Георги Комитски
„Искате ли вместо те да ни свалят, ние да ги изпъдим?", пита шеговито министрите си премиерът Любен Беров. Знаковият цитат е от правителствено заседание в края на лятото на 1994 година. Само няколко дни по-късно, кабинетът „Беров” подава официално оставка и се отказва от управление на страната.
Така 2 септември 1994 г. остава знакова дата за кошмарния български преход. От властта си отива едно от най-спорните и слаби правителства в най-новата ни история. Само за две години мандат то се превърна в нарицателно за срастване на държавата с мафията, за корупция, разбойническа приватизация, липса на правила, открито обслужване на корпоративни интереси, нечисти политически сделки, чалгализиране на страната.
Реално този кабинет е първият експеримент на тройна коалиция и рожба на задкулисно генно-политическо инженерство, реализирано от играчи, със стари зависимости. Но тогава в зората на демокрацията народът живееше с надежди, а
идеализмът преливаше и заслепяваше разума
Договореностите за власт са между Андрей Луканов и Ахмед Доган, които успяват да сътворят негласен съюз между двете привидно враждуващи партии – БСП и ДПС. Третият коварен играч в коалицията е тогавашният президент Желю Желев, който след „Боянските ливади” от август 1992 г. и последвалото сваляне на правителството на Филип Димитров, търси амбициозни варианти за стабилизиране на властта си и за прекрояване на синьото пространство с отлюспване на партийки от перестройчици, зависими от него. Чрез здравите си връзки със Сокола, Желев успява да пробута за премиер икономическия си съветник Любен Беров.
Професорът по икономическа история е академичен тип, спокоен, дипломатичен, коректен, а хората, които го познават и до днес не могат да си обяснят как е влезнал в капана на хищниците Луканов, Доган и Желев.
Съпругата на покойния министър-председател Стоянка Берова днес признава, че изобщо не била щастлива от идеята да види съпруга си премиер:
„Една седмица не му проговорих. Има свидетели как го посрещнах в стария ни апартамент на „Цариградско шосе”, когато късно вечерта се появи на вратата с ген. Владимиров и двама бодигарда. Още с отварянето му казах, без да се притеснявам, че не сме сами: „Аз ще се разведа с теб!” Той само се усмихна и ми отговори: „Нали знаеш, че това е невъзможно!..” Бях истински гневна, защото сутринта излезе от дома с думите:”Как ще приема, да не съм луд?!”, а вечерта се прибра като премиер. Първо щях да припадна, след това буквално побеснях. Нямах никаква връзка с него, за да разбера защо си е променил решението”, търси отговор и днес вдовицата. Тя има железни аргументи против премиерския експеримент на Любен. Смята, че времената са смутни, а хората в голяма степен са некачествени. Но най-важното: ”Не харесвах хора като Желю Желев, например, които си менят мнението с всеки, с когото седнат и винаги са готови да те предадат. Селящината беше чужда на Любен”.
Професорът обаче подценява инстинкта на своята половинка и се хвърля в опасната игра, а правителството му се превръща в уникално.
Колкото и невероятно да звучи, кабинетът е гласуван на 30 декември 1992 г. Той е с мандата на ДПС, избран е от БСП, а ще изпълнява, както Желев тръби, програмата на СДС, която Филип Димитров не успял да реализира. Истината обаче е, че в политическата ”ролетка” за борба за власт в пълна симбиоза са интересите на двете партии и особено на техните ръководители – Андрей Луканов и Ахмед Доган и толериращият ги апарат на уж несъществуващата вече Държавна сигурност. Премиерът Беров се приема като марионетка, която под натиска на „Дондуков” 2 трябва да изпълнява стратегията на кукловодите -
задкулисно разграбване на държавата
Моментът, в който тази тройна коалиция поема властта е изключително важен и сложен. България е на кръстопът – дали да тръгне по нормалния път на демократично развитие, или да продължи да върви към упадъка, хаоса, беззаконието и компромисите.
Но в парламента е формирано т.н. динамично мнозинство от БСП и ДПС, и хора на Желев. СДС е в опозиция. Това мнозинство наричат още, тематична коалиция, но най-точното му наименование, според политолози е “група за икономически интереси”.
Целта на кукловодите е да се възползват максимално от големия шанс – приватизацията на националното богатство на България. Но не по законния и достъпен за всеки гражданин начин, а със задкулисни техники – ”под масата”. Цялото национално богатство, създавано 45 години, е все още в държавни ръце, тоест, в ръцете на правителството и сега е моментът някой да го разкеши в полза на определени фамилии без правила.
Доган е опиянен след триумфалния си успех над СДС, завърнал се е отново в лоното на ДС, обладан е от силно желание за власт, за доказване и бързо дава да се разбере, че той дърпа конците на страната чрез тримата си вицепремиери от ДПС. Желев пък, открито показва намерението си да се намесва във властта и да бъде желязната ръка, която сочи посоката. Още тогава се прокрадват открито намеренията за по-широки правомощия на „Дондуков” 2. Но реално оценката за авторитета на това управление е закодирано в една крилата изцепка на вицепремиера Нейчо Неев. Той публично признава: ”Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”.
