Д-р Свилен Георгиев, Фейсбук
На 14 май 1986 год. светът се събужда с новината, че в страната ни е извършено първото присаждане на сърце в целия Източен блок. Към София идват корифеи в кардиологията и кардиохирургията от САЩ, Германия, Франция, Испания. Светът е учуден как в малка България се присажда сърце. Като всяка слава и тази има предистория.
Излязъл от България през 1967, д-р Чирков се хабилитира във Франкфурт през 1972. Вече доцент, специализира през 1974 -1976 г. детска кардиохирургия в Бирмингам ( Алабама, САЩ). През 1978 става най-младият член на елитния евро - клуб на кардиохирурзите. След година става професор във Фрайбург, ФРГ.
При първото си завръщане в родината Чирков е посрещат на летището от екипа на Трета градска. На свой ред, той води екип от 16 германски лекари – анестизеолози, реаниматори и хирурзи. След обучението се подписва
договор между правителствата на България и ФРГ
за изграждане на модерна кардиология в София.
Задачата на германската бригада и проф.Чирков е първо да научат нашите лекари на съвременна сърдечна хирургия – как се оперират каротидни артерии и аорти. Правителството осигурява апаратурата за трансплантация, която тогава струва над милион долара. За център по трансплантациит е подготвена кардиохирургическа клиника към ВМИ, бъдещата болница „Св. Екатерина“.
Над сто българи по това време се нуждаят от присаждане на сърце. Но никой от тях не се надява на чудо, защото трансплантации у нас няма.Те просто умират. Най-младият от тях е 11 - годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето е в изключително тежко състояние. След прекаран вирусен миокардит, изход е само трансплантацията.
Проф.Чирков подготвя екип, обучен да взема и съхранява органи. „Донорът е 21 - годишен младеж, с доказана мозъчна смърт, катастрофирал в Шуменско. Той е докаран в „Пирогов“, а близките се съгласяват да дарят сърцето му. Нашият екип взе сърцето от „Пирогов“. Най-важното в този случай е да има съвместимост между донор и реципиент. Иван бе определен и типизиран от имунолозите и вирусолозите
да е носител на донора
Фактически самата операция е толкова проста....“, спомня си проф. Чирков. Трансплантацията трае около 4 часа, асистират двама хирурзи – покойният вече д-р Борис Мишев, който е най-добрият ученик на Чирков по това време, и д-р Людмил Бояджиев, който сега е в Трета градска болница. Малкият пациент е спасен, организмът му приема новия орган и колегите са обнадеждени, че пред Иванчо се очертава дълъг живот…Той става всеобщ любимец на лекари и пациенти. Кърджалийчето прекарва цели осем7 месеца в клиниката. През целия период лекарите се грижат изключително самоотвержено за него и не допускат усложнения.
Всичко минава идеално. „Бе толкова добре, че не можеха да повярват.“ Пристигат мастити специалисти от Европа, за да се уверят лично.И се питат възможно ли е България, за която нищо голямо не се знае в медицината, изведнъж да прави трансплантация. Руският здравен министър проф.Андрей Чазов признава, че такава медицина няма и в Съветския съюз, видял е подобно нещо само в Америка.
Д-р Александър Чирков не мисли за лесна медийна слава и създава стройна организация за донорство. Обучен е да взема и съхранява правилно органите екип, който може да донесе донор от другия край на страната. Обучават се и лекари от цяла България, как да поддържат функциите на органи при доказана мозъчна смърт до трансплантирането им.
Иван живее близо две години с новото си сърце без никакви здравословни проблеми. Един ден обаче пада, както кара колело. Сърцето му спира, а наблизо няма кой да му окаже първа помощ.
Трябвало е само да му се направи сърдечен масаж, щял е да живее
смятат лекари след смъртта му. Но началото е поставено. След трансплантацията проф. Чирков прави модерна кардиологична болница. За откриването на „Св. Екатерина“ през 1988 идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия проф. Дентън Кули, легендата проф.Майкъл Дебейки, проф. Доналд Ръсел от Англия. Познанството си с тях, проф. Чирков използва, за да бъде включена страната ни в европейската организация за размяна на донори.
Направеното сякаш безвъзвратно трасира пътя на трансплантациите у нас – на бъбреци, сърца, бели дробове. Чирков не само е сформирал екип от знаещи и можещи специалисти, но е формирал и своя школа. За него най-важното е страната ни да има обучени кадри в медицината. Професорът е живял 45 години в Германия и две в САЩ. Затова и последната от най-важните задачи на Чирков е да се създаде в България лекарска камара по примера на Германия – система, която обслужва еднакво качествено и богати, и бедни. Тя трябва да осигури непрекъснатото обучение на лекарите, за да не изостават от колегите си в най-развитите страни.
Лекарите също имат стимул да се учат, защото на всеки 4 години трябва да се явяват на изпит за нов сертификат. Съсловната организация отговаря и за качеството на болниците, сама ги категоризира, дори организира до голяма степен цялата система на здравеопазване. А Лекарският съюз да се занимава само със синдикална дейност.
Проф. Александър Чирков кани видни лекари от чужбина да изберат център и за трансплантациите у нас, и на обучението на лекарите. Те обикалят здравните заведения в цялата страна и накрая се спират на „Св. Екатерина“. За организацията и старта на обучението САЩ дават 3 милиона долара. Над 4 млн. марки е готова да дари и Западна Германия. Но както се случва често у нас, професорът е прогонен от проф. Гайдарски и до стола му се добира проф. Генчо Начев.