Световното в Русия - развлечение за крепостни селяни

Старият римски афоризъм "хляб и зрелища", както и преди, е актуален и сега

Феновете се забавляват

Феновете се забавляват

Максим Артемиев, Forbes

Астрономическите разходи за провеждането на Световния шампионат по футбол навремето толкова разгневиха бразилците, че те поискаха импийчмънт на президента. В Русия такъв сценарий едва ли е възможен. Напротив, Владимир Путин може да извлече дивиденти от ултраскъпия щампионат.

Бразилия и Русия си приличат по много неща. Две големи страни, претендиращи за лидерство в своя регион, членуват в БРИКС. И двете страни се стремят да домакинстват най-големите спортни съития  — Олимпиадата и световното по футбол. 

Бразилия, с прекъсване от две години, проведе световния шампионат по футбол, а след това Олимпиада. Русия за четири години първо прие Олимпиадата, а сега е домакин на световното по футбол. И тук приликите приключват.

Защо са важни Олимпиадата и Световното по футбол? 

Олимпийските игри и Световното по футбол са главните събития на планетата. Нищо друго не може да съперничи с тях по зрителско внимание и размер на аудиторията. 

ФИФА и МОК са съпоставими с неголеми държави по размера на средставта, които ппеминават през тях. Бюджетът на ФИФА надхвърля 5,6 млрд. долара. Президентите на тези организации са съпоставими по важност с държавни глави: приемат ги на най-високо ниво.

От тази гледна точка полученото от Русия право да организира и проведе Олимпийски игри, а впоследствие и Световното по футбол може да бъде оценявано като несъмнен успех на властта: за да постигне това, страната трябва да отговаря на много 

критерии за "цивилизованост"

 Впрочем, за разлика от Сочи-2014 този път пропагандата е значително по-скромна.

Всички спортни мероприятия от подобен род имат пред вид на първо място политическия, а не икономическия ефект. 

Как работи спортният бизнес? 

През 70-те години на миналия век Леонид Брежнев, след като се запознал със сметките за провеждането на московската Олимпиада, сериозно се замислил дари да не се откажат от провеждането и. Плащането на глобата за отказа би била значително по-евтино за съветската икономика, и без това претоварена с военни разходи и строителството на Байкало-амурската магистрала.

Между другото от времето на финансово "самодостатъчната" Олимпиада в Лос Анжелис през 1984 година на мода дойде тезата за "изплащането". Нещо, което никой не успя да постигне.

В последно време световните шампионати по футбол се превръщат в голямата си част в развлечение за страни от Третия свят. Да си спомним местата на последните турнири: ЮАР, Бразилия, Русия, Катар. Ако се ориентираме в политическата география, ще видим, че в домакинстването на шампионатите са заинтересовани правителства, които искат нещо да докажат или да демонстрират на света.

В западните страни големи турнири се провеждат все по-рядко заради мощната критика, обвиненията в корупция и нецелеви разходи, обсъждане на щетите, които спортата инфраструктура нанася на екологията, дискусии за социалната несптраведливост и нарушаването на културното наследство.

Разбира се, всички шампионати на ФИФА се организират под лозунга за благоприятните икономически последици. Но при по-внимателно вглеждане се оказва, че това съвсем не е вярно. Например, в Бразилия в годината на провеждане на световното по футбол-2014 ръстът на БВП е едва 0,5%, през 2015-на е минус 3,8%, а през 2016-та, годиата на Олимпиадата, спадът е с още 3,6%.

В ЮАР, който беше домакин на световното през 2010-та, през 2009 година, когато бяха най-интензивните строителни работи и се влагаха максимални инвестиции, за пръв път от няколко години БВП не нарастна, а намаля с 1,5%.

Как шампионатите разоряват организаторите?

Няма никаква значима корелация между провеждането на голямо съръвенование и ръстът на икономиката, особено в дългосрочна перспектива. Туристите-запалянковци плашат другите туристи, които се плашат от буйните фенове, стълпотворенията и суетнята. Понататък потокът туристи също не расте.

Работните места, за които обичат да говорят преставителите на ФИФА и страните-организатори, възникват основно в строителния сектор и са краткосрочни. Продажбата на напитки и сандвичи в местата на игрите като цяло води до загуби на собствениците на малките сергии и уличните търговци. 