И държавата наистина е абдикирала от основните си функции. Много е удобно разбирането, че при зараждащата се пазарна икономика в България, трудно се различава ”характера” на търговските операции – законните от незаконните, сивите от легалните. Това устройва всички в играта и създава идеални условия за всевъзможни корупционни сделки. Така Беровото управление, или по-скоро това на Доган е
златното време за натрупване на капитали чрез грабеж
Под давлението на Андрей Луканов БНБ издава на килограм десетки лицензи за създаване на частни банки и финансови къщи с държавни пари. БНБ и ДСК отпускат кредити за милиони левове с фалшиви гаранции, но предимно на партийни активисти на БКП и ДС. Съвсем скоро, тези измислени трезори ще започнат да ”фалират”, ограбвайки стотици милиони лева, от спестяванията на обикновените българи. Курсът на долара лети нагоре с всеки изминат ден и от 28 лв. при Филип Димитров прави почти двоен скок, достигайки до 64 лв. за долар при Беров. Така единици стават двойно богати, а 95% от нацията обеднява наполовина.
Периодът 1992 – 1994 г. е и царството за кредитните милионери и прането на пари. В икономиката обаче не се създава нищо продуктивно. Активно в този процес участва Доган и подбрани от него и Луканов хора от БСП и ДПС. В банковия обир се включват мощно и босове от престъпният бизнес като стават акционери на трезори със съмнителна репутация.
Икономическата криза, абдикирането на държавата, развратената политическа класа, създаването на чувството за безнаказаност и липса на контрол, остарялото законодателство и нарушената връзка между правозащитните органи създават хранителна среда и летящ старт за организираната престъпност. Тя се превръща в паралелна власт на правителството на Любен Беров, а силовите групировка, които действат открито и налагат правилата на играта чрез бухалки и насилие. Организираните престъпни кланове създават своя ”икономика в сянка”, която в голяма степен измества държавата в производството, търговията и услугите. Групировките бързо се множат и обединяват.
На сцената легално излизат СИК и ВИС,
а мутиралите им метастази и днес продължават да душат обществото. Престъпният свят се налага със смазваща бързина. Но над уличните босове има и структури с бели якички, сраснали се с голямата икономика, банките, политиката и дори правителството. Такъв крещящ пример е ”Мултигруп” на покойния състезател по борба Илия Павлов. С подкрепата на Луканов и Доган малката фирма на Павлов ” Мултиарт”, за произведения на изкуството, в която участват само екс ченгета, се превръща в мастодонта ”Мултигруп”, който стига такива върхове, че става държава в държавата.
Тези зависимости обаче не остават скрити за свободния свят. В доклад на Държавният департамент на САЩ се посочва: ”Илия Павлов е шеф на най-голямата престъпна организация в България”. Тези констатации обаче не пречат на топлите отношения на Доган с мистър Мулти, и така мафиотът става най-богатият българин, а чрез влиянието си в ДПС и БСП манипулира цялата политическа система.
Безхаберието на правителството към организираната престъпност се отразява крайно негативно в работата на съдебната система и преди всичко на МВР. В страната всеки ден се водят престрелки, преразпределят се територии, а ченгетата се включват здраво в живота на родния ъндърграунд. Съдебната система се мафиотизира и така се заражда усещането за безнаказаност и отказ от правосъдие, което господства и до днес. Дела се отлагат и да се точат с години, а престъпниците се измъкват сухи. От съдбата на жертвите никой не се интересува..
Не закъсняват и
първите скандали между министрите
Естествено те са заради свери на власт и главно провокирани от започналата приватизация.
„Скарахме се заради забавянето на раздържавяването”, твърди Валентин Карабашев, тогава вицепремиер, а днес крупен приватизатор. Той твърди, че мандатодателите и динамичното мнозинство, което подкрепяло кабинета да не падне изненадващо, отказали подкрепа на идеята за бърз приватизационен процес. Обяснението на Карабашев - „подкрепяха някои хора, които имаха интерес фирмите да останат държавни". На овакантеното от Карабашев място е изниква друг герой - Кирил Цочев. През 1995 година за кратко той става и зам.-премиер в червеното правителство на Жан Виденов. Оставка подава и зам.-министърът на отбраната Бойко Ноев след скандал с началника на Генералния щаб Любен Петров. Причина е разминаване в концепциите за реформиране на армията. Заради несъгласие с водената от правителството здравна политика преждевременно си тръгва и зам.-министърът на здравеопазването Илко Семерджиев, по-късно министър в кабинета на Иван Костов. Изненадващо си заминава и главният секретар на МС Стоян Денчев, десар, активен мултак, по-късно депутат от ДПС, а днес професор, ректор, учен...!
Разпадът в държавата не подминава и членовете на самото правителство. Те се забъркват в поредица от далавери и корупционни схеми, а 10 г. по-късно министри от това управление продължават да бъдат клиенти на Темида.
