Георги Георгиев
И Пиринска и Вардарска Македония са откъснати умишлено от България, въпреки че според Султанския ферман за независимата Българска екзархия от 1870 г. те са част от нея.
По силата на чл. 10 от фермана и други, неупоменати във фермана епархии могат да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае.
Съобразно този параграф през 1873 г. Вселенската гръцка патриаршия извършва плебисцит (референдум) в Македония под контрола на турските власти. Хммм...роби, пък еферендум?!
Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии.
Цялото население на тези области се
припознава като българско
и то на референдум, организиран от гръцката църква.
Да припомня, че малко преди това Русия отказва да признае Българската екзархия и налага схизма против българската църква.
Но по въпроса за ВМРО?
Един от примерите е Наум Тюфекчиев.
Той подготвя убийството на българския външен министър Вълчович от Одеса със знанието и одобрението на руските власти. Вълчович е дясната ръка на Стамболов, патриот и родолюбец, човек неподкупен и принципен, който много добре разбира истинските цели на руския империализъм и се противопостява на империята ясно и открито.
Убит е в Цариград, а убийците му, погнати от полицията, се укриват в руското консулство и през нощта са изведени с кораб към Одеса.
Там са зачислени на заплати и са пратени обратно в България за да подготвят убийството и на Стефан Стамболов.
Тюфекчиев дори е арестуван след убийството, но е освободен малко след това. По това време България вече се управлява от проруско правителство от платени наемници, които взимат процент от Окупационния дълг, който България изплаща на Русия.
Самите убийци на Стамболов също са заловени, осъдени са на смърт, но присъдата им е заменена с 20 години затвор и са освободени малко по-късно.
Тюфекчиев си получава заслуженото - на 25 февруари 1916 година по заповед на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите. Близо до мястото, където руските наемници посичат великият българин Стамболов.
След като на власт в Русия идват болшевиките, те инвестират във ВМРО вече на ниво ръководство. Руските болшевики продължават изцяло имперската политика, възприемат изцяло нейните методи, цели и средства, но просто сменят носителите - ръководствата на левите политически структури и ВМРО.
Първият вербуван от ВМРО е членът на ръководството Димитър Влахов.
Първата му среща с Дзержински е още през 1923 г., цел - инфилтриране във ВМРО на
руски агенти - български комунисти
Влахов е вербуван официално през 1925 г.
Вербуван е лично от полковника от НКНД Георги Димитров, назначен по-късно от руснаците след окупацията на България през 1944 г. за министър-председател.
Димитър Влахов фигурира и в списъка с руски агенти, публикуван в книгата "Разведка и контрразведка в лицах", от Анатолий Валентинович Диенко, издание на Клуб ветеранов госбезопасности (Руссия).
Целта на руските болшевики е проста като водка със сельодка:
Да използват силното ляво движение в Северна Гърция, Пиринска и Вардарска Македония и да образуват чрез местните продажници и мекерета една нова съветска република, която да им осигури излаз на Средиземно море и да бъде преден пост на Балканите, която да подготви и подсигури последваща експанзия.
Ето защо днес, от позицията на времето и опита ние можем да твърдим, че има пълна приемственост между царския империализъм, съветския империализъм и днешния олигархичен руски империализъм в неотклонното преследване на тези цели с едни и същи методи и средства.
За целта през 1934 г. в Москва официално е обявено съществуването на
„македонска” нация и „македонски” език
Руските болшевики използват за тази цел престижната по това време организация на Коминтерна.
Властите в Гърция и България бързо се усещат за какво иде реч и взимат незабавни мерки. Местните структури на продажниците са разбити за броени дни и всички са тикнати в дранголника.
Тук няма да споменавам как процедира преди това с тези безродни предатели големият българин Ванче Мийхайлов. Само ще посоча, че кокалите на доста продажни рубладжии още се белеят нейде по скалите.
Патриоти като Ванче Михайлов ще бъдат принудени да избягат от България след окупацията й от Русия през 1944 г. за да спасят живота и делото си. След превземането на България от Русия ВМРО е разбито, заловените дейци са избити.
Днес мимикрира някакво ВМРО, което няма нищо общо с идеалите на старите войводи – структура, която е коректна към имперската политика на Кремъл у нас. Не се учудвайте, че никой от така наречените патриоти в там няма да заговори, да спомене фактите, които ще изложа по-долу, касаещи разправата с българското население, организирано от Съветите след окупацията на България:
Кървавия Божик – 7 януари 1945 г.
Точно на Коледа по стар стил в София са арестувани 300 дейци на ВМРО. Натоварени са на камиони, закарани са в Пирин и са запалени живи.
На същата дата започват организираните репресии в Македония срещу всички, които се считат за българи.
Във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Над 1 милион българи са принудени да се откажат под насочените дула от своето българско име и род.
Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
Такова масово организирано антибългарско целенасочено етническо прочистване, засегнало територия от над 30 000 кв.км. не се е случвало и в цялата 500 годишна история в завладените от Османската империя български земи.
На 26 декември 1944 г., две седмици преди горните събития в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Под давление на Съветите, ратениците на Тито организират сръбските части.
70 български офицери са заловени и разстреляни. По-късно са убити и 100 български войници, а останалите 1000 са арестувани и изтребени чрез глад и студ.
Впрочем, Кремъл и до днес продължава официално да
подкрепя македонизирането
и потвърждава всеки ден и час антибългарската си политика.
