Създадена като първото светско училище в България през 1835 г., тя носи името на основателя си – Васил Априлов, който пръв въвежда взаимноучителната метода вместо килийното обучение. Нейното изграждане и поддържане е станало чрез дарителски фонд, в който се включват и Николай Палаузов, както и много други габровци.
Училището е смятано за едно от най-елитните средни учебни заведения в страната, което без прекъсване обучава ученици и днес.
През 1979 г. сградата е обявена за паметник на културата. В част от нея се помещава и Националният музей на образованието.