Потомък на възрожденски род, Раковски от младини проявява своя буден ум и неспокойна душа, които предопределят и съдбата му – да бъде основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България. Знак за това е участието му в Браилските бунтове през 1841 година.
Пристигнал от Цариград в Браила, тук успява да се сдобие с гръцки паспорт и става учител по гръцки и френски език. За участието си в бунтовете през 1842 г., заедно с още шестима българи е арестуван и осъден на смърт. Но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти, които да изпълнят присъдата.
Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина. Така вместо смърт, съдбата му отрежда възможност да установи връзка с учещите в Атина българи. По-късно с подкрепата на будни българи създава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво дружество, с което показва своята непоколебимост в търсенето на път за освобождението на своето мило Отечество.