Русия и Сърчия бяха единственети държави, които през 2006 г. открито подкрепиха антибългасрската структура ОМО Илинден и поискаха от съда в Страсбург Българя да бъде осъдена заради отказа на съдебна регистрация.
Тогава всички европейски държави запазиха неутралитет и не гласуваха за или против решението на съда, но Гърция и Кипър гласуваха против и по този начин парираха решението.
В едно можем да сме сигурни и днес от позицията на времето можем да заявим убедено – Имперските цели на Русия винаги са водели до ярка и в същия момент коварна, двулична и задкулисна антибългарска политика:
- с непризнаването на българската нация и църква.
- с организиране на заточенията на българските владици.
- с разкъсването на българските земи и етнос, заложлени в Райхщадското споразумение 1876 г. и Будапещенската конвенция – 1877 г., станали основа и на Берлинския договор.
- с опита им да наложат руско управление на разпокъсаното и обезсилено княжество Българи.
- с огромния Окупационен дълг, който българският народ е принуден да изплаща чак до 1902 г. за деветмесечния престой на руския окупационен корпус през 1878-1879 г. – 24 % от бюджета на България.
- с организирането на преврати и метежи, имащи за цел да присъединят княжеството ни като поредна губерния към империята.
- с непризнаване на Съединенито и яростната съпротива срещу него, вкл. и заплащане на подкуп на сръбския крал за да ни нападне.
- с убийствата на български патриоти и политици, които се противопоставят ясно и открито на руския империализъм.
- с организирането на погрома над България през 1913 г.
- с вероломонто нападение над България през 1916 г. , когато руските войски нахлуват и в Добруджа и в гръб – през Македония.
- с организирането на метежа през 1923 г. и атентата в църквата „Св. Неделя” 1925 г.
- с вербуването на агентура в средите на БКП и ВМРО, довели до пълното подчинение на първата и заличаване на втората.
- с тригодишната окупация на България от Червената армия, чиято издръжка този път е по-голяма от бюджета на държавата ни. Окупация, поставила начело на държавата послушен марионете режим.
- с перманентото източване на България в продължение на почти половин век, през който страната ни беше принудена да предава селскостопанската си продукция под себестойност и беше задължена да изкупува всевъзможни руски боклуци на завишени цени, включително и петрола, който плащаме на СССР по 25 долара на барел при международни цени от 18 долара.
- с изземането на целия наличен златен резерв на България , осъществено в периода 1960 – 1964 г.
Да продължавам ли?!
България финишра тази зловеща дружба през 1989 г. с разбита, остаряла неконкурентна икономика и външен дълг от 10 милиарда долара. 200 милиона средни заплати към тази дата.
Долари, взимани от западни банки, за да се плаща на Кремъл.
Не ми се говори за наши дни, когато руският империализъм е завладял вече над 30% от икономиката ни директно и поне още толкова – чрез подставени лица и офшорки, управлявани от разни почетни руски консули – свинари, олигарси, произведени в милионери за една нощ, играчи от ДПС, владеещи медии, разпространието им, телевизии.
Днес руска собстевност са стратегически предприятия като Нефтохима – годишен приход 6 - 8 миларда лева (близо 10 % от БВП). Но няма отчетена и стотинка печалба и платен данък върху нея. Но има свръхнадценка при горивата, докато в хазната ни влизат минимални средства от най-ниския акциз в Европа.
Най-скъпия руски газ – отново за нас. С 30% по-скъп, отколкото за Турция. Така е по братски , нали?!
Руска собственост са и стратегически предприятия като Булгартабак, БТК, Виваком, Мтел, ТЕЦ-ове, търговски вериги, аптечни вериги, хотели, хотелски вериги и апарткомплекси. Половината ни черноморие вече е бетонирано от тях и местните им слуги – олигархчета. Двата най-големи фонда за изкупуване на земя също са руски. 50 000 фирми имат регистрирани официално тук и поне 5000 са регистрирани като офшорки в Кипър, Лихтенщайн, Нидерландия и т.н. Всъщност точно през тях се източва и най-големият паричен поток от България.
Просто не ми се говори в какъв руски катун сме се превърнали. Катун, в който съдебната система не работи, освен ако не трябва да обслужва руската мафия и нейните слуги, катун без служби за сигурност, които да са в сътояние да
защитят националната сигурност и суверенитет
Катун, управляван не от български държавници, а от руски генерал-губернатори.
Прилагам и някои от грамите на руските дипломати относно организирането на убийството на българския външен министър Вълчович. Преведени са лично от Васил Коларов и са публикувани в книгата „Авантюрите на руския царизъм в България”, издадена точно през 1934 г. с цел да убеди българското общество колко коварна и двулична е била царска Русия и колко добри ще бъдат руските болшевики. Действат така – докато обявяват официално „македонска” нация и режат живо месо от България. Публикувам и агентурното сведение относно вербуването на Димитър Влахов за руски агент, цитирано по-горе
Вече разполагам с оригинала руското издание от 1935 г. на секретните им дипломатически грами и скоро предстои да публикувам поредица от материали с анализ.
Не ми се мисли колко са днес агентите им, готови да продадат Родината, за да са закачени на някое от кранчетата, от които пият българска кръв.
Снимка: С прегръдки и целувки Тито и Димитров крепяха измислената македонска нация