Министърът на отбраната Красимир Каракачанов е отличил с награди български разузнавачи от запаса. Удостояването им е по случай 110 години от създаването на българското военно разузнаване.
Военните разузнавачи Васил Лазаров и Пеню Пенев пък са удостоени посмъртно с почетния знак на президента ген. Румен Радев.
Събитието се е състояло снощи по време на тържественото събрание в Централния военен клуб в столицата, пише otbrana.com. Събитието е организирано от Асоциацията на военните разузнавачи (АВР), която е колективен член на СОСЗР.
Министър Каракачанов е удостоил с награден знак „За вярна служба под знамената“ втора степен народния представител подполковник от запаса Таско Ерменков, член на Комисията по отбрана; с награден знак „За вярна служба под знамената“ трета степен капитан I ранг Димитър Марков и капитан I ранг Людмил Средков; с награден знак „За принос към МО“ полковник Георги Клисурски; с бинокъл „Бx30“ полковник Йордан Казанджиев, полковник Петър Матов и полковник Чавдар Борачев; със сувенирен нож „АК-47“ полковник Рашко Шиячки, полковник Куман Караиванов, полковник Нешо Нешев и полковник Людмил Лилов; с грамота полковник Благовест Лефтеров, полковник Георги Миланов, подполковник Кирил Свиленов, полковник Благо Медаров, полковник Желю Йорданов и полковник Христо Христов.
С грамоти са удостоени: полковник Димитър Тосков, капитан I ранг Иван Колев, полковник Иван Нинов, полковник Илия Гешев, полковник Камен Трендафилов, полковник Кольо Колев, полковник Кръстю Кръстев, полковник Николай Павлов, полковник Върбан Върбанов, полковник Симеон Николов и полковник Славно Полежанов.
„Вие сте част от елитното ни разузнаване”, се посочва в приветствието на президентът и върховен главнокомандващ към ветераните разузнавачи. Той им благодари са всеотдайната служба в интерес на Родината.
Кратка справка обаче показва, че преобладаващата част, от така наречените „отличници” са трайно свързани с годините на тоталиризма, БКП и нейните репресивни структури. Въпросните "разузнавачи" са от РУМНО и са работили в продължение на години срещу НАТО или под прякото ръководство на ГРУ. Повечето са
завършили и съветски шпионски школи
Някои от тях пък са с изключително лоши атестации по време на кадровата си служба. Други пък и след промените са продължили да бъдат партийни номенклатури, но на БСП и са заемали управленски постове. Особено емблематични са Таско Ерменков и Чавдар Борачев. Преди време политологът и бивш депутат от ГЕРБ Антон Тодоров публикува скандални факти от работните им дела.
Ето какво пише Тодоров: „Да погледнем в личното кадрово дело на Таско Ерменков! Как се е проявявал като оперативен работник при своите задгранични командировки и как са оценени от неговите безпристрастни началници „постиженията“ му там? Още в първата оценка, за първата година от пребиваването на ОР „Радулов“ (псевдонимът на Таско Ерменков като кадрови разузнавач в Западен Берлин) е записано следното:
„Основна слабост на ОР е липсата на документални материали по основните разузнавани страни и все още непълно използване на предлагания в града книжен пазар“. Това означава – не само, че не е доставил никакви документални материали, но дори и в работата с открити източници оценката е слаба. По доставяне на образци документи и уясняване на агентурно-оперативната обстановка оценката му е следната:
„ОР „Радулов“ имаше за задача доставка на образци документи и не е доставил такива…По допълнителни указания му беше възложено да работи по задача 3637 т.2, но не успя да добие данни“. Ами как да добие данни и документи, след като както пише в същата оценка „ОР „Радулов“ изучава непрекъснато и задълбочено политиката и решенията на партията, стреми се към прилагането им и притежава необходимото умение за разясняването им. Има изградена активна жизнена позиция за осъществяване на комунистическите идеали в живота и дейността на колектива“. Другарят Таско „непрекъснато и задълбочено“ усвоява само комунистическата идеологическа боза. Кога да му остане време за истинска работа. А сега да видим най-важното в оценката на Таско Ерменков:
„По изпълнение на организационните задачи:
През годината на кап. Ерменков бяха подадени на ръководство сътрудника „Владислав“ и за доизучване и вземане на оперативно решение ДЛ (доверено лица) „Улус“ и ПЛ (перспективно лице) „Мермер“. Въпреки вложеното старание от ОР, съществени резултати не бяха постигнати. Не се забелязва положителна тенденция за закрепване на отношенията с лицата. По отношение на изпълнението на личните задачи по създаването на нова вербовъчна база, считаме, че положението не е оптимистично. Освен изготвените справки за три нови лица не се провеждат мероприятия за тяхното по-нататъшно изучаване и укрепване на отношенията с тях…Считаме за целесъобразно работата на ОР да бъде оценена като „неудовлетворителна“. Може пък тези неласкави резултати да се дължат на това, че Таско е бил начинаещ военен разузнавач, макар и с претенцията да стане велик такъв. Поглеждаме в личното кадрово дело какво се случва по-нататък. Четем „Атестация за периода от 16.10.1984 год. до август 1989 г.на капитан Таско Михайлов Ерменков, помощник-началник на отдел в отдел VII“:
