко казано несъстоятелна, но е и белег за социална незрялост и медийна (манипулационна) податливост.

Какво имам предвид? Ако ви кача да ви возя в колата си и някой хвърли камък  и ви счупи носа, кой ще е виновен? Аз или този, който е хвърлил камъка? Е, ако съм ви возил в кола, която няма стъкла, може и да имам някаква вина, че не съм осигурил нужната защита, но все пак моята вина е пренебрежимо малка, в сравнение с този, дето е метнал камъка. Същото е и в случая. Колкото и да е виновна НАП, този, дето се е погаврил с личните ни данни е значително по-виновен.
Виновният трябва да понесе своята отговорност. Правоохранителните органи реагираха „като ужилени“ и вече има обвиняеми. Кой е виновен и какво наказание ще получи, ще каже съдът.  

Ситуацията обаче има и един друг аспект:

„Хакерството“ е престъпление:

Наказателен кодекс, чл. 319б. Който неправомерно добави, копира, използва, промени, пренесе, изтрие, повреди, влоши, скрие, унищожи компютърни данни в информационна система или спре достъпа до такива данни, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.
Ако някой е пострадал от престъпление, той има право да си потърси обезщетение от съда,  като законът предоставя облекчена възможност, ако има присъда:
Граждански процесуален кодекс, Чл. 300 Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Аз лично съм пострадал от това престъпление. Част от вредите, които съм претърпял са негативните емоции, че някакъв тарикат, е решил, доказвайки колко е велик, да се погаври със закона и с моите собствени лични данни.

След като присъдата за деянието влезе в сила,

възнамерявам да заведа дело срещу осъдения,

с което да претендирам обезщетение в размер на (примерно) един лев. Освен този лев, престъпникът ще се принуди да плати и адвокатският хонорар, който няма как да е под 300 лева. Ако 1 000 човека го осъдят (престъпника) за един лев, разноските, които ще му се натрупат, ще са 300 000 лева. А ако се окаже, че 3 400 човека го съдят за по един лев, разноските ще подминат 1 000 000 лева. Колкото повече хора  го осъдят, толкова по-жесток ще бъде финансовият шамар за този, който е решил, че законът няма стойност за него.

По този начин обществото ще има възможност отделно от наказателното преследване да нанесе потресаващ финансов удар, който ще бъде значително по-болезнен от затвора. Допускам, че това ще го срине като социална единица и ще подейства превантивно по отношение на всички, които биха се изкушили, по финансови, политически причини или пък его да се гаврят със закона и обществото.