Разходите за сигурност лягат като тежко бреме върху бюджета, който и без това страда, тъй като никога не успява да остане в предварителните сметки. В Лондон 2012 сметката беше надвишена два пъти, в Барселона -1992 – четири пъти. А превишаването означава ли увеличаване на дефицита в държавния бюджет, или поскъпване на услугите (например, цените на билетите или на хотелите).

Главният печеливш винаги е ФИФА, която на световното в ЮАР "заработи" 2,4 млрд. долара, в Бразилия - 4 млрд. С други думи, всички рискове са за приемащата страна, а ФИФА обира каймака. 

Еднократните стадиони

Рзбира се, след футболните шампионати остава инфраструктура —  минимум, спортна и транспортна. Това е немалко постижение, но след края на турнирите неизбежно изниква въпросът за пълноценното и използване. 

Например, в ЮАР е много популярно ръгбито и всички сатдиони там бяха построени, така че лесно да могат да бъдет препрофилирани за различните игри. На един и същи стадион се играе последователно ту футбол, ту ръгби. 

В Русия това е невъзможно, особено като се вземат предвид и климатичните условия. В Южна Африка или Бразилия се играе целогодишно, в Русия това не може да се случи. Главна и често единствена цел на руските стадиони остава самото световно, заради, което бяха построени или реконструирани. 

Шампионатът като повод за оставки

С политическите дивиденти също не е много сигурно-Олимпиадата в Пекин през 2008 година беше по-скоро позитично събитие, но не промени кардинално имиджа на Китай. Докато световното по футбол и Олимпиадата в Бразилия не донесоха никаква изгода на организаторите.  

Напротив, президентът Дилма Русеф беше отстранена от длъжност, а предшественикът и Лула да Силва влезе в затвора. Важна роля изигра силното недоволство на обикновените бразилци от огромните разходи за спортните съревнования — народът искаше отговор защо правителството на  Русеф и да Силва влага пари в строителството на стадиони, а не в развитието на собствената си страна.  

Русия има примера на летните Олимпийски игри пез 1980 година в Москва. Тези игри трябваше да демонстрират постиженията на СССР и да разведрят международната обстановка. Вместо това западните страни и Китай бойкотираха игрите заради нахлуването на съветские войски в Афганистан.

Сочинската олимпиада също никак не подобри имиджа на Русия. По-сокоро можем да говорим за поредното влошаване на репутацията — например, заради четирикратното превишаване на първоначалния бюджет, който в крайна сметка достигна 51 млрд. долара. Тази сума превишава дори разходите на китайците за летните Игри-2008, които струваха 40 млрд.

Нов удар по репутацията нанесе и допинговият скандал, силно свързан с руските победители и призьори от Олимпиадата.

Ситуацията беше крайно влошена от украинската криза, активната фаза, на която започна точно в последните дни на Олимпиадата. В този момент събитията в Крим и Донбас напълно затъмниха случващото се в Сочи: вместо радост от спортни победи Русия превключи вниманието на всички върху агресивната си външна политика. Това, което последва, окончателно развали имиджа на Русия и никаква Олимпиада вече не би могла да помогне.

Хляб и зрелища

Сегашният шампионат по футбол може да се превърне в съвсем дурга история, защото е предназначен за вътрешно ползване. Кремъл вече не се опитва да промени мнението зад граница — властите вече осъзнаха, че това е безсмислено. Затова пък на собствените граждани освен футболния празник ще им бъде изнесено и представлението "всички знамена идват на гости при нас".

Няма причина да очакваме някакви масови протести по образеца на Бразилия. Тя е страна с традиционно слаба централна власт и население, което е свикнало на независимо поведение. В Русия всичко е наопаки. Вместо да разруши авторитета на президента Владимир Путин, рускиото световно първенство по футбол, по-вероятно ще влезе в касичката на действащата власт.

Точно сега цените на бензина и вдигането на пенсионната възраст тревожат много повече руснаците отколкото това колко струва строителството на стадионите. Съдейки по всичко, представянето на националния отбор на Русия за руските граждани явно е много по-интересно от финансовите аспекти на подготовката и провеждането на Световното първенство. 

И накрая ще припомня думите на един блогър, който сравни сочинската Олимпиада с празник, който помешчикът-господар е устроил в селото на крепостите селяни: независимо дали има или няма Олимпиада, средствата похарчени за строителство на стадиони и инфраструктура, така или иначе няма да стигнат до хората. В този смисъл населението нищо не печели и нищо не губи.  

А футболното първенство си остава това, което винаги е било - развлечение за плебеите и начин да бъде удовлетворено тщеславието на патрициите. 

Превод: Faktor.bg