Военният министър Валентин Александров, решава да освободи 3000 пенсионери. Младите офицери аплодират тези намерения, но червеният генерал Любен Петров – началник на Генералния щаб, предупреждава с ”военен преврат”.
Нейчо Неев е един от отличниците, който първи използва властта си за икономическа изгода и далавери. През ноември 1993 година, той е арестуван по едно от делата за контрабанда на петрол по време на югоембаргото. Според обвинителния акт, е съдействал за 16 контрабандни случая през Калотина. Товарът е предназначен за фиктивните фирми ”Осулус” и ”Сирик”, които са продавали горива на фирмите на Боян Петракиев-Барона, на ”Литекс комерс” на Гриша Ганчев и на фирмата на Димитър Савов ”Елпида”. И тримата бизнесмени много бързо се оказват невероятно забогатели.
Друг вицепремиер – Валентин Карабашев, обиден от продажбите без негово участие на 3 от големите хотели в София – ”Ню Отани”, ”София” и ”Парк хотел Москва”, напуска Беров.. Министърът на земеделието Георги Танев се забърква в голяма и съмнителна сделка за внос на американска царевица, на цени 30% по-високи от тези на борсата. В правителството има още много други корупционни случаи, а по висшите върхове на държавната администрация, всеки гледа да завърти ”далавера”.
Съмнения надвисват дори и върху почтената фигура на министър-председателя. Справка показа, че името на Беров фигурира в две земеделски фирми – „Агропродукт Б” и Селскостопански производствен център. В тях той е бил в съдружие с двама министри от кабинета си - Георги Танев и Христо Тотев, и с култови бизнесмени като пловдивския олигарх и приятел на Първанов - Георги Гергов, с основателя на „Тексимбанк” Георги Найденов и с убития банкер Емил Кюлев.
Потресаваща “случайност” на бизнеспартньорство
Кризите в правителството съвпадат с влошаващото се здраве на 67-годишния тогава премиер Любен Беров. Той започва все по-често да боледува, а това дава куража на президента Желев с недоволство да констатира: ”Не министър председателят Беров е болен, правителството е болно, застрашава се националната сигурност”.
Желев все по-настойчиво подчертава необходимостта, от промени в управлението на държавата. Започва нападки и към партньора си БСП, обвинявайки я, че неразумно и опасно заиграва, като разбунва армията. Повелителят на „Дондуков” 2 вече съвсем не крие, че търси начин да смени Любен Беров. Започва да му търси заместник. Професорът усеща на къде духат ветровете на недоволството и огорчен и обиден признава: ”Подновяването на президентските атаки срещу моето правителство следва да се обясни главно със стремежа на г-н Желев, при спаднал имидж, да имитира активност, с оглед приближаващите президентски избори”.
Съпругата му Стоянка също не крие, че Желев се опитвал да манипулира дори и нея: „Да, той не се свенеше да го прави. Искаше да замести Любен с негово протеже от компанията, с която се черпеше редовно в президентството”.
Разбойническото управление на страната изправя опозицията на нокти и тя инициира рекордните за прехода 6 вота на недоверие срещу тройната коалиция на Доган, Луканов и Желев, но въпреки това по парламентарен път не успяват да свалят кабинета. Народът обаче показва по-голяма решителност. В София изригват масови вълнения, митинги, гладни стачки, палаткови лагери блокират центъра. Ситуацията в цялата страна става неудържима, притиснат
Любен Беров подава оставка на 2 септември
СДС и БСП отказват да съставят правителство, и президентът Желев е принуден да разпусне 36-тото Народно събрание и насрочва парламентарни избори на 18 декември 1994 година.
Главният мениджър на първата тройна коалиция Ахмед Доган, и до днес самодоволно твърди, че експериментът е бил успешен. На същото мнение са и идеолозите от изчезналата и никому неизвестна днес Алтернативна социалистическа партия (АСП) - Димитър Луджев и Асен Мичковски. „Беров беше човек с достойнство и успя да направи голяма част от това, което СДС трябваше да свърши", йезуитски се оправдава славният икономист Мичковски. Точно неговото обкръжение се появява всъщност още при интригата с оръжейната сделка в Македония, която е една от причините са свалянето на Филип Димитров. В момента ексдепутатът е зам.-председател на съвета на директорите и съсобственик на „Селена Холдинг" АД. Като него и почти всички министри от кабинета „Беров” вече са почтени милионери, шефове на корпорации и приватизационни фондове.
БСП никога не призна вината си за създаването на това компромисно правителство, но осребри многократно всички ползи от скритата власт, която имаше през този мътен период.
Следващият временен премиер на страната Ренета Инджова издаде най-неочакваната, но точна присъда: “кабинетът „Беров” беше правителство на „Мултигруп”. Така преди 18 години се слага край на първото правителство на мафията. 14 години по-късно България доживя и друг връх – нова тройна коалиция доказа, че мафията у нас вече си има държава.
Използвани са фрагменти от атализи и на други медии, б.а.