„След заминаването си за Западен Берлин и включването в състава на РП (разузнавателен пункт, бел. моя), кап. Ерменков не положи усилия за целенасочено и бързо навлизане в контингента. Редица въпроси по изучаването на АОО също не бяха отработени достатъчно задълбочено. Това създаде предпоставки за сериозно забавяне в темповете на изграждане на лична вербовъчна база. Независимо от многократно даваните указания, кап. Ерменков не съумя да развие и укрепи отношенията си с дадените му на ръководство категории, което резултира в прекъсване на контактите и отпадане от по-нататъшна работа…Кап. Ерменков не проявява в необходимата степен самокритичност и самовзискателност. Не влага достатъчно усилия за постигането на съответствие между думи и дела. Не прояви сериозно отношение към социалистическата собственост и изразходването на финансовите средства“. Опааа! Таско, какво си правил с финансовите средства на разузнавателния пункт в Западен Берлин, та такава оценка е попаднала в петгодишната ти атестация – най-важният оценъчен документ за един кадрови разузнавач в РУМНО. Резидентът в Западен Берлин пише убийствено заключение в оценката си:
„ОР „Радулов“ проявява неумение да реагира и да взема правилни решения при усложнена обстановка, за което предлагам след неговото окончателно завръщане да се вземе административно отношение от ръководството на Центъра“. Мнението на началника на отдел VII на РУМНО полк. Кобаков е същото:
“Считам съображенията на резидента за основателни, поради което предлагам
кап. Ерменков в най-кратък срок да се завърне в НРБ и тук му се наложи дисциплинарно взискание
Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди.“
№05012/14.05.1990 г. Началник на отдел VII при РУ-ГЩ
Полковник: /Кобаков/
Питате се какви са тези „консумативни настроения“ при Таско ли? Толкова е кокошкарска цялата работа, че даже нямам желание да я описвам. Който все пак иска да прочете в детайли казуса, нека само погледне факсимилетата(виж в галерия, б.р.) – там резидентът е описал всичко. За мен по-важна е оценката за работата на Таско Ерменков, която неговите началници дават. Знаете ли как се нарича тази оценка? Нарича се пълен, всеобхватен провал! „Великият“ професионалист-военен разведчик Таско е оценен подобаващо от своите преки и по-висши началници.
Но да видим как се справя другият „отличник“ – Чавдар Борачев. Четем „Протокол за проведен разговор от началника на РУ-ГЩ с подполковник Чавдар Демирев Борачев“:
„Борачев, извикали сме Ви, за да Ви съобщим, че Ви изпращаме на работа под прикритие в Института за чуждестранни студенти. Трябва да Ви е напълъно ясно защо го правим това…Даваме Ви последен шанс, тъй като вече няколко години оценките Ви за работа са отрицателни. Нямаме впечатление, че сте без способности, но сте обхванат от една инфалтивност (вероятно Зикулов е казал инфантилност, но протоколчикът е написал инфалтивност)и липса на упоритост.Там няма ежедневен контрол както в Центъра, което ни безпокои и сме загрижени за Вас. Но подобни беесди повече няма да има“. Край на цитата!
Борачев е бил пред изгонване от РУМНО
заради поредица от отрицателни оценки. Това го е казал самият Васил Зикулов. Може би разбирате, че нищо от това, което четете нямаше да е достъпно за нас, ако ги нямаше Законът за досиетата и Комисията по досиетата. Има ли някой, който вече да не може да сметне две и две и да си даде сметка защо Таско, Чавдар и др. врещят толкова много срещу закона и комисията. От съхранваните там документи става ясно какви големи „професионалисти“ са били и колко много са „работили“ за България”, изтъква Антон Тодоров.
Подобна патриотарска и неразривно свързана с комунистическата партия и репресивните и структури е и биографията на посмъртно наградения от президента Радев Пеньо Пенев. Изключен е от гимназията заради членството му в РеМС, пише в справката за него в Уикипедия. Офицерската му служба започва в танковата бригада в Казанлък, после служи в Стара Загора. От 1 януари 1951 година е назначен за оперативен работник в Разузнавателното управление на Генералния щаб. Като основен познавач на Турция работи във Външното министерство. Под прикритието на вицеконсул в генералното консулство на България в Истанбул е изпратен в резидентурата на българското военно разузнаване в Истанбул през 1953 г. Арестуван е от турските органи за сигурност в района на Златния рог в Истанбул по обвинение в шпионаж на 29 юни 1955 г. Процесът срещу него трае 5 години. Получава 3 присъди: затвор 24 год., намалена на затвор 20 год. с трудов лагер 3 год., накрая затвор 12 год. Прекарва 9 години в турски затвори. В крайна сметка П. Пенев е разменен на ГКПП Капъкуле срещу 9 турски агенти в България - български граждани от турски произход, на 8 април 1964 година. Завърнал се в родината си, полк. Пенев отново работи в структурата на РУ-ГЩ, включително и като преподавател в нейната школа (със статут на Факултет по стратегическо разузнаване на ВА „Г. Раковски“). На задгранична дипломатическа работа е консул в Посолството на НРБ в Източен Берлин, ГДР (1978-1983). След това е назначен в РУ-ГЩ за началник на отделение.
Скандалното с наградите на президента и военния министър е, че липсват мотивации за награждаването на „отличнците”. Освен това явно са избирани
по класово-патийния подход на БКП
или поне по заслуги и вярност към БСП, Нинова и съветските и руските разузнавателни служби. Как от президентството не се сетиха поне за един елитен български военен разузнавач, работил за родината си до 9-ти септември 1944 г. Основната част от тях бяха несправедливо избити, въдворени по лагери и издъхнаха в забвение и немилост от червената власт. Честват на 16 януари манипулативно 110 години Военно разузнаване, но отличават само чекистите, работили след комунистическия преврат.
Не по-малко скандално е и решението на „патриота” Каракачанов, да удостои с награди лица със съмнителни заслуги за разузнаването, които са били непрекъснато обект на критики и предупреждения за несправяне с работата. Или някой е подвел президент и министър, или негласните директиви са за толериране на провалени разузнавачи, но удобни и обезателно работили против западните демокрации, ЕС и НАТО.