Стратфор: Русия се е прицелила и в балканските държави

Ключови тенденции за 2019 година в Евразия

Евразия e най-големият регион в света. Той съединява Изтока и Запада и е сухопътен мост, граничещ с Европа, Азиатско-Тихоокеанския регион, Близкия Изток и Южна Азия. Сърцето на Евразия е Русия, която през цялата си история с променлив успех се опитва да наложи влиянието си до най-далечните граници на Евразия. Целта на тази стратегия е да изолира страната от външни сили, но тя поражда конфликти в цялата периферия, поради което Евразия се намира постоянно в състояние на нестабилност.

 Нарастване на военната мощ и активизация на надпреварата във въоръжаването

Решението на САЩ да излязат от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действия през 2019 година ще доведе до по нататъшно нарастване на военната мощ в САЩ и Русия и особено в периферията на Европа. Полша, Румъния и прибалтийските държави ще се стремят да разположат на своя територия допълнителни американски сили и отбранителни средства. Но ще мине най-малко година преди САЩ да разположат в този регион ракети със среден обсег. Русия от своя страна ще продължи да засилва военното си присъствие в Калинградска област, Крим и Черно море и в западната част на страната. 

През 2019 година Русия няма само да се ограничи с нагнетяване на военна истерия, но и реално ще засилва военното си присъствие в периферията на бившия Съветски съюз.

Москва ще положи усилия да засили военното си присъствие и развитие на военна инфраструктура в Белорусия. Още един фронт в продължаващия руско-украински конфликт ще се формира в Азовско море. Двете страни ще увеличават там военно-морските сили, а САЩ ще оказват военна помощ на Украйна. 

Засилване на хибридната война 

Русия активно ще води хибридна война против западните страни и прозападноориентираните държави, ще се намесва във вътрешните им работи. Изборите за Европарламент през май ще дадат възможност на Русия да подкрепи крайнодесните антисистемни партии и сили, особено в Унгария, Италия и Франция. Русия се е прицелила и в балканските държави, особено в Сърбия, Македония и Черна гора. Чрез политическа намеса, дезинформация и икономически предложения, Москва ще се опита да  попречи на процесите на евроинтеграция. Най-голям резултат във своята хибридна война Москва ще постигне в Молдова, където през февруари ще се проведат парламентарни избори, които със сигурност ще донесат успех на промосковската Социалистическа партия. В резултат Молдова ще задълбочи връзките с Русия, като едновременно с това ще замрази (или дори изобщо ще прекрати) усилията за евроинтеграция.

Като противодействие на руската хибридна тактика, Западът ще засилва санкционния натиск, като едновременно с това ще активизира и координира действията си в областта на киберсигурността и контрапропагандата.

Може да се очаква, че Съединените щати ще въвеждат санкции срещу нови руски представители на властта и организации, като едновременно с това ще затваря каналите за търговия и дори може да се стигне до понижаване на нивото на дипломатическите отношения. Американският Конгрес може да притисне Белия дом за предприемането на по-радикални мерки срещу руския държавен дълг или да забрани доларовите операции с най-големите държавни банки на Русия.  

В Евросъюза санкциите ще предизвикват значително по-нееднозначна реакция, но те няма да отпаднат. Русия ще се старае да се защити от санкциите, увеличавайки валутните си запаси, ще диверсифицира търговските си връзки, за да намали зависимостта си от доларовите операции. Това ще и позволи да избегне мащабна икономическа криза през 2019 година. 

Предизвикателство към "американския" световен ред

Русия ще се стреми да разшири своите връзки и да активизира участието си в световните дела, ще се старае да намали хегемонията на Запада и ще предизвиква световния ред. Във фокуса на тези усилия ще бъде Китай, чиито интереси в съперничеството му с Вашингтон съвпадат с интересите на Русия в тази сфера. През 2019 година Русия и Китай ще засилват икономическите и енергийните връзки, а Путин ще увеличи инвестициите си в строителството на заводи, тръбопроводи, пътища, г.п. линии и други обекти в инфраструктурата на Русия, особено в Далечния Изток. Двете страни ще развиват военни връзки, ще разширят мащабите на двустранните военни учения.

Москва и Пекин ще продължат да търгуват с оръжие, независимо от санкционния натиск от страна на САЩ и взаимното им съперничество на оръжейните пазари.

Русея ще продължи да оказва политическа и икономическа помощ на Северна Корея и ще се противопоставя на санкциите срещу Пхенян, като ще действа без да се съобразява с тях. В Близкия Изток, както и преди, Русия ще продължи да оказва военна помощ на сирийския президент Башар Асад и ще укрепва връзките си с Иран, защото вижда в него лост за оказване на натиск над САЩ.

Вътрешни проблеми на Русия 

Непопулярните икономически реформи от типа на повишение на пенсионната възраст и някои данъци ще водят до протести в страната, които се подтикват от опозиционери като Алексей Навални. В отговор на протестите Кремъл ще започне да затяга гайките, ще провежда политически размествания и избирателно ще прави отстъпки на исканията на обществото. Господстващите позиции на управляващата партия "Единна Русия" ще отслабват, а партиите от системната (или добронамерената по отношение на Кремъл) опозиция, такива като комунистическата, либерално-демократическата на Жириновски и "Справедлива Русия" ще спорят за губернаторските кресла и места в парламента през септември.

През 2019 година вътрешните вълнения в Русия ще продължат, но политическите партии, които се борят с властта на президента Владимир Путин, трудно ще успеят да го застрашат.

Опозиционните партии ще разширят сътрудничеството помежду си в опит да създадат по-мощен фронт за противодействие на "Единна Русия". Президентът Владимир Путин, макар и предпазливо, но ще разреши такива действия, с цел да избегне засилването на несистемните опозиционни сили. 

Що се отнася до сферата на сигурността, Русия ще проведе размествания в ръководството на военното разузнаване ГРУ след серия скандални операции в чужбина, преразпределяйки част от неговите задължения и средства между другите органи на държавната сигурност, включително на Федералната служба за сигурност и Службата за външно разузнаване.