Калин Манолов, manolov.blog
На 11 февруари 2019 г., столичните общински съветници от ГЕРБ и БСП се обединиха около идеята да се сложи възпоменателна плоча на Сергей Антонов на сектор „Излитащи“ на Терминал 1 на Софийското летище. Според тях Антонов е несправедливо обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, а годините, прекарани в италиански затвор преди оневиняването му, са разклатили непоправимо здравето му. Идеята е на Инициативен комитет „Памет за Сергей Антонов“, сред чиито членове „блестят“ имената на Виктор Вълков, Любен Гоцев, Вежди Рашидов, Боян Радев, ген. Стоян Топалов, почетен председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, и прочие престарели рицари на плаща и кинжала.
Почти 40 години след атентата срещу папа Йоан Павел Втори, „българската следа“ очевидно още смущава сънищата им. Може би защото бе един от най-големите провали на техен колега с лабилна психика и съмнителни професионални умения, който опетни имиджа на комунистическите тайни служби за десетилетия напред.
Атентатът без съмнение е бил проектиран и организиран от ГРУ по указание на съветския министър на отбраната маршал Устинов. Дали убийството на папата е целяло провокирането на социални вълнения в Полша, които да оправдаят нахлуване на Варшавския договор там, или по този начин
ГРУ е искало да отмъсти на КГБ,
тогава ръководен от Юрий Андропов, под чието влияние ЦК на КПСС два пъти отказва да разреши подобна инвазия, вече не е толкова важно. Но отдавна е доказано, че крайното решение било взето през ноември 1980 г. на тайно заседание на министрите на отбраната на Варшавския договор в Букурещ. И тъй като предложението на съветския военен министър Дмитрий Устинов да бъде убит папа Йоан Павел Втори не било прието с достатъчен ентусиазъм, с операцията било натоварено ГРУ. По този начин цялата отговорност по операцията поемал именно предложилият я Устинов.
ГРУ поискало в заем от КГБ един от най-добрите техни терористи, легендиран като десен и напълно управляем – „сивият вълк“ Мехмет Али Агджа . С помощта на няколко турски офицери, които се надявали, че Агджа ще елиминира активисти на турската левица в чужбина, ГРУ организирало бягството му от затвор в Турция, където чакал изпълнение на смъртната си присъда. Агджа бил прехвърлен в СССР и обучаван неопределено време в Крим, вероятно в лагери близо до Симферопол.
Обучавали го да стреля в профил,
който се движи бавно, поставен на открит джип, и да се прицелва в долната част на целта. Терористът бил обучаван и да превъзмогне страха от линчуването на тълпата, и обучен да стреля с много бърза последователност, дори ако е неустойчив сред множество хора. Заплашили го, че ще го върнат на турците, ако не доведе операцията докрай, и със смърт, в случай че се предаде на полицията в някоя западна страна, и по-специално на италианската, признавайки своите планове.
Връзката на ГРУ и РУМНО с Агджа била сложна и минавала през КГБ и германските тайни служби (ЩАЗИ) като медиен дезинформатор. Агджа може дори да не е знаел за кого точно работи. Българското и съветското военно разузнаване обаче били в тясна връзка помежду си. Агджа бил вербуван в София и инструктиран от КГБ в Техеран. А българинът Сергей Антонов, ръководител-полети на представителството на авиокомпания „Балкан” в Рим, същият, на когото сега искат да поставят паметна плоча, в качеството си на агент „Крум“ на ПГУ на ДС режисирал атентата в Рим.
На процеса Али Агджа заяви, че в деня на атентата Антонов е бил на местопрестъплението. Неговата функция била да изведе убийците след атентата с кола до българското посолство, където ги чакал „дипломатически” ТИР, който след това щял да ги прехвърли на сигурно място зад граница. През 2005 г. италианската парламентарна комисия, разследваща дейността на руските специални служби в Италия, по-известна като Комисията „Митрохин“, доказа, че именно
Сергей Антонов е мъжът зад Агджа
на известната любителска снимка, направена веднага след атентата на пл. “Свети Петър”. На снимката Антонов наблюдава с изумление как папата се свлича след изстрелите. След това е забелязан да бяга от местопрестъплението.
