В света има 300 милиона вярващи, включително 100 милиона в Русия. Православието, което е доста слабо познато в западните общества, днес е в центъра на геополитическите конфликти. Примери за това са анексирането на Крим и войната в Донбас, които Руската православна църква, в лицето на патриарх Кирил толерират. В резултат на това се създаде и разцеплението между РПЦ и Украинската църква. Каква роля играе Кирилската патриаршия в антизападната стратегия на Владимир Путин? Какво свързва тези двама души, които поддържат консервативни идеи? Колко голямо е влиянието на Православието в руското общество?
Руската православна църква е била обект на преследване по време на комунизма, но през последните години тя се въздигна от пепелта. Но почти 30 години след разпадането на СССР руското общество все още не може да намери себе си. То се стреми да намери самоличност и да се избави от „болката“, казва историкът Антоан Аржаковски (Антоан Аржаковски), специалист по проблемите на православната църква и Русия. Патриархът Кирил, който оглавява Руската православна църква от 2009 г., се стреми
да установи свой собствен социален модел и да възстанови Святата Русия
в противовес на западния модел, който често е обект на критика от страна на властта в Русия. Той поддържа тесни връзки с Владимир Путин и дължи своята „бърза и блестяща кариера на КГБ“, казва Сесили Вайсие, преподавател и експерт по Русия и СССР. За самоличността на Кирил съществуват спорове, включително и в православния свят. И така, кой е този човек, който очевидно има такова влияние върху вътрешните и външните отношения на Русия? Дали той е инструмент на властта, точно както беше в сталинското време, когато бе постигнато помирение с Православната църква? Този подход може би изглежда необходим, но дали е легитимен, след като едва 6% от населението на страната се определят като истински вярващи, според данните на изследователския център Пию (Pew Research Center)?
"Взаимноизгодната игра" на Кирил и Путин
Кирил (Гундяев) безспорно е политик, доколкото е избран за духовен водач, казва Антоан Аржаковски. Според документалния филм „Господи, спаси Русия” на Алис Коен, той многократно се появява заедно с влиятелни политици като Барак Обама и Махмуд Абас, а също така не избягва общуването и с Владимир Путин, с когото се среща веднъж месечно. Историкът определя като още по-тревожен фактът, че „той напълно се съгласява с Кремъл и никога не е осъждал репресиите и войната” след назначаването му на поста. Галина Акерман напомня, че „преди да стане патриарх, Кирил отговаря за международните отношения в Московската патриаршия, което предполага тесни връзки с властта и руските специални служби”. Според нея "назначаването му" би било невъзможно без съгласието на висшите власти, включително и лично на Владимир Путин. "
Как е възможно в една светска държава, както е записано в конституцията, един религиозен лидер и толкова високопоставен служител да бъде толкова близко до властта? Както отбелязва Сесил Весие, руската светска държава не прилича на Франция, особено ако си припомним как бяха въведени уроците по православие в училищата. В крайна сметка, "не е ясно дали Кирил се опитва да използва Путин, или Путин да използва патриарха". Във всеки случай "светската държава съществува само на хартия, а обществено-политическите инициативи съществуват и от двете страни". Главният редактор на orthodoxie.com и бивш православен свещеник Christophe Levalois споделя една малко по-различна позиция: „Църквата се примирява с властта. Но политическата власт не се определя от нея. Освен това от самото начало на християнството в едно писмо на апостол Павел се казва: „Всяка душа да бъде покорна на висшата власт”.
Такова трябва да бъде поведението на всеки един вярващ. Галина Екерман смята още, че „Църквата предполага власт на нравствен авторитет и божествено благословение” и освен това търси взаимна изгода със светската власт. Пример за това са съдебните процеси срещу „Пуси Раят” и блогарът, който си позволява да играе в храм „покемон”, които бяха инициирани от Църквата по обвинения в богохулство
Отговорността за хемолитичните конфликти е на Путин
Антоан Аржаковски, който е живял 10 години в Русия, много внимателно е проследил пътя на развитието на Кирил. Той е възмутен от факта, че
църквата не е “поискала прошка” от вярващите за престъпленията на комунизма,
в които тя е съучастник на властите и не е “осъдила зверствата от миналото”. Но което е още по лошо - църквата днес не е осъдила анексирането на Крим от Русия и в известен смисъл дори го подкрепя. Галина Акерман, от своя страна, подчертава, че отговорността за конфликта е "главно на Путин" и припомня, че "църквата и нейният глава благословят танкове и оръжията, които изпращат в Сирия и Чечения".
Всичко това повдига въпроса за дипломатическата позиция на Руската православна църква, особено след като през 2016 г. отвори врати православната църква на Quai Branly, на един хвърлей място от Айфеловата кула. А действителната задача на спонсорирания от Кремъл православен център е обект на обсъждане.
"Времето за църквата тече различно за разлика от политическа власт."
Бившият свещеник Кристоф Левалуа разглежда ситуацията в по-голяма дълбочина: "Френцузите съвсем не са се запознали с руската култура след изграждането на този център". Огромната миграционна вълна след 1917 г. оправдава напълно, според него, присъствието на такъв храма. Според него „времето за църквата тече по различен начин, отколкото за политическа власт. Политическата власт е съсредоточена в краткосрочен и средносрочен план, докато църквата гледа към по-далечното бъдеще. Десет години по-късно Владимир Путин вече няма да бъде на власт, но Православната църква ще остане и ще продължи да действа. "
Изводите на Сесил навеждат на размишления. Тя изразява съжаление, че толкова влиятелен човек като Кирил, който „можеше да е носител на посланията за братство и любов” като църковен лидер, сега по-скоро играе ролята на геополитик, чиято власт е равна на светската власт. При все, че може да използва влиянието си за съвсем други цели, и по-специално да подпомага една трета от населението, което днес живее под прага на бедността.
Превод: Faktor.bg