Иван Ибришимов
Искрено се надявах, че след двата поредни парламентарни провала е дошло времето здравият разум да надделее над здравите сили. Уви. Озовах се в ролята на сънуващата просо гладна кокошка. Инатлъкът и властолюбието в имагинерното дясно пространство за пореден път надделяха и отново ще бъдем свидетели на ритуално политическо самоубийство. С вота си някои волю-неволю ще се окажат и съучастници.
Вчера един достоен, поне според мен, български съдия и кандидат за президентския пост – Лозан Панов, подкрепен от ДБ като радетел за радикална съдебна реформа разкри в прав текст редица взаимовръзки и зависимости по високите етажи на държавата. Не че хората не са се досещали и не са подозирали за тях, но изложени от висш магистрат с авторитет и с високи политически амбиции те придобиват ясни контури и плът.
Накратко казано г-н Панов е разбрал, че е бил
употребен в нечиста игра за власт
и ще бъде захвърлен като салфетка след като изпие до дъно горчивата чаша и изборите отминат. Ето цитат от неговия текст:
„Демократична България“ би извършила истинско предателство към избирателите си, които вярват в каузата „съдебна реформа“, ако задкулисно крои планове да управлява с г-жа Нинова, която даде всичко от себе си за безпрепятственото и окончателно завладяване на съдебната ни система. Днес рожбите на угоените паяци – Румен Радев и Бойко Борисов играят етюди на сцената, докато сценаристите зад кулисите се смеят цинично на наивността ни. Опасявам се, че лидерите на партията, която уж ме покрепя на тези избори са на път да предадат всички онези, които вярват, че те ще изчистят „угоените паяци“ на бившата репресивна машина на комунистическия режим.“ От това по-ясно – здраве му кажи.
Знаците, които малцина разчетоха
Преди около месец едно авторитетно електронно издание, известно като медиен флагман на Демократична България публикува последователно три статийни портрета на кандидатите за президентския пост Радев, Герджиков и Панов. Текстът за Радев беше същински панегирик, за Герджиков силно критичен, а за Панов що годе обективен. Тогава съдията все още беше силно подкрепян от Демократична България и приех оценката за него като обективна. Критичността към Герджиков също не ме изненада – нали е подкрепян от ГЕРБ. Изумих се истински от славословията за Радев. Все едно четях нещо за негов хипотетичен антипод. Споделих с приятели десебари мнението си и направо се изпонакарахме, слава Богу за кратко. Някои вече ми се обадиха вчера, бяха объркани, но пак не вярваха, че предположението ми за подкрепата към Радев и най-паче за бъдещ алианс с БСП ще се сбъднат. Нека прочетат дума по дума написаното от Панов, белким им просветне какво им готвят лидерите!
Песимистът е добре информиран оптимист
Това твърдение е особено актуално в политическата сфера, където задкулисието, не само у нас, често играе водеща роля. Зависи и под какъв ъгъл гледаш на събитията. Още повече, случващото се не е прецедент. Бяхме свидетели на подобен сценарий при загубата на Петър Стоянов, когато се кандидатира за втори мандат. Тогава той беше предаден първо от своите – онези, които се отцепиха от СДС и впоследствие създадоха ДСБ, и втори път от Сакскобургготски, който му беше заявил подкрепата си. Сега ДСБ са се свили като шагренова кожа и често се държат като секта, а НДСВ безславно изчезна от политическия хоризонт. Така „дясното“ все повече се превръща в имагинерно понятие.
Защото формално, СДС в голяма степен се маргинализира след коалирането с ГЕРБ, но в него членуват и е подкрепено от няколко десетки хиляди, а може би и сто хиляди души. Защото в ГЕРБ членуват над 100 хиляди и имат подкрепата на още поне 500 хиляди. От тях поне една трета са хора с дясно мислене и убеждения. Не забравяйте също, че и българските турци в ДПС отдавна не са онова стадо, в което бяха превърнати преди години.
Затова всички идеи за тяхното „изчегъртване“ показват или политическа слепота, или долнопробно болшевишко мислене.
И по същата причина сегашната политическа ситуация, колкото и заплетена да изглежда, изисква неформално обединение на дясно мислещите хора. Лидерите няма да се обединят, но с гласа си на изборите те биха направили невъзможен подпечатаният със смъртта на десетки хиляди българи втори мандат на Радев и биха предотвратили поредното влизане през задния вход на БСП във властта.
Време за мислене – Господ дал. Ум да има!