На 25 ноември 1982 г., повече от година след атентата, служителят на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим – Сергей Антонов, е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Късно вечерта на 1 декември 1982 г. , след като вестниците публикуват снимките на Антонов на площад “Свети Петър”, българското посолство „ражда” комюнике, разпространено от италианската информационна агенция АНСА, с което „уведомява общественото мнение, че въпросната снимка изобщо не изобразява доктор Антонов.”
Медийните дезинформатори от ЩАЗИ широко разпространяват версията, че това е американски турист от унгарски произход. Истинско разследване на снимката с така наречения “американски гражданин от унгарски произход” и невероятната му прилика с Антонов, на практика обаче не е имало. Заради противоречивите показания на Агджа по време на процеса, през 1986 г. Антонов е освободен „поради липса на доказателства“. Не защото е невинен!
Ето какво обаче констатира т. нар .“експертиза Карлези”, назначена от комисията Митрохин на 5 юли 2005 г. Целта й е да “потвърди точната идентичност на един субект, присъстващ на няколко снимки, направени на площад “Свети Петър” по време на атентата срещу Светия отец Йоан-Павел ІІ, имащ изключителна прилика със Сергей Иванов Антонов на серия от снимки, представени по време на процеса пред Апелативния съд със съдебни заседатели – Рим”.
„Заключенията, до които – след 3 месеца изследвания с най-прецизна научна апаратура и 3D софтуер – достигнаха двамата експерти Карлези и Гавацени, е, че има пълна съвместимост между човека от снимката на атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ на площад “Свети Петър”, и Сергей Иванов Антонов, доколкото съществува пълно анатомично и антропометрично съответствие между двата субекта (съответстващи 99 % от измерванията) при липса на различия“.
„Снимките за сравняване бяха дигитализирани, като някои елементи, чиито размери после бяха пресметнати в пиксели и съпоставени, бяха изолирани“, пише в експертизата. „Бяха изследвани: челюстта, която също като ушната раковина има висока идентификационна стойност; върхът на долната устна; гънката на брадичката; глабелата (пространството над носа между очите на височината на веждите); върхът на носа; точката на отражение на крилото на носа; свързването на хеликса на ушния лобул; средната опорна точка на рамката на очилата; ушната раковина – но само като изучаване общите размери на ухото, а не морфологично, понеже двете снимки са противоположни и не представят една и съща страна – дебелината на стъклата на очилата“.
Ето резултатите от експертизата:
а) челюстната извивка на Антонов бе съпоставена с тази от фотограмата на площад “Свети Петър”: има пълно съответствие на движението и пропорциите, и двете изображения фактически могат да бъдат наложени едно върху друго.
б) челюстният ъгъл има аналогична ширина;
в) мандибулата е с отклонения в нормата и при двата субекта от двете снимки: погониона, т.е. най-ниската и издадена точка на челюстна издатина и в двата случая е в позиция на нормална челюстна ротация;
г) отправни точки в кранио-каудално отношение, връх на долната устна, бразда на брадичката и погонион: абсолютно съответствие в размерите на междинните дистанции и общата дистанция от 64 пиксела. Няма никакво различие;
д) анатомични отправни точки, глабелата, върхът на носа, точка на отражение на крилото на носа: пълно съответствие между разстоянията на точките: няма никакво различие върху разстояние от 124 пиксела;
е) анатомични отправни точки, точка на свързване на хеликса, точка на свързване на ушната раковина, средна опорна точка на рамката на очилата: пълно съответствие в размерите;
ж) дебелина на стъклата на очилата: посредством анализа на движение на светлината, минаваща през тях и необходимите пропорции, дебелината е оценена между 4 и 7 милиметра, и е съвместима с тази на очилата на Антонов от снимките, направени по време на процеса“.
От главните действащи лица в тази история само убиецът – Мехмет Али Агджа е още жив. Но на него никой не се кани да вдига паметник.
Всъщност 12 години и другарите на Сергей Антонов не се сетиха да го обезсмъртят. Какъв ти паметник – те
не дойдоха на погребението му
през август 2007! Сега се канят да извличат предизборни дивиденти.
Мога само да им пожелая „успех“ като този на провалилия се през 1981 г. в Рим техен колега.
Б.Р. Заглавието е на Faktor.bg