Д-р Валентин Янев
Петимата убити офицери са само част от стотиците избити български войници, офицери и мирни жители през лятото на 1913 година в Босилеградско Краище по време на Втората балканска война (Междусъюзническа).
Съдбата им привлича вниманието на международната общественост и в частност участниците в известната международна Карнегиева анкета, поради проявената жестокост спрямо тях в противоречие с приетите морални правила за отношение към пленени офицери и войници по време на сражение и война.
Петима пленени и обезоръжени български офицери биват убити като животни и заровени в общ гроб край Босилеград при изтеглянето на сръбските войскови части.
Това са:
1. Полковник Иларион Танев - командир на 6 кавалерийски полк
2. Поручик Стефан Стефанов - интендант на същия полк
3. Санитарен поручик Стефан Котев - ветеринарен лекар на същия полк
4. Кавалерийски подофицер Христо Владев - старши тръбач
5. Поручик Асен Бинков
Полковник Иларион Танев
Драматичните събития се разиграват през лятото на 1913 година по време на Междусъюзническата война. В продължение на 20 дни - от 28 юни до 18 юли 1913 г в Босилеградско краище се водят жестоки боеве между сръбската и българската армии.Този район се намира между заелите отбранителни позиции Трета и Пета български армии и не е добре защитен. От това се възползуват сърбите и съсредоточават тук значителни военни сили, за да навлязат в територията на „Стара България” и при благоприятно развитие на нещата да развият настъплението си към столицата София. Предвиждайки това развитие на нещата, ген.Тошев начело на 5 армия изпраща в Босилеградско 6 конен полк на полковник Иларион Танев, за да следи и контролира положението по българо-сръбската граница в района на Босилеградско. Българският полк се разполага в района на с.Радичевци (днес квартал на Босилеград). Но по своя инициатива полкът се изнася и по напред до село Становци, след което получава нареждане да се изтегли на изходни позиции. Това придвижване напред и назад в рамките на няколко дни, при убийствени летни жеги и безводие отнема много от силата на войниците. При окончателното им установяване в Босилеград те са в състояние на крайна умора и веднага устройват бивак в късните нощни часове. Още през нощта полковник Иларион Танев получава достоверно съобщение за намиращи се в близост сръбски войскови части, които са в състояние да атакуват града. Полковник Танев недооценява тази информация и не взима съответните мерки за опазване на войниците си и града от евентуално сръбско нападение. Донякъде и заради смъртната умора налегнала войниците му. Но се случва точно това. Призори българската войска
изненадващо е нападната от сърбите
и по улиците на Босилеград се завързват ожесточени престрелки и ръкопашни схватки. Кавалеристите влизат в пеши бой с карабини и „на нож” с нахлуващите многочислени сърби. Въпреки изненадата войниците ни се бият изключително смело и успяват да изтласкат сърбите, които се оттеглят към околните възвишения западно и югозападно от града. Но това е само временна победа. Никой не оценява зловещата информация, че от към село Божица напредват нови, още по-големи сръбски сили. Проявено е отново нехайство пред надвисващата опасност.
Полковник Иларион Танев не взима мерки за организиране отбраната на града и населението му според възможностите на полка и особеностите на терена. Интересното е, че тези сръбски части, напредващи от към село Божица не подозират, че в града има разположен български кавалерийски полк и навлизат спокойно в града в походен строй. Това щастливо обстоятелство спасява Шести полк от пълно обкръжение и унищожение. Когато биват забелязани и се започва стрелба по тях, сърбите бързо се разгръщат за бой. За наш лош късмет петимата офицери, представляващи фактически ръководството на полка са отседнали отделно от войсковата част в единствения хотел в града. Същият е обкръжен и офицерите ни са пленени. Сърбите оценяват бързо какви хора са попаднали в ръцете им и максимално ги използуват. В завързалата се ожесточена борба по улиците на Босилеград българските войници успешно се съпротивляват и практически спират настъплението на сръбската войска. Тогава по заповед на полковник Блазинац, стоящ начело на 10-ти сръбски пехотен полк, полк.Иларион Танев е принуден да изпрати последователно две писма, призоваващи сражаващия се български полк да сложи оръжие и всички да се предадат. Воюващите български офицери не изпълняват написаните ултимативни послания и продължават да се съпротивляват. В условията на голямо неравенство в жива сила и липсваща организация в защита българската войска постепенно отстъпва към околните села Ресен, Белут и Радичевци, където заемат нови отбранителни позиции. Виждайки всичко това, озверелите сръбски офицери решават да се разправят с пленените български офицери. Няма милост и пощада, няма международна конвенция за запазване живота на военноплениците, а има само
освирепялост, злоба и отмъстителност,
че не са успяли да избият до човек обкръжената българска войска.
На 28 юни по личната заповед на капитан Арсениевич петимата пленени български офицери са разстреляни в тил от непосредствена близост със завързани ръце. Убити като кучета! Това се случва край една тепавица до Босилеград. Свидетел на касапницата е баба Елена Митрева, останала скрита в близост и видяла всичко със собствените си очи. След това тепавичарят Сотир Божилов и мелничарят Мице Симеонов са принудени от сърбите да им изкопаят общ гроб в градината на тепавицата, в който ги и нахвърлят, като разбира се преди това ги мародерствуват (ботуши, дрехи, пари и прочие).
Какво се случва след тези драматични събития в Босилеград? Висшестоящото българско командване оценява този път правилно цялостната ситуация в Босилеградския край и разгадава опитите на сърбите да развият настъплението си по посока Трекляно- Земен-София. Предприемат се мерки да бъде разгромена сръбската армия и очистено Краището до държавната ни граница. За целта е сформиран своеобразен сборен Босилеградски отряд с придадени дивизии от Пета и Трета български армии и Трънския отряд. Това формирование се оглавява от легендарния български офицер полковник Александър Танев - българин, родом от Велес. Същият по време на Първата Балканска война като командир на Втора конна бригада воюва по долината на Марица от Димотика до Дедеагач срещу корпуса на Мехмед Явер паша. След поредица от успешни сражения и блестящи победи разгромява турския корпус и принуждава Мехмед Явер да се предаде с цялата войскова част и принадлежащото и въоръжение. Става дума за около 9400 войници, 242 офицера, 18 жандармерийски офицера, включително един генерал, трима полковника, две планински батареи и 9000 пушки. Благодарение на тази ценна победа цяла Западна Тракия е освободена от турска власт и окончателно присъединена към България, която по този начин до 1920 година има излаз на Бяло море. Именно този македонски българин и талантлив военноначалник изпълнява и трудната задача да освободи Босилеградския край. В поредица от жестоки и кръвопролитни боеве в изключително тежкия планински терен на Босилеградския район край с. Извор, с. Груинци, Славчето, Милевска планина, връх Църноок, с. Божица, връх Кървави камък, Панжин гроб, Букова глава, връх Цветков гроб, връх Мечит, връх Стрешер бива спасен от откъсване този чуден български край.
Спасен за България!
Сраженията се водят ожесточено и с променлив успех за двете страни, но в крайна сметка под умелото ръководство на полковник Александър Танев и пословичния героизъм на българските войници Босилеградско е прочистено от сръбската войска и българската армия излиза на държавната ни граница. Там я и заварва сключеното примирие на 28 юли 1913 година.
Къде намират покой телата на убитите български офицери?
Когато Босилеград е окончателно освободен специално създадена комисия в състав от офицери, окръжен управител, лекар и свещеник ексхумира телата на убитите офицери и при направената аутопсия изяснява непосредствена причина за смъртта на всеки един от тях. След това Комисията взема решение телата на българските офицери да бъдат препогребани в градското гробище при църквата, което е и сторено. Но идват трагичните 1919-1920 години и след Ньойския договор Босилеградско е откъснато от България и окупирано от Сърбия.
И гаврата с убитите български офицери се подновява. Мъртвите им тела дори и в гробовете не дават покой на сърбите. Гробните им места с паметници съзнателно са неподдържани, занемарени и осквернени, а с припокриване от нови гробове са били целенасочено подложени на забвение. Местните българи е трябвало да забравят отначало историята си, а след това и корените си. Дебългаризация е точната дума.
Така „дори и мъртвият им беше враг”
Чест прави не шепата достойни и смели босилеградски българи и хора от България, че пренебрегнаха заплахите от местните сръбски власти и техните еничари и възстановиха гробовете на офицерите, дали живота си за Майка България.
Нека уважим: Димитър Димитров-Треперски допринесъл най-много за възстановяването на гробовете и още Иван Николов, Драголюб Иванчов, Ратко Стоянчов и Фондация „Братя Диневи”.
Хвала, че се намират все още такива българи!